„Антигона” възкръсна сред римските руини

/КРОСС/За първи път римски останки в София се превърнаха в декор за театрална постановка. Сред запазените руини на късноантичния обществен комплекс, част от който е ротондата „Свети Георги", актьорите от театър „София" намериха своя величествен декор. Над 250 зрители, разположени на автентична римска улица от преди 2000 години, наблюдаваха спектакъла и аплодираха интересната трактовка на „Антигона" по Жан Ануи, реализирана от режисьора Иван Добчев. Премиерата на постановката беше точно преди година, но сега новият контекст придава допълнителен нюанс на посланията.

Безспорно световноизвестната пиеса на Жан Ануи, написана и поставена още през 1942 г. в окупиран Париж, става явление при първите си представления. Салоните са пълни, публиката стои безмълвна пред трагическата ѝ сила, внушението е едновременно съвременно и общочовешко. Възгласите „Браво!" продължават повече от десет минути. В хаоса на войната представленията спират, но след освобождението на Париж отново са възобновени. Пресата е пълна с възторжени отзиви за тази твърде модерна за времето си трактовка на един толкова стар, класически сюжет, какъвто е „Антигона" на Софокъл.
Зрителите в София видяха в истинския ѝ блясък тази интерпретация, допълнена с апликациите на компютърно генерирани ефекти: така добре познатите Креон и Антигона (на чиито сблъсък се гради основната сюжетна линия) изгряха автентични, страстни, категорични във великолепните си превъплъщения... В техните роли видяхме доайенът Ириней Константинов и младата актриса Каталин Старейшинска. Те съумяха да предадат на публиката достатъчно въздействащо прозренията на Жан Ануи, с откровените им акценти към днешния ден: както в епохата на царете, така и в ерата на демокрацията не са изчезнали властолюбивите държавници (разбирай - господари от политическата и икономическа върхушка), които и днес налагат волята си безпардонно. Но винаги се появява една Антигона, която е трън в очите им и нейното категорично „Не!" отеква от античността до днешния ден.
В хода на действието особено приковаваше вниманието Дария Симеонова (в ролята на Хора), съчетаваща пластика и страховита изразителност в пантомимичните си етюди. Нейната роля беше изключително важна, както е била и ролята на хора в античната трагедия.
Какво запомниха зрителите от цялата кървава (но и философски изведена) вакханалия - античен фон и фабула, изплетена от вечните житейски противоборства - власт, любов, братоубийство, съперничество, завист, интриги...?
Думите на Жан Ануи още дълго ще стряскат приспаното ни съзнание:
„... Мълчанието, когато възгласите на тълпата понасят победителя и ни се струва, че това е като ням филм: всички тези зинали усти, от които не излиза нищо. Цялата тази еуфория като една картина и победителят, встренчен, победен сам сред своето мълчание.
Трагедията е като откровение, тя вдъхва сигурност, упование...
В трагедията в крайна сметка всички са невинни - един убива, а друг бива убит. Въпрос на разпределение на ролите. И най-сетне трагедията дава упование, защото е ясно, че вече няма никаква надежда! Подлата надежда...
Най-после си като плъх в капан. Цялото небе се е срутило върху тебе... и ти остава само да викаш, не да стенеш, не и да се вайкаш, а да изревеш с пълно гърло каквото имаш да кажеш, каквото никога не си казвал, и може би досега дори не си знаел. И всичко това без никакъв смисъл. Просто да си го кажеш на себе си."
Колко от нашите съвременници биха произнесли пред шефа си или на обществено място думите на Антигона: „Аз съм против всичко. Тук и сега. Искам да съм уверена в това, което искам. Или да умра..."

Заслужават адмирации всички актьори и целият екип, реализирал тази постановка: Милена Живкова (Дойката), Силвия Петкова (Исмена), Асем Мутафчиев ( Хемон), Йорданка Любенова (Евридика), Росен Белов (Вестител), стражите - Николай Върбанов, Николай Димитров и Иван Спасов, както и преводачът Христо Мицков, сценографът Станислав Памукчиев, авторът на музиката Христо Памлиев. Зрителите се почувстваха част от древната аристокрация, живяла някога в Константиновия квартал на Сердика, където е бил и дворецът на Константин Велики.
На снимките:
1. Ириней Константинов (Креон), Каталин Старейшинска (Антигона) и Дария Симеонова (Хор)
2. Дария Симеонова (Хор), Каталин Старейшинска (Антигона) и Асен Мутафчиев (Хемон)
3. Сцената, декорите, ротондата „Св. Георги"

Текст и снимки: Анжела Димчева, Факел