Млатим се като Крали Марко - той или пирува, или налага с боздуган

/КРОСС/ Социалният антрополог Харалан Александров в интервю за „24 часа".

Българският юнак няма общо с потомствените рицари, мускетари, самураи, за които насилието над беззащитни е презряно поведение.

- Много бой пада в държавата ни, г-н Александров. Като почнем от шведа, който изрита камериерка в лицето, минем през бургазлията, който преби без причина възрастна жена на автобусна спирка, тийнейджъра, удрял учителка, битите асеновградски деца, и стигнем до млатената от баща лекарка от Шейново и руснака, посегнал на полицай. Защо се разгърна такава тежка агресия?

- Агресията, физическа и вербална, се засилва не само в България. В това отношение целият свят търпи регрес. Особено видима е агресията в политическото говорене. Най-овластеният човек на планетата, американският президент Доналд Тръмп, си позволява да се държи така, сякаш всеки момент ще набие някого. Удържащите структури на цивилизацията - публичните авторитети и политическите институции, които задават тона на отношенията в общността - са снели забраната върху вербалната агресия. Предпазната клапа на учтивия  език е извън строя и ескалиращите напрежения започват да избиват във физическо насилие.

- Ваш колега определи това състояние като варваризация. Доколко е сериозно?

- Достатъчно сериозно е. Да се надяваме, че това все пак е временно явление, което съпътства голямата цивилизационна трансформация, през която преминаваме. Всеки път, когато светът е разхалтавен, първичното насилие пробива удържащата рамка и избликва на повърхността. Защото нашата цивилизованост е само тънко покритие, под което бушува разрушителната стихия на нагоните, както е установил Фройд преди повече от сто години. Тъкмо затова тя трябва да бъде внимателно опазвана и култивирана.

- Цивилизоваността е свързана с развитие, някак нелепо е с бой да се връщаме в началните векове на човечеството.

- Развитието преминава през кризи, а всяка криза е бременна с регрес. Да не забравяме, че агресията в съчетание с интелигентността е позволила на нашия вид да оцелее и да насели планетата за сметка на много други видове, които са загубили еволюционното съревнование. Тоест агресията ни е осигурявала еволюционно предимство през огромна част от историята и затова ни е трудно да се разделим с нея. Способността да се държим културно, да сме мили и учтиви едни с други е късно и крехко постижение на човешката цивилизация. Ние не оценяваме какъв лукс е да живеем в относително миролюбиво и толерантно общество, докато не загубим тази привилегия. Тогава се разтревожваме и започваме да се питаме какво се случва.

- Не е ли прекалено вежлива българската полиция с грубияните и побойниците? Анализатор написа в "24 часа" преди дни, че когато полицаите ги е страх да използват сила, силата започва да се използва от всеки...

- Не мисля така. Задачата на полицията е да удържа агресията, а не да ѝ отвръща. Добрата полиция внушава сила, без да употребява насилие. Колкото по-неразвита, по-необразована и по-примитивна е една група, толкова по-толерантна е към насилието. И толкова повече се налага да бъде озаптявана с репресивни средства. В този смисъл, колкото по-диво е едно общество, толкова повече и по-брутална полиция е необходима, за да въдворява ред. Фактът, че българската полиция се въздържа от директна употреба на сила, подсказва че агресията в нашето общество все още е под контрол.

- Впрочем коментира се, че при казуси далеч по-невинни от този с ударилия полицай руснак, или генетика, пребил акушерка заради плацента на новородено, или, ако щете, асеновградските протести, полиции от други държави едва ли биха били толкова смирени...

- Може би наистина българските полицаи понякога са твърде плахи, но това е, защото им липсва самочувствие. Мисля, че те заслужават повече уважение от страна на обществото - все пак в кризисни ситуации като тази в Асеновград доста самоотвержено застават между чука и наковалнята и успяват да предотвратяват ескалация на конфликта. Вместо да им се подиграваме и да разказваме вицове за тях, по-добре да се научим да им симпатизираме и да ги подкрепяме. Защото полицията символизира подредеността и цивилозоваността в едно общество. Нейната роля е да се държи решително, но възпитано, и чрез примера си да подканва гражданите да правят същото.

- Само полицията ли?

- Не, това е задача на всички овластени индидивиди и институции. Както казах, тонът се задава от политическото лидерство.

- Как се справят нашите политици с тази задача?

- Нашите политици са представителни за общността, която ги е излъчила, и съответно не са най-учтивите хора на света. За щастие, емблематичните фигури като премиера и президента явно осъзнават своята отговорност и се стремят да се държат подобаващо. В това отношение е забележителна еволюцията на Борисов, който, колкото повече власт натрупва, толкова по-възпитан и благ става. Преди години като главен секретар на МВР изглеждаше някак сърдит и намръщен, а сега излъчва мекота и сговорчивост, чак непривична за толкова масивен мъж. Едва ли някой се съмнява, че Борисов е в състояние да натупа всеки политически опонент, но слава богу, не се налага да го прави - живеем във век, в който лидерството се упражнява чрез красноречие, а не чрез физическа сила.

- Има ли боят като саморазправа корен в слабото правораздаване у нас?

- Да, разбира се, тъй като основна функция на правораздаването е тъкмо разрешаване на конфликтите без насилие и произвол. Но това е проблем както на съдебната система, която далеч не е съвършена, така и на публичния и образ, който е направо плачевен. Изследванията показват, че хората, които са минали през съда, имат по-високо мнение за правораздаването в сравнение онези, които никога не са имали досег с него. Това подсказва, че публичният образ на съдебната система страда най-вече от постоянните скандали, в които се оказва забъркана По-дълбокият проблем, разбира се, е ниското правно съзнание, липсата на разбиране за природата на човешките отношения и ролята на правораздаването в тяхното регулиране и цивилизоване. Оттук и трудността да се проведе съдебна реформа - въпреки масовото неодобрение на статуквото в системата, подкрепата за промяна остава елитарна, а не популярна.

- Насилието не е ли в основата на съвременната масова култура, която я прави продаваема, а всъщност и на историята ни, изпъстрена с кървави битки?

- Героизирането на насилието има дълга традиция. В повечето култури е на почит фигурата на професионалния воин, който носи оръжие и е готов да го използва. Във всички традиционни общности въоръженият мъж има висок социален статус, а оръжието е символ на власт - господарите яздят коне и носят мечове. Същевременно основна характеристика на воинската каста е честта и достойнството, което ще рече способността за самоконтрол, за удържане на агресията. Избухливите рицари, самураи, мускетари, хусари и пр. лесно вадят меча, за да защитят честта си в двубой със себеподобен, но насилието над беззащитните и слабите се смята за безчестно и презряно поведение. Онова, което те прави велик воин, е сдържаната сила и благородството на духа. Наследниците на воинската аристокрация, джентълмените от модерната епоха, са еталон за учтивост и добро възпитание, както подсказва самата дума. Възпитанието е условие за властта - джентълмените управляват империи и от време на време се дуелират, а на грубияните от долните класи е позволено да се бият по кръчмите.

- Означава ли това, че у нас не достигат джентълмени?

- Уви, да. Овладяването и контролирането на насилието е дълъг процес, който в България е пресечен по силата на това, че твърде рано сме били лишени от аристокрация - в историческата ни памет хората с оръжие са турците и хайдутите.

Нашата аристокрация остава в средновековието и се превръща в романтичен мит, а лидерството в модерната епоха е поето от буржоазията.

На нея се пада тежката задача ударно да изгради нация, да се пребори за политическа независимост и да възпита граждански добродетели в населението. С последното не се е справила съвсем, ако се съди по резултата. Част от причините са, че нямаме аристократични образци, утвърдени в културата. С изключение на стихийния юнак Крали Марко, който или пирува, или налага някого с боздуган. Затова селските ни бабаити открай време пият юнашки и после се млатят по един естествен и умилителен начин. Защо след като си приберем реколтата и си сварим ракия, да не си ударим по една сопа? Да не говорим за пораженията на комунистическия режим, който издига в култ примитивното пролетарско насилие. И сега се налага Бойко Борисов да дава пример за добро възпитание.

- Доколко освобождаването на агресията по този начин днес е продукт на първобитност и нищета и доколко - на чувство за безнаказаност и тежка ориенталщина?

- Със сигурност е продукт на първобитност и нищета, и то на културна нищета. На ориенталщина - не мисля. В ориенталската традиция има много образци на велики воини, които по нищо не отстъпват на западните рицари, дори ги превъзхождат.

Например благородния Саладин, който за разлика от кръвожадните кръстоносци, след като превзема Йерусалим, пощадява победените и се превръща в защитник на мюсюлмани, християни и юдеи. Не е в наш интерес да стигматизираме Ориента, към който често ни причисляват по исторически и културни причини. Ние сме жертва на стереотипа за "балканизация", синоним на "ориенталщина" - Балканите като извор на първобитност, нестабилност, варварство и корупция.

- Стереотипите не отразяват ли донякъде реалността?

- Нещо по-лошо - стереотипите имат опасното свойство да се превръщат в реалност. Нашето поколение помни цивилизационния срив от началото на прехода - мутренските времена, когато напълно отговаряхме на стереотипа за диви балканци. Живяхме в свят на брутално насилие, в който силните можеха безнаказано да тормозят слабите. За 20 години успяхме някак да се измъкнем от варварството, но това не трябва да ни успокоява. Цивилизацията е постоянно усилие, дълъг път на себенадмогване и развитие. Ние като общност сме стъпили на този път, но трябва да внимаваме да не изгубим посоката.