Бойко Ноев: Днешната българска армия е куха армия

/КРОСС/ Време е да си признаем - днешната българска армия е „куха армия". Това обяви Бойко Ноев - министър на отбраната в правителството на СДС, в служебното правителство на Ренета Инджова, заместник-министър на отбраната в правителството на Любен Беров и бивш посланик в НАТО, Белгия и Люксембург, в интервю за агенция „Фокус" за състоянието на въоръжените ни сили.

Той обясни, че терминът „куха армия" се ражда в края на 70-те години около кризата на американските военни след Виетнамската война. Впоследствие той придобива популярност за онагледяване състоянието на отбранителните способности въобще.

„В общи линии под „куха армия" се разбира „въоръжени сили, които ги има на хартия, но в действителност, поради недостатъчно финансиране и лошо управление, страдат от дълбоки проблеми с личния състав, въоръжението и бойната готовност, така че на практика не могат да изпълняват пълноценно възложените им задачи", заяви Ноев.

По думите му признанието, че днешната ни армия е куха закъснява вече повече от 10 години, но вместо да предлагат решения, институциите водят терминологичен спор дали въоръжените сили „вече само частично са в състояние да изпълняват задачите си" (според президентството), или „изпълняват задачите, ... но с ограничения" (според днешния кабинет).

„Славната ни военна история и продължаващият героизъм в мирно време на нашите момчета и момичета в униформа не могат повече да компенсират фундаменталните недъзи на отбранителното строителство", каза още Ноев и добави, че това признание е от жизнено значение за бъдещето на войската ни.

По думите му кухата армия е пряк продукт на лошото управление на сектора „Отбрана" и на ресурсите.

„Кухи са стратегическите и доктринални документи, чиято лустросана, самовъзпроизвеждаща се фразеология не води до реални политики и действия", отбеляза Ноев.

„Вместо да има кризисно управление с ясни приоритети и пестене на всеки бюджетен лев, една безотговорна политико-военна симбиоза в ръководството на отбраната пропиля милиарди за техника, която не донесе бойни способности. Ярък пример за това са „Кугърите", „Спартаните" и „Мерцедесите", но не само", заяви той.

„Несъответствието между размера на армията и нейното финансиране е катастрофално", допълни Ноев.

По думите му въоръжени сили в състав 37 000 до 40 000 души, носещи отговорности по суша, въздух и море, както и изпълняващи съюзнически задължения, няма как да съществуват с годишен бюджет от 500-600 млн. евро - нито концептуално, нито физически. Той добави, че за днешната българска армия се отделя между 2 до 6 пъти по-малко финансиране от съпоставими военни сили в Европа.

„Това несъответствие, продължаващо вече повече от десетилетие доведе до трайна декапитализация на войската - като личен състав и като материални средства. В тези условия 20-30% и дори по-високо увеличение на заплатите в армията няма шанс да осигури необходимия прилив от млади офицери, сержанти и войници, както и да удържи на служба способните, онези които все още имат шанс за се реализират извън войската", коментира Ноев, като отбеляза, че некомплектът, достигащ на места над 30% от щатния състав, отдавна е свел до 0 бойните способности на много формирования.

„Илюзия е, че отпуснатите допълнително 105 млн. лева за заплати за 2018 г. ще решат някакъв проблем", каза още Бойко Ноев.

Той добави, че години наред техниката се поддържа чрез „канибализация", или изразходване на щатните резервни части и материали.

„На практика липсват годни боеприпаси в почти целия спектър на въоръженията, изчерпани са много от щатните боекомплекти. Жизнено важни системи за управление на войските, материалната база на противовъздушната отбрана, на силите за специални операции и още много елементи са в плачевно състояние. Няма обувки и дрехи. Сградният фонд е полуразрушен, няма елементарни условия за подготовка и отдих на хората", отбеляза Ноев.

Според него само за възстановяването на щатните резерви и обновяването на материалната база трябва да бъдат вложени обратно онези средства, които са били виртуално „икономисани" през годините.

„Такава оценка не е известно да е правена, но във всички случаи би надхвърлила 5 милиарда лева", добави той.

Ноев смята, че основната причина за несъответствието между планирания размер на армията и нейното финансиране е ниският брутен вътрешен продукт на България, най-ниският на човек сред съюзниците.

„За нас процентът от БВП за отбрана не може да бъде водещ критерий за създаване на военни способности. Самолетите и заплатите се плащат с левове, долари и евро, а не с проценти от БВП. Един самолет струва еднакво и за България, и за Дания. България и днес има един от сравнително високите проценти от БВП за отбрана (1.3%), които обаче се изразяват в мизерните 500-600 млн. евро. Поради това е крайно неправилно планирането на отбранителните ресурси на България да се привързва и мотивира с постигането политическата цел на НАТО за 2% от БВП през 2024 г., вместо с осигуряване на боеспособност на българската армия чрез ликвидиране на въпросното несъответствие. За тази наша армия 2% от днешния БВП на България не може да бъде цел, а само начална отправна точка", каза още той.

Бившият министър на отбраната отбеляза, че другата причина за несъответствието е политическа.

„Тригодишната бюджетна прогноза не предвижда никакво увеличение на бюджета на Министерство на отбраната, който всъщност намалява като процент от БВП. Това означава запазване на статуквото, продължаване с нови 3 г. на агонията и декапитализацията на войската, а достигането даже и на съюзническата цел от 2% до 2024 г. практически неизпълнима", добави той.