Когато БНБ заспи на пейката

Ситуацията в България изисква не валутен, а политически борд, смята Татяна Ваксберг. Нейното мнение е, че финансовата стабилност се е оказала застрашена именно от политиците, за което не липсват примери.

България не се справя със своята политическа самостоятелност и естествената последица от този факт би била просто загубата на същата тази самостоятелност. За липсата на 3,5 милиарда от КТБ е отговорна централната банка и минимум четири политически сили, които са избирали и контролирали ръководството на БНБ в последните десетина години.

В хронологичен ред тези сили са следните: НДСВ, чийто кадър беше управителят на централната банка Иван Искров, и която първа го избра за управител; ГЕРБ, която го преизбра за управител и 4 години му приемаше отчетите като партия на парламентарното мнозинство; БСП, чието мнозинство приемаше отчетите преди и след ГЕРБ, както и ДПС, която единствена участва в управлението на страната от 2001 година без прекъсване и единствена има депутат, пряко замесен в банковия скандал.

Картината вчера, картината днес

Само довчера нещата изглеждаха така: разбойници в бели якички са превзели една банка /КТБ/, взели са си от нея много пари и са избягали - един в чужбина, друг в парламента. Пътьом са докарали банката до фалит, щастливи в успелия си опит да превърнат своите кредити в невъзвръщаеми.

От вчера на обед обаче описаната картина е толкова съществено допълнена, че вече няма смисъл да бъде разказвана по горния начин. Новата картина е следната: централната банка фактически признава, че не е извършила основните си задължения и затова е пропуснала основните елементи на разбойническия грабеж /изтеглянето на суми, което би следвало да контролира; натрупването на кредити с неясно какви обезпечения; изпаряването на доказателствата за тези кредити; факта, че КТБ е рискова банка/.

Историята в скобите е извод от думите на управителя на БНБ Иван Искров от петък. Той казва, че липсват кредитните досиета за кредити в размер на повече от 3 милиарда и допуска, че това е умишлено. Уточнява, че не носи отговорност за това, защото отговорността е на негов заместник. И накрая предлага да разреши проблема по следния начин: да извади пари от централната банка, за да ги даде до стотинка на всеки пострадал от собственото му недоглеждане на фалита.

Речта на Иван Искров е като историята на квартален полицай, постъпил на работа по извънреден щат - назначили го да следи многото гангстери в квартала, а той заспал на пейката, докато на метър от него отлушително се стреляли точно основните квартални банди. Вече събудил се, казал, че не е виновен, но затова пък e готов да поправи щетите - да извади от джоба на полицията пари и да ги даде на всички потърпевши от следобедния му сън.

Кой за какво отговаря

Според член 79 и 79в. от Закона за кредитните институции "БНБ упражнява надзор върху дейността на банките" и на "рисковете, на които те са изложени или може да бъдат изложени", "разглежда подадените сигнали за потенциални (...) нарушения на този закон", като "надзорният преглед и оценката се извършват най-малко веднъж годишно".

Според Закона за БНБ, централната банка се отчита пред Народното събрание, което пък на свой ред избира управителя и подуправителите, които този управител е предложил.

Да се твърди, че Цветан Василев, Делян Пеевски или който и да било друг би могъл еднолично да унищожи следите от над 3 милиарда, би било само шега със здравия разум. Точното твърдение е следното: БНБ е тази, която е поддържала заблудата за доброто състояние на КТБ /"КТБ не е фалирала банка", каза Иван Искров дори на самия 20 юни тази година, след като би следвало да е имал данни за вече изтеглените в брой милиони/ и тя е тази, която носи отговорност за неупражнен или неефективен контрол. Може да го е правила или умишлено, или от престъпна небрежност, трета хипотеза просто няма. По-важният въпрос обаче е в това как е действал парламентът - органът, пред който се отчита недобросъвесткният контрольор БНБ.

Криминализация дори и на валутния борд?

На езика на предприсъединителните преговори с ЕС България е неработеща демокрация с неработеща финансова система. Как иначе да определим едно място, в което контролните органи не контролират, политическите органи не произвеждат политики, а всички заедно продуцират кризи? Само че България е член на ЕС, а не страна в предприсъединителна фаза. И вчера рухна най-големият ѝ плюс и неоспорвано досега завоевание в очите на ЕС - увереността във финансовата ѝ стабилност.

Само довчера изглеждаше, че криминализацията на политическия живот е преодолима, след като не може да засегне истински стабилните сфери от типа на финансовата. Оказа се, че може. Разгръщането на криминалния потенциал на българската политика е успяло да стигне дори и до онази зона, която би следвало да е в ръцете на външни и независими сили - валутния борд, който през 1997 г. лиши страната от финансов суверенитет, за да ѝ донесе повече стабилност. А през цялото време е имало нужда от друг борд: политически.

Коментар на Татяна Ваксберг, "Дойче веле"