Аврамов: Изгубени сме между Изтока и Запада и сме готови да отстъпваме пред всеки натиск

/КРОСС/Пет партии - ГЕРБ, БСП, ДПС, Реформаторският блок и „България без цензура" - са най-вероятните участници в следващия парламент след предсрочните избори на 5 октомври. Това сочи последно проучване на социологическата агенция „Алфа рисърч". Макар за момента Социалистическата партия да запазва прогнозните си резултати от май, наказателен вот срещу нея не е изключен и той ще е в полза на ГЕРБ и други партии. Възможно е също така в следващия парламент да влязат и по-малко партии, както и да има размествания в последния момент, особено при формациите, които са около бариерата за влизане в парламента.

Какво разместване е възможно и коя от партиите може и да не премине 4-процентната бариера?

Според политолога Димитър Аврамов, трудно е да се каже коя от партиите около бариерата може да остане под нея. Реформаторският блок изглежда по-сигурен от гледна точка на преминаването на бариерата, но само изглежда. Не е ясно какво ще се случи. В последните години става доста по-трудно за малките партии и за партиите на бариерата от 4%, защото в обществото има усещане за несигурност, а тогава обикновено големите политически партии, които създават усещане, че могат да гарантират стабилност на обществените процеси, получават повече доверие, смята Аврамов. 

Във вътрешнополитически план има сериозни проблеми, които не са решавани от години. Имаме сбъркан модел на устройство на енергийната сфера с държавен монопол, който е безотговорен към пазара и политиците го използват като финансов буфер. Имаме квази-социалистически модел на функциониране на здравната система. Сходни са нещата в образователната сфера", отбелязва Димитър Аврамов. Според него, ако не се направят реформи в тези сфери, те ще продължават да увеличават разходите си и ще източват националните ресурси. Задачата на едно дясноцентристко правителство е да има много прост и ясен план как да намали разходите в тези сфери и да ги направи по-ефективни, коментира политологът пред БНР. 

По отношение на международната политика - България, на първо място, няма ясна представа каква страна е. Очевидно е, че формално сме член на ЕС и НАТО и това ни права западна страна на хартия, а в същото време се държим като издънка на бившия социалистически лагер с всякакви комплекси, остарели представи за света и международна политика, която не почива на националния ни интерес. Изгубени сме между Изтока и Запада и сме готови да отстъпваме пред всеки, който прояви някакъв натиск. И това няма да се промени скоро, защото не е въпрос на смяна на политически субекти във властта, а е въпрос на национален светоглед, категоричен е Аврамов.

За съжаление, България няма рационална позиция по проекта „Южен поток" и не очаквам да има такава. Ако българското правителство, което и да е то - независимо дали говорим за Тройната коалиция, на НДСВ преди това, на ГЕРБ или отишлото си на г-н Орешарски, искаха да има диверсификация на енергийните източници, вече щяхме да имаме завършени колектори и връзки с Гърция, Турция и Румъния. Такива очевидно няма работещи, отбелязва Аврамов. И допълва: При това положение всеки разговор за диверсификация и енергийна независимост е просто празен брътвеж. Българският национален интерес изисква проектът да бъде оценен много внимателно и да се види какво печели страната ни от съпътстващите дейности.

Много е важно дали проектът е полезен за българската икономика. За съжаление, на проекти като „Южен поток" в страната ни се гледа много поляризирано и нацията ни буквално е разделена на „за" и „против". В такава ситуация опитът показва, че обикновено винаги губим. Винаги взимаме неправилното решение, защото сме фокусирани повече върху политическите си пристрастия, отколкото върху рационалните ползи от един или друг мащабен проект, заключи политологът.