Най-големият световен икономически проблем

/КРОСС/Дефлацията в еврозоната се затяга екстремно опасно.

Световната икономика не е в добро състояние. Новините от Америка и Британия са леко оптимистични, но японската икономика е опасно нестабилна, а китайската икономика отчита най-голямото забавяне на растежа си от 2009 г. насам. Множество непредвидими опасности възникват навсякъде. Особена тревога предизвиква появилата се епидемия от Ебола, която доведе до хиляди жертви в Западна Африка и изнерви даже отдалечените от този регион страни. Но най-голямата заплаха за в бъдеще идва от континентална Европа.

Тъй като германският растеж се препъна и спря, еврозоната е на границата на пропадането в трета поред рецесия за последните шест години. Европейските лидери прахосаха две години в бездействие и не използваха това време за намиране на решения, възможността за което им бе предоставена чрез средствата, отпуснати по гранта на Европейската централна банка за стабилизиране на икономиката. Французите и италианците не проведоха необходимите структурни реформи защото германците предложиха това да стане чрез затягане на коланите и рязко ограничаване на бюджетните разходи. Потребителските цени драстично паднаха в осемте водещи държави. Инфлацията заспа на 0.3% с тенденция да зацикли към нулата през 2015 година. Европейският континент, който произвежда повече от 1/5 от световния брутен продукт се движи между стагнация и дефлация.

Ако населението и компаниите виждат, че цените падат, те спират да купуват и изчакват момента, в който те ще достигнат дъното. През това време дефолта по дълговете нараства. Сега се случва това, което вече се случи в периода на голямата депресия и по-специално в Германия в началото на 1930 г. Силно обезпокояващо е, че падащите цени и стагнацията на възнагражденията във фирмите, блокират търсенето в икономиката и вече около 45 милиона са безработните в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Още по-лошо е, че краткосрочните лихвени проценти в болшинството европейски икономики са съвсем близо до нулата и Централната банка не разполага с инструменти за повишаването им. Това води до изтегляне на инвеститорите от европейските финансови пазари, което още повече задълбочава дефлацията. При тази ситуация, единственото оръжие, което може да използва Европейската централна банка за борба с дефлацията е печатането на пари.

Континенталната европейска икономика е в състояние на изумително лошо състояние, вариращо от влошена демографска характеристика до тежка задлъжнялост и склеротичен трудов пазар. И всичко това в някакъв микс с необясними грешки в икономическата политика. Ако Европа има намерение да спре влошаването на икономиката си, тя първо трябва да спре с деструктивното си поведение. Европейската централна банка трябва да започне незабавно да изкупува държавни ценни книжа.

Германския канцлер Ангела Меркел трябва да позволи на Франция и Италия да вземат глътка въздух и по-плавно да намаляват бюджетните си дефицити, като в замяна на това да увеличат темповете на структурни реформи. Германия, която може да заема средства на финансовите пазари, реално с отрицателна лихва трябва да започне да ги инвестира в инфраструктура и жилищно строителство.

Това донякъде ще помогне, но недостатъчно. Нужно е нещо радикално. Пречката е, че европейските закони възпрепятстват прилагането на общоприети финансови практики като например този, който дава възможност на ЕЦБ да изкупува новоемитирани държавни бондове. Най-добрата законова опция обаче е да бъдат увеличени неколкократно разходите в инфраструктура чрез изкупуване на бондове от Европейската централна банк. Към това може да се присъедини Европейската инвестиционна банка с мащабна (300 или 383 милиарда евро) инвестиционна експанзия в трансгранична железопътна инфраструктура или електропреносни мрежи. Допълнително, Европейската инвестиционна банка може да увеличи посочената по-горе сума, като емитира бондове, които да бъдат изкупувани от Европейската централна банка на вторичния финансов пазар. Друга възможност, също така е да се предефинират европейските норми лимитиращи дефицита. Като с това се изключи възможността правителствата да разрешават големи инвестиционни разходи, които да увеличават неконтролируемо размера на бюджетните дефицити. Затова трябва да се даде възможност Европейската централна банка да провежда обратен контрол върху инвестиционните разходи.

Но за провеждането на каквито и да било мерки са необходими политически решения, които пракически никой не желае да вземе. Госпожа Меркел е готова да вземе някакво решение само ако европейската валута тръгне към катастрофа. Лошото е, че един път влязла в дефлация икномиката само с приказки много трудно може да бъде извадена от това състояние. А европейските лидери се движат извън времето и това ще доведе до катастрофа.

Източник: The Economist / a-specto.bg