Костов: Централната банка води КТБ към несъстоятелност

София /КРОСС/ Специалният надзор на Българската народна банка (БНБ), под който е поставена Корпоративна търговска банка (КТБ) от 20 юни насам, води КТБ към несъстоятелност, като влошава състоянието на кредитния й портфейл и предвижда отделянето на качествените й активи и прехвърлянето им в "Креди агрикол България".
Това ще генерира системен риск в страната с потенциала си да предизвика банкова ликвидна криза. Това отчитат ръководителят на Лабораторията за управление на рисковете и бивш премиер Иван Костов и бившият подуправител на БНБ проф. Емилия Миланова в анализ, посветен на рисковете от надзора върху КТБ. Той е публикуван на интернет страницата на лабораторията, пише "Дневник".
Според Костов и Миланова обезценяването на капитала на Корпоративна банка чрез "специални критерии", без законово основание и равнопоставеност с останалите банки, най-вероятно ще има като следствие процес в международен съд, който може да бъде спечелен от акционерите. След това съдът може би ще уважи подобни искове от вложители и други клиенти на банката.
Неправилно е поставен проблемът за оценка за капиталовата адекватност на банка, която има ликвиден проблем, пишат авторите в резюмето към анализа, публикувано на страницата на лабораторията. Те изразяват увереност, че до 10 октомври БНБ няма да има основания дори по своите "специални критерии" да оцени като отрицателна капиталовата адекватност на КТБ и да й отнеме лиценза. Ликвидният проблем ще остане и за "добрата", и за "лошата" част на банката (по характеристиките на управителя на БНБ), ако няма правителствена подкрепа, подчертават Костов и Миланова.
БНБ няма становище и готовност за преговори с акционерите (инвеститорите) в банката; няма и не подготвя информация за решаване на проблема за оздравяването й. Тази информация включва изчисляване на ползите и разходите от: забавянето, ликвидацията и оздравяването на КТБ и "Креди агрикол". Забавянето превръща ликвидния проблем в капиталов, пише в резюмето.
Управителният съвет на БНБ си дава сметка за системния риск за банките, фиска и икономиката от несъстоятелността на четвъртата банка в страната с 8.81% от активите на кредитната система, но не е в състояние да го предотврати, заключават двамата.