Международните финансови институции и българският експеримент 2

/КРОСС/ През септември миналата година се навърши четвърт век от членството на България в МВФ и Световната банка. Две организации, които отпускат заеми на България, срещу което даваха (и продължават да дават) насоки за развитието на страната. Международните финансови институции оставиха ярък отпечатък върху икономическите програми на държавите от Централна и Източна Европа. В тази връзка Eurodad извърши преглед на водената политика в четири държави - България, Сърбия, Словения и Унгария.

Българският доклад бе представен днес в сградата на КТ „Подкрепа". В последвалата дискусия отношение взеха участници и наблюдатели на протеклите процеси. Поканени да дадат оценка на отношенията и резултатите от членството на България в МВФ и Световната банка бяха и представители на двете институции.

Понякога външните организации (МВФ, Световната банка и Европейската комисия) се ползват за вътрешнополитически натиск. Изискванията им се представят като екзогенен за икономическата политика фактор и като нареждане от последна инстанция в полза на определена политическа линия. Или като аргумент пред обществото за провеждане на непопулярни мерки.

Поради факта, че първите споразумения с МВФ все още не са публикувани, през този период трудно може да се постави ясна граница между наложените ни мерки и предприетите в резултат на инициатива на българските управляващи. Но няма никакво съмнение, че промените са в хармония с предпочитаната от МВФ и СБ икономическа политика.

Тъй като България е много тясно свързана със Съветския съюз, прекратяването на търговските и до голяма степен политическите отношения с него и разпадът на СИВ се отразяват драматично на икономическото състояние на страната. Според свидетелства на лица, близки до управлението в периода преди 1989 г., ежегодно държавата ни е получавала 13 млн. тона нефт, които след това са препродавани на световните пазари. В допълнение от 1978 г. до 1983 г. СССР ни е превеждал безвъзмездно по 400 млн. валутни рубли. Руският пазар е бил основен за българската селскостопанска продукция. Значението му се подчертава във всички сетнешни анализи за упадъка на земеделието и животновъдството у нас. В края на 80-те години ситуацията се променя, а политическата промяна от 10 ноември 1989 г. слага точка на руските финансови потоци към нашата страна.

В последните години преди прехода българската икономика е в застой. След политическата промяна в страната, решението за преминаване към свободен пазар не подлежи на дебати. Темата на политическите дискусии е само как да бъдат проведени реформите. След като френският план не е приет, единственият вариант, който остава, е взаимодействие с МВФ. Идеологията на фонда е определено прагматична. Изборът на партньор не е направен поради интелектуално превъзходство на предписанията на последния, а поради факта, че това е единствената институция в състояние да окаже финансова поддръжка на страните в Източна Европа.

Решението за взаимодействие с Фонда е взето и под натиска на чуждестранните очаквания. Според възприетите международни стандарти външното доверие към икономиката на дадена страна зависи от наличието на споразумение с МВФ.

За съжаление споразуменията с МВФ от началния период на партньорството до момента не са публикувани никъде и не са публично достъпни[1]. За ролята на Фонда обаче свидетелстват множество експерти и лица, които са участвали в преговорите. Основната цел на програмата за макроикономическа стабилизация е да „придружава" ефекта от шоковата либерализация на цените и да преведе икономиката до режим на поносима инфлация. Същевременно тя трябва и да помага за покриване на финансовия недостиг в платежния баланс на страната.

Споразумения с МВФ до 1998 г.

Първите споразумения, до четвъртото, са прекратени, поради неизпълнени изисквания на МВФ от страна на българските правителства. При тях част от траншовете не са преведени. При петото и шестото поставените условия са изпълнени, в резултат на което са получени всички преводи и споразуменията са приключени успешно.

Няколко са основните стълбове на реформи, включени в пакета с кредитите на двете финансови институции:

приватизация;
ускоряване на освобождаването на цените, съчетано с либерализация на търговията и тласък на конкуренцията, без които оставените без контрол цени ще доведат до висока инфлация;
ограничаване на заплатите;
намаляване на субсидиите за производителите;
преразглеждане и „таргетиране" на социалните плащания, което означава профилиране на нуждаещите се от помощ, за да се подпомагат само лицата в крайна нужда.

Трябва да се признае, че в първия си доклад за страната Световната банка алармира, че изключително свитите вече държавни инвестиции, подлагат на риск възстановяването на страната. И все пак акцентът е върху нуждата, според институцията, от бърза приватизация. Световната банка смята, че не може да се постигне значим дял на частния бизнес, ако се разчита само на създаването на нови предприятия. Поради това настоява съществуващите държавни да преминат в частни ръце.

Приватизация + освобождаване на цените + създаване на условия за конкуренция -> формулата за просперитет на МВФ и Световната банка

Проведен е третият етап на освобождаване на цените през февруари 1991 г. - ударно са либерализирани над 97% от всички цени, включително на храните. Това води до висока инфлация. Големи групи от населението не могат да си позволят стоки от жизнена необходимост, социалното напрежение се увеличава.
От този период остава ключовата реплика на бившия вече министър-председател Димитър Попов „За бога, братя, не купувайте!", който е воден от пазарната логика, че повишеното търсене води до още по-високи цени на стоките.

Приватизацията върви мудно. Към 1993 г. само 0,56% от държавните активи преминават в частни ръце. До 1996 г. раздържавените активи са вече 10,84%. Това обаче не изчерпва отстъплението на държавата. Голям брой държавни предприятия едва функционират поради срив на пазарите и натрупани дългове.

Дали международни експерти и български политици са си давали сметка за резултатите от масовата приватизация? На този въпрос донякъде отговарят част от спомените на Кръстьо Петков, председател на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ):

Годината е 1996. Президентите на националните синдикати от Източна Европа са поканени от Световната банка в Баден край Виена, за да им бъдат презентирани вариантите за приватизация, препоръчани на икономиките на страните от постсъветската зона. Ръководителят на полската „Солидарност" задава въпрос на представителя на СБ: „Кой модел на приватизация е най-добрият?" Отговорът е лаконичен: „Най-добра е бързата приватизация."

Следва контра-въпрос: „Но при този подход активите отиват преди всичко в ръцете на червената номенклатура! За какво правихме революцията тогава?!" Последвалият отговор е илюстративен за липсата на каквато и да е загриженост за реалните резултати от налаганата идеология: „Това е ваш проблем, а не наш!"

Съкращения. Още през 1991-1992 г. се предприемат мерки за освобождаване на работници и служители. Наред със съкращенията, се предвиждат компенсации за безработни. Целта е съблазнените от еднократните плащания служители да напуснат доброволно работното си място. Намалена е и възрастта за пенсиониране, за да се освободят още работници. С тази мярка броят на новите пенсионери се увеличава двойно още на следващата година.

Следващата стъпка е да се съкратят по-младите хора - те са по-уязвими, тъй като все още не са станали част от трудовите колективи, нямат статут на професионалисти. В третия етап съкращенията засягат и служителите над 30 години, които трудно могат да се преквалифицират и да намерят друга работа. Така неработещите по различни причини предприятия се освобождават от разходи за заплати. Което е една от целите и на финансиращите институции, и на правителствата. Гражданите без работа обаче натоварват обществените системи като фонда за безработица, осигурителните и социални системи.

Реституция. Допълнителен източник на социално напрежение е стартираната реституция, както на едрата градска собственост (жилищен фонд, промишлени предприятия, терени), така и на земеделски земи. Оценките към юли 1993 г. сочат, че подлежащите на връщане имоти са в размер на 11,31 млрд. лв. Пристъпва се и към ускорена ликвидация на работещите земеделските кооперативи ТКЗС, вместо те да бъдат преструктурирани в акционерни дружества и съвременни кооперации, както това бе сторено в някои други източноевропейски държави. Закриването на цехове и малките производствени единици в периферията на страната изхвърлят от трудовия пазар най-уязвимите граждани - с ниско образование, без перспектива за намиране на друга работа. До голяма степен засегнати са и хората от ромски произход, които работят основно в тези сектори.

Заетост на ромите

Данни от представително изследване за ромската общност 1980 г. /Димитров, Чакалов/ и от преброявания на населението на Република България 1992 г., 2001 г., 2011 г.

Първата вълна от безработни през 1990 г. и началото на 1991 г. включва хора с високо образование и квалификация. Най-интензивно нарастване на безработицата се наблюдава през февруари-декември 1991 г. - среден месечен темп на растеж от 17,5%. Причината е ликвидация на държавни предприятия. Третият подпериод е януари-юни 1992 г. Той се характеризира със забавяне на растежа, като средномесечният е 2,1%.

Очакванията са, че първата вълна на високообразовани освободени служители ще се преквалифицира и ще се ангажира в други сектори. Анализите обаче показват, че 1/3 от свободните работни места са в областта на здравеопазването и образованието. Стратезите не отчитат факта, че лекар не се става с преквалификация. Нужни са години медицинско обучение.

Не са лишени от логика съмненията, че плановете целят масово освобождаване на работна ръка. Като след това се очаква по-високообразованите да успеят да се адаптират към променената среда, а по-ниските слоеве да бъдат поддържани със социални помощи, докато постепенно изчезнат биологически. Реалността обаче е различна - по-адаптивните масово емигрираха, а социално слабите оформиха многобройни гета. Планирани или не, резултатите са такива.

Част от останалите мерки и съответните резултати, които се предприемат за преструктуриране на икономиката, включват:

По-високи данъци за държавните предприятия в сравнение с частните. Диференцираното облагане на печалбата и доходите стимулира развитието на частния бизнес, но задушава всякаква инициатива в държавните фирми.
Селскостопанският сектор не само не се субсидира, но и се облага - противно на практиката във всички развити държави.
Контролът върху цените се заменя с контрол на доходите, което води до рязко намаление на потреблението на основни хранителни групи.
Доходите от работна заплата претърпяват срив, през 1991 г. намаляват в реално изражение с 66,7%.
Обемът на услугите, които държавата предоставя безплатно за населението остава същия, въпреки че качеството им се влошава. Тук се включват образованието, здравеопазването, културата, науката, комуналното стопанство, органите на държавната власт и държавното управление.
През април 1994 г. започват преговори за преструктуриране на дълга към Лондонския клуб (частни международни кредитори на държавно ниво). Условието е България да плати значителна част от натрупаните лихви. Тъй като няма достатъчно валутни резерви за такова плащане, основна част от споразумението е финансиране от МВФ. Няколко месеца по-късно споразумение за преструктуриране на 8,3 милиарда долара е подписано, като главницата на заемите е редуцирана с около 40%.

Валутен борд. Намаленият дълг към Лондонския клуб не е достатъчно условие за стабилизиране на страната. Взетите необезпечени вътрешни кредити водят до тежка банкова криза. Междувременно настъпват падежи по два големи заема, които няма как да бъдат изплатени; МВФ не изплаща договорен втори транш по текущото споразумение; Световната банка отказва да подпише искане за заем. Резултатът е хиперинфлация и изключително ниски заплати. В тази ситуация МВФ настоява за въвеждане на валутен борд. Страната е притисната - удобен случай да бъдат наложени мерки, които иначе биха били отхвърлени. В началото всички политически сили са против, но поради задълбочаващата се криза при лявото правителството на Жан Виденов (1995-97 г.) то постепенно приема идеята, за да не загуби поредния заем от Фонда. Всички са наясно, че валутен борд води до ограничаване на инструментите за влияние върху монетарната и икономическата политика. Бордът всъщност означава загуба на суверенитет. Всички партии са наясно с това, но решават, че няма как да го избегнат.

Синдикатите също склоняват да приемат борда. С едно условие, което е записано - ефектите от него да бъдат преразгледани след една година. И, ако се наложи, условията да бъдат променени. Това изискване остава само пожелание.

Допълнение след публикуването на обзора

Според анализ на ДСК, в населението е имало около 600 млн. долара. Преди пристъпването към въвеждане на валутен борд е направено предложение на държавната банка да й бъде разрешено да приема валутни депозити. Към този момент само търговските частни банки са имали право на валутни влогове, смятало се е, че по-високото доверие на гражданите към ДСК ще доведе до събирането на значителни валутни средства, с които да бъде обслужен падежът. По този начин зависимостта от допълнителни заеми (като търсения от МВФ) ще бъде намалена и държавата ще запази възможността да се самоуправлява. Това предложение не е било прието.
Валутният борд е въведен през 1997 г. При него се фиксира обменен курс на националната валута, монетарната политика е напълно подчинена на целта да се запази този обменен курс. Възможностите за провеждане на собствена политика в областта са силно ограничени. Следва период на пълна хегемония на МВФ във вътрешната политика на България. Вицепремиерът Красимир Ангарски, който отговаря за стендбай споразумението, твърди, че постоянният представител на МВФ за България е бил в неговия офис всеки ден. Всяко важно правителствено решение е било незабавно изпращано към Фонда.Даден е тласък на приватизацията. Ликвидирани са множество държавни предприятия - тези, които са отчели загуби през последните пет години. Това звучи разумно, но само на пръв поглед. Не са правени анализи коя е причината за лошите финансови резултати. Дали са следствие от липса на пазари за тяхната продукция например, което наистина би обезсмислило съществуването им, или от поредица погрешни (умишлено?) мениджърски решения. Във втория случай лошите управители би трябвало да се заменят с отговорни специалисти, които да съживят фирмите и да носят приходи в държавната хазна. За съжаление, идеологията е надделяла над здравия разум и ликвидацията е поголовна.

Друга част от предприятията са поставени в „изолация" - период през който не могат да вземат нови кредити и ако не покрият настоящите, се преминава към ликвидация.

Третата част от списъка на МВФ са структуроопределящи държавни предприятия, които подлежат на оздравяване. В общия случай оздравяване нямаше. Ярък пример е „Кремиковци" - най-големият металургичен комбинат. В следващите години той беше приватизиран за 1 долар, вероятно с надеждата да бъде оздравен от новите собственици. Премина през няколко ръце, преди да изпадне в несъстоятелност и в момента се реже за скрап. Не по-радостна е съдбата на БГА „Балкан" - националната авиокомпания, най-конкурентна в рамките на СИВ.

Огромни национални предприятия преминават в ръцете не на професионалисти, които да ги развият, а на ликвидатори. Затворени са около 100 държавни фирми. В следващите три години са загубени 275 000 работни места.

В преговорите с МВФ и Световната банка, наред с представители на правителството, участват и синдикатите. Синдикалисти смятат, че част от техните искания са били взети предвид, макар че основната линия остава непроменена. Благодарение и на техните усилия е създаден социален-инвестиционен фонд, който е функционирал няколко години. Целта му е била да подпомага останалите без работа граждани и да създава малки фирми, за да поддържа заетостта.

Въвеждането на валутния борд е повратен момент в отношенията с МВФ и Световната банка. Дотогава преговори наистина са водени - с променлив успех за двете страни. Впоследствие участници в разговорите с представители на Фонда твърдят, че диалогът се е изродил в едностранно приемане на наставленията на международните експерти. Ограниченията на Борда всъщност не позволяват значими правителствени реформи, което изначално обезсмисля преговорите. Подчиненото положение на българските представители в отношенията с МВФ и Световната банка маркира целия следващ период.

[1] Нито МВФ, нито българското правителство са публикували споразуменията преди 1998 г. Отговорът на изпратената молба до българското представителство на МВФ за предоставяне на документите, гласеше: политиката на Фонда е споразуменията да бъдат предоставяни от националните власти. От българското Министерство на финансите отговориха, че споразуменията са публични и могат да бъдат намерени в информационните масиви на частната система за юридическа информация АПИС. От АПИС уведомиха, че са направили проверка в базата си данни, която сочи, че споразуменията не са обнародвани в Държавен вестник, каквато е обичайната практика, поради което липсват и в тяхната система.

Ваня Григоров, икономист, съветник на президента на КТ „Подкрепа"

Следва: Епоха на остеритет (1998-2007)