Засега банята, после държавата

/КРОСС/ Нали знаете, че само в българската музика има неравноделни размери. То си е повод за гордост, всеки го знае. Терминът „неравноделен такт" е български, в световната музика го наричат „български такт". Един хореограф под голям секрет ми каза, че е открил напразно търсената досега причина за тази уникалност. Тъй като у нас имало много хора, които искат да командват положението, един викал „ха насам", друг подвиквал „не бе, натам" и така насам-натам се родили музикални тактове, нечувани никъде другаде.

Ако някой етнолог е започнал работа по случая „Искаме си банята", да се обади, за да му сваля шапка. „Искаме си банята" е песен по текст и музика на 80-годишната Ничка Станилова, старши отговорник на хора на Шановските баби. Облечени в предизборни тениски на ГЕРБ, певиците поискаха при посещението на Лиляна Павлова в село Ягода нов живот за старата си баня. Такива застъпничества се случват във всяко село и град при посещението на всякакви кандидати за властта. Нещо като декларация: ние ще гласуваме за вас, обаче... Само че Шановските баби изпяха декларацията. И това се оказа суперсмешно. По-смешно от липсата на кампания, по-смешно от шмекерските битки за преференции, по-смешно от цялата шутовщина на тази политическа есен. Един вестник, за който роялът на площада по време на протестите на умните и красивите бе върховен израз на интелигентност, постави Шановските баби в рубриката „Предозиране", в която описваше абсурдите в предизборната кампания.

Естетиката на „качеството" се сблъска челно с естетиката на „количество"

Напоследък думата песен се свързва най-вече с няколко телевизионни формата, където който изпее най-добре популярна песен, получава джип. Но невинаги е било така. Отварям бележника си със записки за песни, разказвани ми от различни хора през различни години.

Записано в село Градец: „Четата на Гунчо войвода трябвало да се срещне с дружината на Хаджи Димитър ееей там на Агликина поляна. Четата брояла 200 момчета, цяла армия, затова имало още един войвода - Тодор Харбов. Когато разбрали, че Хаджи Димитър е бил убит на Бузлуджа, хората на Гунчо войвода се пръснали на малки групи и започнали да хайдутуват из Балкана наоколо. Направили един голям удар, обрали турска кола, която пренасяла товар на хазната. Турците слухтели из селата наоколо. В Градец се пеела нова песен: „Ганевица, мамо, Ганевица със перото тропа на хорото..." В ограбената кола имало накит, голямо златно перо. Турците чули песента и - коя е Ганевица, къде живее Гани? - станало им ясно, че Гани е ятакът на хайдутите, щом са дали на жена му перото като отплата. Завардили Градец. И тук убили двамата войводи - Илия Господинов-Гунчо и Тодор Харбов. Песента тогава е била нещо като вестник."

Записано в Котел: „Песните са достоверен източник както за събития, така и за характери. Например за сестрата на Раковски - Нанка, знаем, че е била много своенравна, буйна, не се съобразявала с никого и с нищо. За нея се знае, че си отвоювала да ходи в девическото училище дори след като се омъжила, което никоя преди нея не била си и помислила да стори. За реакцията й в черквата, ядосана, че службата се води на гръцки език, научаваме от песен. „Че Нанка чиляк да беше, щеше ли попа да цапне и кандиларя да блъсне..." Това си е направо репортаж за събитие."

И пак от Котел: „Това от дядо си го знам. Имало дюкян в махалата, който бил на някой си дядо Добри. Като отидели деца в дюкяна, дядо Добри ги карал да играят хорце, като си пеят следната песничка: „Каквото - таквоз, колкото - толкоз, когато - тогаз, сал дъ'й! За който не е разбрал: Каквото - такова, колкото - толкова, когато - тогава, само да е!" И още някаква песничка ги учил дюкянджията, но дядо ми тази запомнил, защото му се превърнала във философия и цял живот си я пеел в трудни моменти."

Шановските баби... впрочем - защо баби

Д-р Владимир Демирев, етнолог: „Бистришките баби, Добърските баби, Беленските баби, ето сега и Шановските баби - всичко това е вместо „женски певчески състав" и не е случайно. Бабата не е просто възрастната жена, тя е ритуално чистата личност. Когато една жена престане да участва във възпроизвеждането на социума, т.е. вече не е в състояние да ражда, тя се превръща в ритуално чиста. Тя вече е отвъд и става представител на непреходното, неопровержимото. Нейните думи придобиват друга стойност. Тя вече има свой отвъден вечен код, който възпроизвежда в съответствие със събитията около себе си."

Ние дотолкова сме се отдалечили от истинския живот, че подобни обяснения по повод на един предизвикал бурен смях клип в социалната мрежа „Искаме си банята" започват да звучат пародийно и не на място, както навремето звучаха литературните разбори на Недялко Недялков на скудоумни чалга песни. Сега вече сме в етап, в който никой чалгарски текст не може да ни учуди, но няколко баби могат да ни накарат да се смеем до припадък. „Ох, баня, ох кеф" повече се вгражда в нашето всекидневие, отколкото „Искаме си банята". Ето впрочем текста на песента:

"Искаме си банята"

текст и музика баба Ничка

Имаше, имаше в село Ягода богатство огромно, незаменимо.

То лекува много болести, но отиде на вятъра.
Банята, банята, какво става с банята?! Искаме си банята!

Филипе, Филипе Данаилов - бивш концесионер,
нито правил, нито плащал, само е рушил!

Стойчо Цанев, Стойчо Цанев - бивш общински кмет,
где е гледал, що е мислил и защо мълчал?
Господине Господинов - настоящи кмет, молим те, намери пари!

За да върнеш, за да върнеш тази благодат и да спечелиш втори мандат.

Депутати - кандидати, кандидати - депутати,
молим ви, помогнете ни, да се върне тази благодат и ГЕРБ да бъде сила!

Специално за случая текстът на баба Ничка е видоизменен:

Мили хора, я кажете - що да сторим ний?

Молим ви, молим ви - помогнете ни!

Да си върнем, да си върнем - тази благодат.

ГЕРБ да бъде, ГЕРБ да бъде - победител пак.

Припев: Банята, банята какво става с банята?!

Банята, банята - искаме си банята!

Лили, направете тази добрина

да си върнем, да си върнем онзи Божи дар

да лекува и помага на всеки заболял.

Може да се смеете, а може и да плачете - такъв впрочем е ефектът от всяка панаирджийска балада, на каквато най-прилича песента на баба Ничка. На тази песен й подхожда да се пее солово под чадър, а минувачите да спират, да послушат, да избършат по една сълза и да отминат към по-весели сюжети от живота. Панаирджийската балата е жанр, роден от

романтическата представа за справедливост

- ако нищо не се промени, поне да се знае какво се е чудо видяло в китното село Ягода. Тъй като даже бабите от Шаново вече за загубили романтическата си представа за справедливост, те са заложили на политическата - сложили са ГЕРБ в края на песента и изобщо не ми се мисли колко ноти още щеше да им се наложи да прибавят за „България без цензура", ако вместо Лиляна Павлова ги беше посетил Николай Бареков.

Нито за миг обаче не се смях на Шановските баби. Защото:

• Тяхното застъпничество за банята в Ягода, която от четири години е занемарена до разруха, е най-конкретното и най-автентичното искане в отминалата предизборна кампания.
• Шановските баби ни припомниха седенкарското пеене, чиято автентичност беше заменена от читалищното пеене, което пред седенкарското е като стока от магазин за 1 лев.
• В тяхната песен има повече имена на хора, които носят отговорност за разсипията, отколкото във всички изказвания на главния прокурор, всички мониторингови доклади и всички закани за изобличения на Иван Костов, взети заедно.
• Песента е забележително продуктово позициониране на минералния извор в Ягода, който не е толкова известен, колкото близкия в Павел баня, но има същия благотворен ефект върху опорно-двигателния апарат и абсолютно никакъв върху шиповете, даже напротив -според баба Ничка, на която вярвам повече, отколкото на термален експерт. Пак според нея водата е добра за детеродните органи, пясък в бъбреците и в жлъчката, за червата и стомаха. Да се държи под ключ такъв извор на здраве си е срам, достоен за възпяване
• На по-дълбок пласт - Шановските баби изразяват себе си с песен, защото това е техен код, актуализиран не заради хигиената (те ще намерят къде да се къпят), а защото осмислят онази стара баня, строена през 30-те години, като нещо свое. Връщат се към себе си. Искат чрез банята да се завърнат при себе си. Думи на баба Ничка: „Навремето беше разкошна! Нямаше ги тези вили наоколо, паркът беше зелен, с много засадени дръвчета. А вътре беше приказно! Аз като младо момиче от село никъде не бях виждала такава красота! В моите представи това е бил един замък. Архитектурата е изключително оригинална, а вътре цареше ред и чистота." Сградата не е толкова важна, важно е да я има, за да върне онова чувство! Копнежът по такова чувство ражда песен.
• Песента е рефлекс срещу спа курортизма, който е достъпен за малцина и изцяло измести минералните бани, които бяха на всички и за всички. (Изобщо не съм казала, че в село Ягода има модерен спа хотел, в който всяка шановска баба може да си плати една цяла нощувка и вечеря с пенсията си и даже да й остане за две кисели млека.)
• Лиляна Павлова от ГЕРБ казала, че се развълнувала от песента, предаде ми колегата Максим Добрев, който любезно предостави на списанието ни снимка от изпълнението на Шановските баби. Тя, мисля, се беше развълнувала и в една предходна кампания от това, че спаси бременна скарида. Дано това вълнение е с по-видим резултат.

Че Ничка стара баба да не беше, да събере отбор юнаци, да викнат още да запеят - „Искаме си държавата"...

Веселина Седларска

„Тема”