Грехът на Адамова

/КРОСС/ Правосъдният министър Христо Иванов нарече "лош вкус" обвързването на незавидната слава на Величко Адамов с евентуалното назначаване на дъщеря му за зам.-министър.

Иванов обаче се изрази много меко. Лош вкус щеше да бъде, ако ставаше дума за неудачно съчетание на цветове или недобро подбиране на думите във фразата.

Тогава щеше да е лош вкус. В случая си е интрига без въображение, която обаче действа. И то защото първосигнално реагираме, когато чуем - "дъщерята на", "синът на", "снахата" и т.н. В съзнанието ни ясно се е закрепил моделът, който действа на роднинско-баджанашки принцип и нормалните правила са сякаш изключение.

Може да се твърди, че Адамова е лоша кандидатура, ако: има кофти репутация като съдия, доказала се е като некадърна, има съмнения или даже доказателства, че е корумпирана, че е злоупотребявала със служебно положение, че има конфликт на интереси и т.н.

Това че е дъщеря на Величко Адамов не я жигосва като виновна изначално. "Съдете ме по моите действия" поиска самата Адамова, въвлечена в лични обяснения кога са се развели родителите й и колко често вижда баща си.

Много иска. Всички сте чували "народната" мъдрост: Какъвто бащата, такава и дъщерята/синът. А определението "бащичко" как ви се струва

Интересен генетичен детерминизъм - раждаш се с кода какъв ще бъдеш? Родствената обсебеност в обществото ни действа открай време. Така синът е заклеймен, ако е антикомунист, а бащата е бил висш партиен функционер, под ударите попадат даже и опосредствени роднински отношения - снаха на комунистически велможа и досега е титулована като "червена кукувица".

Обяснения за тази странна чувствителност има. Да тръгнем от неизтребимото у всеки горд български родител желание "някъде да уредим детето". На равнище управленски елит то взема често доста уродливи форми. Калинката без диплома, която нагласена от баща си пожарникарски шеф, близък до Бойко Борисов, управляваше милионите на фонд "Земеделие". Или Даниел Георгиев, който станал народен избраник, въпреки дипломата си на тройкаджия и недоказаните си компетентности, защото баща му кметът на Ботевград Георги Георгиев редил листите в района. Георгиев-старши споделя, че учил момчето си да уважава всички партии и политици. Оръжеен бос изпълнява всички желания за медийни изяви на дъщеря си и тя се изявава в странни амплоа, в които не я бива особено...Спирам дотук, списъкът е дълъг.

Примерите за роднински злоупотреби- бол. При Адамова липсват доказателства за нещо подобоно. На нея обаче почти не й е оставен полезен ход. Или трябва да се откаже и да заклейми публично недотам добродетелния си родител в стил "Павлик Морозов", или върху нея автоматически се пренасят всичките му грехове. Няма да правя тук заигравки с фамилията и с Адамовия грях. Това не е библейски сюжет все пак.

Не е и кой знае каква драма. Все пак остават два въпроса - толкова ли някой няма право да бъде индивид със собствена воля и развитие, различно от фамилната си обремененост?

И вторият - защо пак се връзваме на евтини номера?

Автор: Албена Бъчварова за КлубZ.