Красимир Ангарски: Здравата част от КТБ трябва да бъде спасена

/КРОСС/Банкерът Красимир Ангарски пред "Труд"

- Г-н Ангарски, според вас КТБ трябва да бъде оздравена, или трябва да фалира?
- Вече е ясно, че банката е компрометирана и няма надежда да бъде отворена. Причините и виновниците за това са много, но те не са важни в момента. Важно е какво да се прави оттук нататък.

В разискванията в парламента не се даде отговор на най-важните въпроси - какво ще струва на бюджета и на икономиката спасяването на КТБ и какво ще струва решението за фалит на банката.

Във връзка с това финансовият министър, на който му беше дадена много късно думата, каза, че фалитът на банката ще се отрази много сериозно на макроикономическите показатели и бюджета и настоя за закрито заседание на парламентарната бюджетна комисия в понеделник.

Това говори, че има много сериозни аргументи, че не може да се случи това, което някои от депутатите предлагат като най-евтин вариант - класическия фалит и неучастие на бюджета.

- Какво може да се направи в такъв случай?
- Необходимо да се направи цялостна програма, въз основа на анализа на съответните възможности за спасяване на здравите активи на КТБ, нейното затваряне и да се прецени кой вариант ще бъде по-евтин и кой от тях ще се отрази по-малко негативно върху държавните финанси и икономиката на страната.

Има четири опции. Първата - фалит на банката с бързо изплащане на гарантираните влогове от Фонда за гарантиране на влогове. Парите няма да стигнат и трябва фондът да намери още 1,6 млрд. лв. Това може да се отрази много негативно на банковата система - фондът ще бъде изпразнен и всички останали банки ще останат без гаранция, което неминуемо ще се отрази на доверието на хората в тях.

Вторият вариант е оздравяването на КТБ - той вече е отхвърлен. 
Третата опция е преместване на добрите активи и пасиви от КТБ в ТБ "Виктория". Това също не е удачно, защото пак ще става въпрос за изплащане на депозитите от фонда за гарантиране на влоговете, а да не забравяме, че банка „Виктория" също е компрометирана.

Четвъртият вариант, който според мен е и най-приемвлив, е двете банки да се влеят в Българската банка за развитие /ББР/, но само със здравата си част. А останалите лоши активи да отидат във фалиралите банки.

Тогава фондът за гарантиране на влоговете може да участва под различен начин в подпомагането на тази нова голяма банка, държавата също трябва да се включи и ББР да се превърне в една голяма банка за развитие на българския бизнес.

Има и много други варанти в тази посока, би могло да се търси международна помощ на консултанти по преструктуриране на банката. Ние също имаме голям опит от консолидацията и оздравяването на банковата система от 90-те години.

- Как бихте коментирали оспорваните от бившия мениджъмънт на КТБ проверки от международните одитори ?
- Ако е вярно, че консултациите са правени от тези фирми по нова методика на базата на практиката на Европейската централна банка и изрично е казано, че техните анализи не важат като доказателство пред съда, ще има голям проблем и много сериозно оспорване.

- Как ще коментирате факта, че ако сега отворите последните заверени финансови отчети на КТБ и "Виктория" от времето, когато те все още работеха, няма да намерите никакви конкретни забележки?

- През последната седмица KPMG излезе със съобщение, че все още не са заверили отчета за 2013 г.

- От това, което казахте, излиза, че не може да се прецени дори и след последните одиторски доклади каква е ситуацията в КТБ.
- Според практиката, която е прилагана в КТБ досега, явно състоянието на банката е едно, а според практиката на Европейската централна банка - друго.

- Как бихте оценили в такъв случай предложението на инвеститорите за съживяване на банката, което включва държавата да вложи 2,3 млрд. лв. за рекапитализирането й?
- Имаше много варианти за оздравяване на банката. Това е един от тях. Друг е въпросът - защо БНБ и квесторите досега не са се съобразили със закона и не са казали точно с колко трябва да се увеличи капиталът на КТБ, за да бъде тя спасена.

Ако старите акционери не са пожелали да увеличат капитала си, то можеше да бъде предложено на други инвеститори. Липсваха и съобщения от централната банка, че се търсят нови инвеститори за КТБ.

Но това вече е минало, затова сега държавата трябва да избере по-малкото зло - по-евтиния вариант. Чистият фалит има една цена, а преструктурирането - друга.

- Каква може да е цената на фалита и каква - на преструктурирането?
- Дупката в КТБ е 4,2 млрд. лева, според изнесените досега данни. И тя трябва да се запълни, тоест цената на преструктурирането би била в най-лошия случай 4,2 млрд. Засега те биха могли да дойдат единствено от участие на фонда за гарантиране на депозитите в банките, но като инвеститор.

Държавата може да участва частично със средства от фискалния резерв. Има и други опции - с участие на институционални инвеститори и не на последно място - участие на крупни депозанти. Тези възможности трябва да се търсят от правителството и БНБ.

Цената на класическия фалит ще бъде много по-голяма. Може да си зададем дори въпроса - ще спре ли парното през зимата, защото парите на „Топлофикация София" също са в КТБ и те ще бъдат загубени. Общините и други държавни предприятия също имат крупни суми там.

Те няма да могат да си вземат депозитите никога и ще трябва да бъдат подпомагани от държавата, което също ще е голям проблем като държавна помощ. Този ефект също трябва да се оцени, а той може да достигне много по-голяма сума от тези 4,2 млрд. В такъв случай какви решения вземат депутатите, без да имат необходимите анализи и разчети? Според мен те не оценяват риска от сериозна загуба на доверие към банковата система и валутния борд.

- Как с решението на Народното събрание за КТБ може да бъде бутнат валутният борд?
- Заради фалита на КТБ и множеството депозити на държавата, общините и държавните предприятия, ще се образува дефицит в бюджета. Предстоят поне 3-4 години на рецесия и няма да можем да изпълним изискванията за влизане в еврозоната.

В резултат на фалита на банката може да се очаква спад на БВП. Отделно, ако фондът за гарантиране на депозитите се окаже празен, останалите банки в страната няма да имат гарантирани депозити с години.

Депозитите ще намалеят, лихвите по заемите ще скочат. Да фалираш банка с 10% дял от българската икономика не е обмислено решение.