Стоян Александров: Спасяването на КТБ може да струва и под 500 млн. лева

- Доц. Александров, коментирахте вече, че капиталовата дупка в Корпоративна търговска банка (КТБ) вероятно е малка, около 503 млн. лева. Как получихте това число?

- Тези 3.5 млрд. лв., за които се шуми, реално погледнато, не са дупка и не са откраднати от банката, както се представя в медиите. Това е портфейл, за който одиторите на КТБ не се ангажират да дадат позиция точно какво му е качеството поради редица причини - например, че не са оценили финансовото състояние на кредитополучателите, че няма актуална пазарна оценка на обезпеченията или че липсват някои документи. Аз не видях никъде да се говори в официалното изявление на БНБ, че са откраднати досиета и че банката е източена, както се тиражира наляво и надясно. Освен това в банката всичко е качено в компютри, така че има и електронни досиета и всичко може да бъде възстановено. Тази паника и този начин на коментари са сценарий и план да се всява напрежение на всяка цена.

- Но в самото изявление на УС на БНБ пише: "Липсват, а по-вероятно е да са унищожени в дните преди квестурата съществени части от кредитните досиета за кредитен портфейл в размер на 3.5 млрд. лв..." и точно това е един от аргументите за решението на БНБ да отнеме лиценза на КТБ и да се пристъпи към процедура по несъстоятелност.

- Това е другият въпрос - доколко е основателно да се вземе това решение. БНБ не казва, че банката е ограбена или че е източена. Казват, че одиторите не се ангажират да дадат становище за тези 3.5 млрд. лв. Но това изобщо не означава, че тези кредити са лоши, несъбираеми, необезпечени. Според наредба номер 9 на БНБ кредитите са 4 групи. Първа група са редовни кредити. За 2 млрд. лв. одиторите приемат, че са такива. За останалите 3.5 млрд. лева не е ясно. Да предположим, че те са в другите 3 групи по наредбата. Втора група са кредити под наблюдение - когато кредитът например не е използван целево или ако на едно предприятие му пропадне договор с голям партньор, няма продажби и това се отрази на финансовия му резултат. Или може да има проблем с обезпечението. Срива се например пазарът на недвижими имоти - сграда, оценена 1 млн., сега струва 500 хил. Но след 2 години може да струва 3 млн. За кредитите от втора група наредбата изисква всяка банка да начислява т. нар. провизии в размер на 10% върху общата сума на кредита. Хипотетично, ако от тези 3.5 млрд. лв. в КТБ 2 млрд. лв. са в тази група, 10% провизии върху тях са 200 млн. лв. Третата група са необслужвани кредити между 90 и 180 дни - това е чувствително влошаване на финансовото положение на длъжника. За тази група провизиите са 50%. Да приемем, че в КТБ 1 млрд. лв. са необслужвани кредити, 50% прави 500 млн. лв. В четвърта група са "загуби" - ако длъжникът е фалирал, ако няма обезпечения. Но за тази група кредити се изисква 100% провизиране. Да кажем, че в КТБ 500 млн. лева са такива, но срещу тях стоят 500 млн. лв. провизии.

Т.е. за всички "съмнителни" и "лоши" кредити банката трябва да начисли 1.2 млрд. лв. провизии. Провизиите са разход, който автоматично намалява печалбата на банката, изяжда собствения й капитал и може да вкара банката в загуба. И това се нарича капиталова дупка. Когато има такава капиталова дупка, трябва да се увеличи капиталът на банката.

Ако "дупката" е 1.2 млрд. лв., първо тя се покрива за сметка на собствения капитал на банката, който е около 700 - 750 млн. И фактически ще бъдат обезсилени акции за 700 млн. лева и остават непокрити 500 млн. А понеже се планира активите на КТБ да се прехвърят към "Креди агрикол", може да се окаже, че собственият капитал на тази банка ще покрие тази дупка.

- Но "Креди агрикол" е малка банка, а и беше на загуба преди придобиването й от КТБ?

- Тя има собствен капитал - той може да е 200-300 млн. лв. Но да приемем, че има 100 млн. лева. Значи в "Креди агрикол" трябва да се додадат още 400 млн. лева капитал. И цялото упражнение да се сведе до това - само 400-500 млн. лева от държавата.

Отделен въпрос е колко време ще е необходимо за прехвърлянето на всички сметки от КТБ в новата банка, която има само 5 - 6 офиса, и дали това ще може да стане до 21 юли. Но нека да спрем с черните сценарии. Това ще е нова банка, държавна банка, по-стабилна от всяка друга. Тук е отговорността и на медии, и на политици - ако не вярваме, че една нова държавна банка е стабилна, тогава как да вярваме, че частните банки ще издържат на следващи атаки?

Много е важно и какви условия ще предложи на досегашните клиенти на КТБ новата банка. Излезе информация, че квесторите са свалили лихвите до средните равнища за банковата система. Ако това са нормални лихви, съпоставими с другите банки, няма причина хората на 21 юли да тичат да си развалят депозитите и да си теглят парите. И ако е така, може изобщо да не се наложи да се осигурява голяма ликвидност на банката.

- Вие говорите ведро, но депутатът Румен Гечев издаде, че политици и банкери са обсъждали банкова ваканция, а финансовият министър потвърди, че спасителната операция може да доведе до бюджетен свръхдефицит и до наказателна процедура срещу България от ЕС...

- Това е само хипотетично. Да, политиците говорят. Чакайте, направете първо така, че поведението на хората на 21 юли да е различно, а не говорете за санкции. Защо коментираме най-мрачния сценарий?

- Ами защото в последната година КТБ е била одитирана и проверявана и от КPMG, и от "Стандард енд пуърс", и от Българската агенция за кредитен рейтинг, и от "Банков надзор" и всичко е изглеждало наред, а сега за 10 дни назначените от БНБ одитори видяха, че някой отмъква над 200 млн. лева за ден, че има "непълноти" в кредитни досиета за 3.5 млрд. лева.

- За 10 дни не може да се установи пълната картина. Че одиторите, когато трябва да заверят годишен отчет, имат 15-20 дни. Пак казвам, не говорете за "източване" на КТБ, такова нещо в изявлението на БНБ няма.

Вижте финансовите отчети на КТБ - за 2013 г., за първото тримесечие на 2014 г.. Ще видите, че приходите от лихви по кредити са 540 млн. лв., ако не се лъжа. При кредитен портфейл от над 5 млрд. лева излиза, че срещу всеки лев кредит банката е получила 8% лихва. Че целият кредитен портфейл на банката е обслужван. Ако приемем това, че 2/3 не е обслужван, това би означавало, че по редовните кредити лихвата трябва да е била 25-30% - абсурд е, нали?! През първото тримесечие на 2014 г. лихвите по кредитите са 123 млн. лв. - което пак означава, че кредитният портфейл е работил добре.

- Възможно ли е да са подавани неверни данни?

- Не може да отчетеш 500 млн. лв. приход, а те да не са постъпили.

- Сега много се коментира, че КТБ е предлагала съмнително високи лихви по депозитите и това я превърнало в пирамида?

- Вие знаете моите коментари по време на депозитната война, когато се стигна до 8, 9, 10% лихви. Тогава една от причините за цялото напрежение беше това, че високите лихви по спестяванията доведоха до преразглеждане на лихвите по отпуснатите вече кредити. Взели сте кредит на 5%, изведнъж ви съобщават, че ако не си погасите кредита до еди-коя си дата, ще отидете на 9% лихва. Оттук започна напрежението и от 3 години за банковата система се говори само с негативизъм.

- Да се върнем на КТБ. Бившето ръководство на КТБ обяви, че в деня, преди да поиска специален надзор, е помолило БНБ за ликвидна подкрепа, но е получило отказ.

- А после видяхме как държавата подкрепи друга банка. Така е, това е двоен стандарт. Освен това се разбра, че Оманският фонд е искал среща с Искров, изтича информация, че 3 пъти са правили опит да разговарят, изразявайки готовност да подкрепят КТБ, а май никой не е искал да разговаря с тях. Ако наистина са били готови като акционери да вкарат 1 или 2 млрд. лв., днес нямаше да говорим, че клетият български данъкоплатец ще спасява банката.

- Държавата с всичките й институции като че ли взима страна във войната на двата кръга - на Цветан Василев и на Делян Пеевски?

- Имам сериозни критики към поведението на БНБ и на управителя Искров. Част от управителния съвет са фигуранти, това, че прехвърлят цялата отговорност на "Банков надзор", че Искров нямал власт над подуправителя, това е недопустимо. Важните решения в БНБ се взимат от колективния орган - УС.

- А какво ще стане, ако започне процедурата по фалит, влязат синдиците и разберат, че всъщност банката, макар и с ликвидни проблеми, е в нелоша форма и има предостатъчно активи, за да обслужва задълженията си? Тогава Цветан Василев може да "спука" държавата от дела?

- Мисля, че Цветан Василев в български съд не може да спечели такова дело. Основният виновник, който даде началото на тласъка на катастрофата на КТБ, беше прокуратурата - когато се появи анонимката срещу подуправителя Цветан Гунев и Цацаров потвърди, че има разследване. Но има международни съдилища. И това е риск, който съществува. Има одиторски доклад на БНБ от средата на 2013 г., в който няма констатирани нередности, има заверен годишен отчет от една от трите най-големи одиторски компании в света, отчети, които показват, че банката е в перфектно състояние до деня Х. А сигурни ли сме, че документи от досиетата не са изчезнали поръчково при акциите на прокуратурата?

- Има предположение, че всъщност целта е била да се задигнат оригиналите на договори за кредити и обезпечения, та ако се стигне до претенции срещу кредитополучатели, те да кажат в съда - няма доказателства...

- Като се учреди ипотека, в търговския регистър се прилага договорът. Освен това си има компютърни специалисти, дори да има изтрити файлове, те могат да ги възстановят. Документи има в Регистъра на особените залози, в Търговския регистър, в електронните досиета. Има достатъчно места, откъдето могат да се извадят доказателства за задълженията и документи за обезпеченията.

- Вицепремиерът Цветлин Йовчев обяви в петък, че изтеглянето на 206-те милиона от КТБ е тежко престъпление. Тези квалификации не са ли работа на съда?

- Ами аз се опитвам да размишлявам над това дали могат действително да повдигнат реално обвинение на главния касиер и на изпълнителния директор, който подписва за тегленето на парите. Тегленето само по себе си не е престъпление. (Разговорът е няколко часа преди прокуратурата да се откаже от обвинението за изнасяне на пари в чували, бел. ред.)

- А защо според вас никой не реагира на новините за "източване", грабеж на века", никой не налага санкции за недоказани в съда твърдения?

- Аз се ядосвам много, че не излезе никой от БНБ да опровергае това, че става въпрос за източени 3.5 млрд. лв., че става въпрос само за съмнение, че този портфейл може да е проблемен. Просто да се каже ясно, за да спре да се тиражира.

- Забелязвате ли две оглушително кънтящи отсъствия - на премиера Орешарски и на банковата асоциация. Как си обяснявате това?

- След като за всеки е ясно, че атаката срещу банката е през Пеевски, къде го търсите Орешарски? Нали той предложи Пеевски за шеф на ДАНС? Помните ли как преди няколко години си превиши правата като финансов министър и депозира в Първа инвестиционна банка 500 млн. лв., за да я спаси? Как може за едната банка да действаш решително, за друга - не?

- Ако бяхте на мястото на управителя на БНБ, какво щяхте да предложите?

- Аз разграничавам нещата на 2 периода - първият е до искането на ръководството на банката да бъдат поставени под специален надзор. Върви се по процедура. дотук добре. Но нататък има тотална неяснота - един път ще одържавим КТБ чрез Банката за развитие, след това идва неясен доклад на одиторите, където се казва, че те не се ангажират с оценка на кредитния портфейл. Сега казват - ще ползват офисите на КТБ. А имат ли право да ги ползват, като ще влязат синдици там? Одържавяват "Креди агрикол", която е в много добро положение. На какво основание ще я одържавят? Това са много казуси, които утре могат да доведат до дела. Не обясняват, че краткото време не е позволило на одиторите по-детайлно да направят анализ, че може и да не се наложи да се товарят данъкоплатците за решаване на проблеми в КТБ. Че има много други действия, които могат да бъдат предприети, за да не се стигне дотам.

Бих препоръчал на БНБ да предостави на първо време малко по-високи лихви - с 0.25 или 0.5% по-високи - в новата банка, докато се затвърди доверието, че това е добра, стабилна, добре управлявана банка.

Стоян Александров e министър на финансите в правителството на Любен Беров. Като министър въвежда ДДС в България. След излизането си от изпълнителната власт става директор на Централна кооперативна банка, а след това оглавява Надзорния съвет на D банк. Преподава в УНСС, където е шеф на катедра "Финанси".

Интервю на Юлиана Бончева и Ивет Миткова                                                                                     „Сега"