Асланов: Спада електоралната подкрепа за управляващите партии ГЕРБ и ОП

/КРОСС/ Юрий Асланов, управител на социологическа агенция АФИС, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България" на радио „Фокус".

Водещ: Какви са електоралните нагласи на българските граждани и накъде се движи подкрепата както към водещите политически сили, така и за самата власт? До каква степен последните събития оказват влияние върху готовността за подкрепа на една или друга политическа сила? По темата ще разговаряме със социолога Юрий Асланов. Как събитията, които се случват напоследък у нас, оказват влияние върху готовността за подкрепа на една или друга политическа сила?

Юрий Асланов: Очевидно е, че не само събитията оказват влияние, но и периодът, в който се случва всичко това, тъй като зимния сезон по принцип се свързва с по-висока апатичност, по-високо недоволство, по-високо напрежение. Това го наблюдаваме от години и не се случва за първи път. Но през този месец наистина времето беше наситено с много политически събития, в това число и конюнктурни, в това число и не съвсем конюнктурни - нещо, което допълнително внесе някои динамики в нагласите, които динамики според нас през следващите месеци ще се запазят и дори ще се засилят, така че следващите месеци са заредени с определена неизвестност и за стабилността на институциите, и за електоралното съотношение между основните политически сили. Най-напред правят впечатление няколко тенденции за това, че стабилизацията около основната интрига между двете водещи политически формации - ГЕРБ и БСП, остава. Подкрепата за тях се откроява съществено над подкрепата за всички останали партии и дистанцията между тях се е скъсила. Анализът на динамиката сочи, че трендът е към сближаване на електоралните нива, но то се дължи главно на естествената ерозия на доверието към властта, към всяка власт. В случая по-ощетена е формацията ГЕРБ, тъй като тя е управляваща, при това за трети път, както знаете. Така че това, което регистрираме, е отлив на подкрепа от водещата управляваща формация ГЕРБ в сравнение с нивата, които сме измервали през миналата година, непосредствено след парламентарните избори, в течение на годината и в края на миналата година.

Водещ: А коя е основната отлика между двете водещи политически сили?

Юрий Асланов: При БСП не наблюдаваме ръст на подкрепата, на което се дължи и скъсяването на дистанцията между двете формации - тя вече е в минимални стойности, в рамките на грешката. Просто БСП запазва подкрепата за себе си на нивото, постигнато от нея по време на парламентарните избори през миналата пролет. Но на отлива на доверие към ГЕРБ и отлива на електорална подкрепа от ГЕРБ прави отличителна черта за тази формация, на което се дължи и това намаляване на дистанцията между двете политически сили. Други неща, които ми правят впечатление, е също естествената ерозия на доверието към институциите, към властта, е засегнало по-сериозно формацията „Обединени патриоти". Периодът, за който говорим през този месец, също беше наситен със събития, които в една или друга степен засегнаха доверието към този партньор във властта, особено към водещите фигури, участващи в правителството - двама вицепремиери, министри и т.н. Електоралната подкрепа за тази формация също отчитаме, че спада, че е намаляла, както и това, че запазването на основната интрига между двете водещи формации - ГЕРБ и БСП, е довело до изключително намаляване на електоралната подкрепа за по-малки партии. Като изключим ДПС, която продължава да поддържа едно стабилно ниво на подкрепа, периодът е нанесъл щети върху подкрепата и на партия „Воля", която е парламентарно представена, но най-вече на извънпарламентарно представените партии, чиято подкрепа през миналата година се движеше в нива между 8 и 9% общо, а сега е спаднала под 3%. Всичко това се случва за сметка на увеличаване на аполитичните нагласи, на отлива от политика на голям брой български граждани, което увеличава числото на потенциалните негласуващи.

Водещ: Да, т.е. безразлични към въпросите на текущата политика.

Юрий Асланов: Безразлични към политиката, към институциите или да кажем негласуващи доверие на нито една от основните или другите политически формации.

Водещ: А в какво съотношение е това, как изглежда това в числа?

Юрий Асланов: Това представлява над 1/3, по наши данни над 35% е потенциалният дял от всички избиратели на негласуващите на нива, които сме наблюдавали и в други периоди, но в периоди предимно кризисни, които формират в една или друга степен по-високо ниво, на база на случващото се към институциите, към политиката и партиите, разбира се.

Водещ: Можем ли да направим сравнение с предходни месеци, да обобщим електоралната динамика?

Юрий Асланов: Електоралната динамика е интересна с това, че отношението към правителството, към властта изобщо, ако може да я разделим на четири части: твърди поддръжници на правителството, които се обявяват за запазване на правителството такова, каквото е; твърди противници на правителството, такива, които започват да се оглеждат за принципно нова политическа конфигурация, т.е. за нови извънредни избори. Тези две криви, тези два тренда се сближават. Расте изключително много съществено, в сравнение с предходните месеци, делът на онези, които искат някакъв ремонт на правителството, смяна на министри, на някои министри или преструктуриране на правителството, както и расте и делът на онези, които се обявяват за изцяло нов кабинет и в мандата на сегашното Народно събрание. Всичко това сумарно вещае споменатото от вас поредно разклащане на доверието във властта и повишава дела на онези, които са привързани към идеята за нови парламентарни избори.

Водещ: Можем ли да очакваме изненадващи събития в близко бъдеще?

Юрий Асланов: Трендовете показват, че динамиката е съществена и обозримото бъдеще е бременно с изненадващи обрати - неща, които сме наблюдавали назад във времето и в сходни периоди, когато изведнъж са настъпвали много съществени промени в политическия пейзаж и се е стигало до остри кризи. Дали това ще се случи в следващите няколко месеца, е по-трудно да се допусне, предвид на това, че все още идеята за Българското европредседателство поддържа някакво равновесие и сдържаност към по-остри, критични отношения към властта. Но очакванията от това председателство през ноември и декември бяха много високи, сега започват да спадат. Формира се и леко разочарование от това, че много хора вероятно са очаквали някакви много бързи ползи или резултати от това председателство. Те, разбира се, не могат да настъпят по този начин, по който хората са си мислели, че ще се случват нещата. И най-вероятно, ако предстои по-остър, кризисен период, той ще настъпи след края на това европредседателство. В този смисъл, в близкото бъдеще до края на годината крие някаква неизвестност за развитието на политическия процес.

Водещ: Нека обобщим резултатите от изследването, г-н Асланов. Накратко - доверието във властта отново започва да се разклаща и идеята за нови избори набира скорост.

Юрий Асланов: Онова, което ми прави впечатление, е, че трендовете, динамиката по отделни индикатори, по които наблюдаваме и измерваме нагласите към политиката, са много сходни с числата, които сме регистрирали, нивата, които сме регистрирали в два от предходните периоди. Единият е краят на 2012, началото на 2013 г., непосредствено преди оставката на първия кабинет на Борисов, и вторият период е краят на 2016 г., непосредствено преди президентските избори.