"Вашингтон пост": САЩ нямат приемлив начин за сваляне на Башар Асад от власт

/КРОСС/ Миналата седмица сирийската гражданска война навлезе в осмата си година, водейки до хуманитарен и стратегически кошмар, основни виновници за който са режимът на сирийския президент Башар Асад и поддръжниците му в Москва и Техеран. Правилно е да се гневим на Асад и неговите поддръжници, но проявите на неодобрение, колкото и да е силно, няма да променят тази ужасяващата реалност, пише в. "Вашингтон пост".

Това не значи, че САЩ трябва да се примирят - но тиранията е за предпочитане пред безкрайна и безполезна война, отбелязва авторът на статията Макс Бут, отхвърляйки историческите сравнения с подкрепяни от САЩ страни. Всяка от тези страни имаше много по-добри шансове за победа от сирийската опозиция днес, и особено неекстремистката й част, отбелязва той.

Свободната сирийска армия понася загуби от 2011 г., предимно защото САЩ не й осигуриха достатъчна подкрепа. Най-влиятелните некюрдски опозиционни групи днес са екстремистката Ахрар аш Шам и Хаят Тахрир аш Шам, определяна от САЩ като терористична организация, която е била свързана с Ал Каида. Те продължават да държат под контрол провинция Идлиб, но това не са групи, които САЩ би трябвало да подкрепят.

По данни на американското разузнаване некюрдските бунтовници контролират само 14,2 на сто от населените територии в Сирия, а кюрдско-арабските Сирийски демократични сили - 32,8 на сто, включително петролните резерви на страната. Ислямска държава контролира 10 на сто, но постоянно губи територии. Режимът на Башар Асад контролира 42,8 на сто и печели територии. В по-голямата част от Сирия бунтът е загубена кауза, отбелязва в. "Вашингтон пост".

Лесно е да се каже, че отстраняването на Башар Асад от власт остава необходимо условие за постигане на желаният резултат в Сирия, но САЩ са загубили средствата за постигането на тази цел. Дори ако Асад бъде свален, не е ясно дали наследниците му ще бъдат по-добри.

Марк Дубовиц, главен изпълнителен директор на Фондацията за защита на демокрациите, дава няколко идеи, които могат да бъдат подкрепени, отбелязва изданието. САЩ могат да възприемат поставените от Израел "червени линии" за строежа на ирански военни бази, ракетни обекти или предаването на важни оръжейни технологии. Вашингтон може да води финансова война срещу Иран, Асад и Русия, принуждавайки ги да понасят финансови загуби. Освен това може САЩ и съюзниците им в Европа, Персийския залив и Азия могат да се ангажират, че няма да окажат финансова помощ за възстановяване на районите под контрола на Асад, Хизбула или Русия. Те могат да осъдят Иран, Хизбула, членове на Ливанските въоръжени сили и режима на Асад за използване на мирни жители като човешки щитове, според законите за въоръжените конфликти и военните престъпления.

Всички тези предложения са разумни, но нито едно от тях няма да промени ситуацията.

Дубовиц предлага също да се поиска от Конгреса на САЩ да разреши използването на военна сила, пренасочвайки силите, борещи се срещу Ислямска държава срещу Иран. Но това предложение не трябва да бъде подкрепено - американците не са готови да рискуват война с Иран и в сегашната обстановка това е неоправдано. В крайна сметка, иранската ядрена програма е контролирана от международното споразумение, поне докато президентът на САЩ Доналд Тръмп не доведе до обезсилването му. Но без масирана военна намеса, Вашингтон не може да направи много за драматична промяна на ситуацията в Сирия.

Прилагането на американските принципи трябва да бъде комбинирано с отчитане на съображения като предпазливост и практичност, подчертава авторът на статията Макс Бут.