Държавните власти показаха безразличие към защитата на човешките права. За пореден път

Решение на съдебен състав от Върховния административен съд (ВАС) с докладчик Таня Куцарова - една от двамата ad hoc съдии в съда в Страсбург, които еднолично бяха определени от председателя на ВАС Георги Колев без процедура и правила, е била и една от причините за осъдително решение срещу България в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), показва проверка на "Съдебни репортажи". По делото "Амие и други срещу България" страната ни е осъдена за нарушаване на чл. 5 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи - незаконно лишаване от свобода, право на оспорване н законността на задържане и право на неприкосновеност на личния и семеен живот.

Жалбоподателите са Махмуд Абас Амие (роден в Ливан), съпругата му и трите им деца. През 2001 г. семейството получават статут на бежанци в България, а пет години по-късно Махмуд Амие получава заповед за експулсиране от страната с мотива, че представлява заплаха за националната сигурност - заподозрян бил като участник в терористична група и международен канал за трафик на наркотици заради съмнителни контакти. Първоначално той е задържан за три месеца и впоследствие освободен. Задържан е повторно през 2008 г. в специален дом за временно настаняване на чужденци. Освободен е през 2010 г.

Така Амие е лишен от свобода общо 18 месеца и 24 дни. Съдът в Страсбург постановява, че българските власти не са направили достатъчно усилия, за да изпълнят заповедта за експулсиране, а периодът, в който мъжът е бил лишен от свобода е продължителен без да има оправдание за това и в този смисъл страната ни е нарушила чл.5, ал. 1 от Конвенцията - основното човешко право на свобода на Амие.

Докато е лишен от свобода, Амие обжалва заповедта за задържане на министъра на вътрешните работи, но и Административният съд София-град (АССГ), и ВАС постановяват, че мъжът няма право да я обжалва според българското законодателство.

Заради това съдът в Страсбург установява нарушение на чл. 5, ал. 4 от Конвенцията, по която България е страна и съответно тя има пряко действие, когато вътрешното право й противоречи: "?секи арестуван или лишен от свобода има право да обжалва законосъобразността на своето задържане в съда, който е задължен в кратък срок да се произнесе; в случай че задържането е неправомерно, съдът е длъжен да нареди незабавното освобождаване на задържаното лице". В решението на ЕСПЧ са цитирани няколко решения на ВАС, с които българският съд е нарушил стандартите за защита на основното човешко право на свобода. Един от актовете е написан от съдия Таня Куцарова като докладчик на тричленния състав.

Според определението на ВАС (Таня Куцарова - докладчик, Пенка Иванова, Кремена Хараланова), постановено по частна жалба на Амие срещу определение на АССГ, с което се отказва отмяна на принудителното изпълнение на заповедта за настаняване, на жалбоподателя Амие е наложена принудителна административна мярка "експулсиране" по Закона за чужденците в Република България. В рамките на производството по експулсиране гражданинът на Ливан е настанен в специален дом до отпадане на пречките за изпълнение на принудителната административна мярка. Съдът посочва, че задържането на Амие е обезпечителна мярка и в "в този смисъл обжалването й като индивидуален административен акт, каквато заповедта не е, е недопустимо".

"При липса на годен да оспорване индивидуален административен акт, правото на съдебно производство е било упражнено недопустимо. В този смисъл определението (на АССГ - б.а.) е правилно и следва да се остави в сила", сочи съдът. С други думи съдът отказва да разглежда жалбата на Амие, тъй като приема, че в законодателството не е предвидена такава възможност. В този смисъл са и другите решения на ВАС по жалби на чужденеца. Нито съдия Куцарова, нито останалите съдии по казуса въобще са споменали за ЕКПЧ.

Съдия Куцарова участва два пъти в раглеждането на спора - веднъж като член на тричленен състав, който отменя определение на АССГ, с което въобще е отказано да се разглежда жалбата на Амие срещу заповедта за принудителното му изпълнение. Тогава ВАС задължава АССГ да разгледа жалбата на ливанеца.
Вторият път е като докладчик в състава, който потвърждава отказа на АССГ да отмени заповедта за принудително настаняване, в частта, в която е допуснато предварително изпълнение.

Съдът в Страсбург посочва, че така Амие е бил лишен от правото да обжалва задържането си. "Чл. 5 § 4 не гарантира право на съдебен контрол в такъв обхват, който да дава право на съда да подмени със собствената си преценка по всички аспекти на делото тази на взимащия решението орган, включително по въпросите за същинска целесъобразност. Контролът обаче трябва да е достатъчно широк, за да има отношение към тези условия, които са от съществено значение за "правомерното" лишаване от свобода съгласно чл.5, § 1. Съдът, осъществяващ контрола, не следва да притежава само консултативни функции, а трябва да има компетентността да решава дали е законно лишаването от свобода и да разпореди освобождаване, в случай че лишаването от свобода е незаконно", мотивира се ЕСПЧ.

Правозащитници, с които "Съдебни репортажи" разговаря, обясниха, че макар в Закона за чужденците да не е била предвидена възможност за обжалване на заповедта за властите за задържане, съдът, в това число и съставът с докладчик съдия Куцарова, е трябвало да се позоват директно на Конвенцията. Според чл. 5, ал.4 от Контитуцията "Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат." Това означава, че съдът е бил длъжен да приложи чл.5 от Конвенцията и да разгледа жалбата на Амие, независимо от празнотата в националното законодателство, като прецени дали задържането е законно или не и отговаря ли на преследваната цел.

Генералният проблем

Разбира се, нарушеното право на Амие, жена му и трите им деца е достатъчно, за да разглеждаме случая като голям проблем. Но освен лична история, която изисква безусловно закрила, казусът надхвърли конкретния случай и се превърна в лакмус за държавната политика в областта на човешките права. Най-малката подробност тук е, че държавата от повече от година не е изпълнила задължението си да преведе решението на съда в Страсбург и да го публикува.

Както "Съдебни репортажи" писа, в последния възможен момент Висшият съдебен съвет (ВСС) даде широки и безконтролни възможности на председателите на ВАС и Върховния касационен съд (ВКС) да предложат еднолично кои български съдии ще бъдат резервни в съда в Страсбург (ad hoc съдиите са викани по дела, по които титулярният съдия си е направил отвод или поради друга невъзможност да вземе участие). Само два дни преди крайния срок (31 май), в който списъкът на българските съдии е трябвало да бъде изпратен в ЕСПЧ, Комисията "Международна дейност" с председател Соня Найденова внесе извънредна точка в дневния ред на заседанието на ВСС с предложение председателите на ВКС и ВАС да определят трима съдии.

Председателят на ВАС Георги Колев определя съдиите Анна Димитрова и Таня Куцарова с мотива, че знаят чужди езици, а проф. Лазар Груев заради липсата на време препотвърждава номинацията на съдията Павлина Панова, която и до този момент е съдия ad hoc и е беше класирана втора на публичния конкурс за избор на българския съдия в ЕСПЧ (първа беше настоящата съдия в Страсбург Здравка Калайджиева). От ВСС и Министерството на правосъдието прехвърляха топката помежду си, оправдавайки се за непрозрачната процедура. Но нито съветът, нито правосъдното ведомство реагираха на острата реакцията на медиите и неправителствените организации, които възразиха срещу неприемливия начин, по който бяха избрани българските ad hoc съдии - без правила, без публична процедура и обсъждане.

От Български адвокати за правата на човека, Български институт за правни инициативи, Български хелзинкски комитет, Програма за развитие на съдебната система, Съюзът на съдиите в България, Фондация РискМонитор, Център за изследване на демокрацията изпратиха писмо до ВСС и Министерство на правосъдието, в което категорично осъждаха липсата на прозрачна процедура.

"Професионалната и широката общественост не разбраха защо точно тези кандидати бяха избрани и какви са техните качества. За пореден път неглижирането на важна кадрова процедура остави усещането за предварителни договорки "на тъмно" и избор, който се е състоял много преди да бъде действително проведен", сочат неправителствените организации.

В писмото се казва също, че формалността, с която МП и ВСС възлагат този избор да бъде направен в рамките на два дни от председателите на ВКС и ВАС, показват "липса на концепция за управлението на човешките ресурси в съдебната власт и пълно пренебрежение към ролята и значението на европейските институции за укрепването на правовата държава". Организациите изрично уточняват, че реакцията им не е насочена към личността на съдиите, а към непрозрачната процедура. До този момент писмото на неправителствените не е получило ответен отговор - нито председателят на ВАС даде разяснение по какви критерии е посочил двамата ad hoc съдии, нито Министерство на правосъдието и ВСС взеха отношение по проблема.

Случаят, който разказахме, демонстрира на практика, че компетентните органи нямат никаква представа дали излъчените съдии имат принос към правото за защита правата на човека, нито дори дали го познават. Ако имаха интерес, институциите щяха да проучат делата им и щяха да повторят добрия опит по излъчване на настоящия съдия в ЕСПЧ Здравка Калайджиева. Без това - и те, и ние няма как да бъдем сигурни, че определените от Георги Колев съдии отговарят на изискванията за съдия в ЕСПЧ, както и дали това е единственото дело, написано от съдия Куцарова, станало причина да бъдат нарушени защитени от Конвенцията човешки права и държавата да бъде осъдена. По същия начин - няма как да знаем дали такива дела има и съдия Димитрова.

И още по-генералният проблем е, че държавата не си е взела никаква поука. До прозрачния избор на съдия Калайджиева се стигна след международен скандал. През 2007 г. Парламентарната асамблея на съвета на Европа отхвърли българските кандидати за съдии в ЕСПЧ - тогавашния зам.-правосъден министър Маргарит Ганев, Снежана Сапунджиева и професора по право Момяна Гунева. Причината е, че тогавашният министър на правосъдието Георги Петканов сформира комисия, чийто състав и дейност бяха непрозрачни и предизвикаха недоверие в юридическите и правозащитните среди.

Година по-късно страната ни демонстрира, че може и другояче - по инициатива на правосъдния министър Миглена Тачева бе приета специална наредба за избор на български съдия в ЕСПЧ и бе организиран публичен конкурс, в който изборна комисия от авторитетни юристи - тогавашния декан на Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" Тенчо Колев, адвокатите с много добра репутация в сферата на правата на човека Йонко Грозев и Ина Лулчева, наказателния съдия Галина Захарова и преподавател по английски език в СУ избраха в открита състезателна процедура с проведено събеседване пред публика най-достойния представител на страната.

Сега изглежда, че се връщаме отначало и за съжаление излиза, че единствено международен скандал може да накара Министерството на правосъдието и ВСС наистина да защитят човешките права.

Коментар на "Капитал"