Правото на пешеходеца да пресича на пешеходна пътека не е абсолютно

/КРОСС/ Правото на пешеходеца да пресича на пешеходна пътека не е абсолютно. Това заявява Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС) в становище, подписано от главния инспектор Теодора Точкова, по тълкувателното дело на Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) за серия от проблеми при престъпленията по транспорта, пише "Правен свят".

Тълкувателно дело №2/2016 г. беше образувано по въпроси на председателя на ВКС Лозан Панов, на главния прокурор Сотир Цацаров и на министъра на правосъдието Екатерина Захариева. Повод тримата да поискат уеднаквяване на практиката по някои въпроси за престъпленията на пътя стана делото за смъртта на Лора Казанлиева от Варна, която беше прегазена от моторист на пешеходна пътека. В края на март ВКС намали наказанието на Диян Станчев на 2 години затвор, но това, което предизвика гневни реакции на близките на загиналото момиче, беше решението на мнозинството от състава на съда, че Лора Казанлиева е съпричинила инцидента.

Затова един от въпросите, които Лозан Панов зададе на съдиите от Наказателната колегия, е дали правото на пешеходеца да пресича е абсолютно, ако е на пътека, на светофар или на място, което е продължение на тротоара или бордюра. Той поиска върховните съдии да кажат, ако това право не е абсолютно, какви фактори трябва да съобразява пешеходецът, когато пресича платното.

Становището на ИВСС по тълкувателното дело е категорично, че няма как правото на пешеходеца да преминава на пътека или на място със светофар да бъде прието за абсолютно. "Абсолютно е това право, което дава възможност на своя титуляр да иска определено поведение на въздържание от всички останали субекти", посочват инспекторите. И изтъкват, че Законът за движение по пътищата (ЗДвП) и правилникът за прилагането му възлагат в отговорност на пешеходците да спазват определени правила при пресичане.

"Вярно е, че според ЗДвП водачите на МПС са длъжни да бъдат внимателни и предпазливи към пешеходците, като се предвижда съответстващо на правото им задължение за водачите на ППС да го осигурят - чл. 119 и чл. 120 ЗДвП. Съществуването на взаимосвързани права и задължения между пешеходци и водачи води до извода, че правото на пресичане е относително, тъй като за реализирането му не е достатъчно само упражняването на права, но и изпълнение на предвидените задължения", пише в становището на инспектората.

В него се изтъква, че изискванията на закона към пешеходците са ясни и техните права и задължения при пресичане са формулирани в ЗДвП. Факторите, които трябва да съобразяват са изброени в чл. 113 ал. 1 от същия закон. Те са следните: 1. Преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение; 2. Да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение; 3. Да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика; 4. Да не преминават през ограждения от парапети или вериги.

Затова според ИВСС в случая не е нужно тълкуване на върховните съдии.

Що се отнася до питането на главния прокурор за това дали следва да се отчита поведението на пострадалия пешеходец (съответно съпричиняването на вредоносния резултат) при определяне на начина на изтърпяване на наказанието, отговорът на инспектората е следният: "Поведението на пострадалия следва да се вземе предвид при определяне на самото наказание, тъй като може да се окаже и обстоятелство, смекчаващо вината (а оттам - и отговорността на извършителя). Определянето на начина на изтърпяване на наказанието е последващо и само по себе си не може да бъде обвързано с наличието на съпричиняване. Преценката за наличието на съпричиняване е необходимо да се осъществи още при постановяване на първоинстанционната присъда, а не да се стига до вземане предвид на съпричиняването едва на по-горна инстанция, тъй като във втория случай не се осигурява общопревантивният ефект на наказанието".

И напомнят, че, тъй като престъплението е и деликт, според трайната практика и Закона за задълженията и договорите, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, дължимото обезщетение може да се намали.

В становището си инспекторатът се съгласява с председателя на ВКС, че практиката на много съдебни състави да не посочват дали непредпазливите деяния на пътя са извършени самонадеяно или небрежно, е неправилна.

"Съгласно чл. 301, ал. 1, т. 1 НПК един от най-важните въпроси, по които съдът се произнася с присъда, е има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно. Непосочването на формата на вина е равносилно на непосочване на изпълнителното деяние, чрез което се осъществява дадено престъпление (това е особено важно например при престъпления с повече от едно изпълнително деяние)", заявяват от ИВСС. Според тях в случая е налице съществено нарушение на правото на защита, което би могло да бъде отстранено от въззивната или касационната инстанция.

В становището се посочва, че за преодоляване на тази практика няма пречка ВКС изрично да укаже на съдилищата при изготвяне на мотивите към присъдите да посочват коя е непредпазливата форма на вина и въз основа на какви доказателства приемат, че се отнасят до самонадеяност или непредпазливост. От ИВСС са използвали повода, за да заявят, че според тях не трябва да се изоставя възприетото в Постановление №1/1983 г. на Пленума на Върховния съд, че за наказателната отговорност от значение е единствено субективното отношение на дееца към причиняването на смърт или на телесна повреда, а не и това дали умишлено или непредпазливо са нарушени правилата за движение.

От ИВСС са изразили становище и по питането на главния прокурор за това в кои случаи, ако шофьорът, извършил престъпление по чл. 343 от НК, е пил, концентрацията на алкохол следва да се отчита при определяне на обществената му опасност и на тази на деянието му. Съответно дали употребата на алкохол ще стане основание за определянето на случая като особено тежък, тъй като разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Или пък ще изключи възможността шофьорът да бъде осъден условно.

"Така зададен, въпросът според нас има един отговор - когато концентрацията на алкохол на водача не е признак от състава на престъплението, това обстоятелство може да се отчита при определяне степента на обществена опасност на деянието и дееца само когато не се отнася за деяние, извършено в пияно състояние", заявяват от инспектората. И подчертават, че от самото искане на главния прокурор става ясно, че няма спор за приложението на чл. 343, ал. 3 НК за деянието, извършено в пияно състояние, а за отчитане на тази концентрация в други случаи на престъпление по транспорта.

Според ИВСС обаче не може да се даде еднозначно и категорично решение кога употребата на алкохол (без деянието да е извършено в пияно състояние, т.е. при концентрация на алкохол в кръвта под 0.5 промила) ще доведе до квалифицирането на случая като особено тежък. "Поставеният от главния прокурор въпрос не следва да бъде решаван априори и еднозначно за всички случаи на престъпление по чл. 343 НК. ОСНК може да отклони въпроса, зададен по този начин, или да посочи в своя обвързващ отговор, че установената по надлежния ред концентрация на алкохол следва да се съобразява конкретно за всяко престъпно деяние, според конкретните факти и обстоятелства, съответно и на критериите по ППВС № 1/1983 г.", пише в становището на инспектората.

В него се обяснява, че има случаи, в които употребата на алкохол ще доведе до квалифицирането им като особено тежки, но в други няма да е така. И подчертават, че най-напред концентрацията на алкохол в кръвта ще послужи за определяне на наказанието, а не за това дали да се приложи чл. 66 от НК, т.е. дали изтърпяването му да е ефективно или да бъде отложено.

Сотир Цацаров попита ВКС и дали преди да сключи споразумение или преди деецът да бъде освободен от наказателна отговорност по чл. 78а НК, извършилият тежко престъпление на пътя по чл. 343 НК трябва да е възстановил или обезпечил и несъставомерните вреди.

От инспектората изследват проблема и посочват, че е най-добре той да бъде решен законодателно. В становището се изтъква, че, ако за освобождаване от наказателна отговорност, НК изисква да бъдат възстановени причинените "от" престъплението вреди, то за споразумението първо се допуска и обезпечаването им, но пък законът говори не за причинените "от", а за причинените "с" престъплението вреди. Това трябва да бъде изчистено с промяна в НК.

"Доколкото обаче промяната в законодателството не е въпрос от компетентността на ИВСС, то според нас следва да се сподели становището, че на възстановяване/обезпечаване подлежат съставомерните имуществени вреди. Тези са вредите, които се изследват от обвинението, за които може още по време на разследването да се вземат мерки за обезпечаване по реда на чл. 73, ал. 1 НПК (тази разпоредба също употребява "причинени от престъплението вреди") и са елемент от квалификацията на престъплението. Обратното би ограничило прекомерно кръга от престъпления, спрямо които могат да намерят приложение посочените две производства по НПК", пише в становището.