Qui bono?

/КРОСС/ На 7 юли 2015 г. тричленен състав на Софийския апелативен съд с председател Светла Божкова и членове Светла Чорбаджиева и Теодора Кръстева определи датата 20 юни 2014 г. за начална дата на неплатежоспособност на КТБ. С решението си САС отмени решение на Софийския градски съд (СГС) от 22 април 2015 г., с което за начална дата на неплатежоспособността на „Корпоративна търговска банка" АД бе определена датата 6 ноември 2014 г., независимо от защитаваната от БНБ и прокуратурата дата 30 септември 2014 г.

Решението на апелативните съдии определено изненада и шокира заинтересованите страни поради няколко причини:

Първо, в решението на Софийския апелативен съд се казва, че първоначалната дата на неплатежоспособност на КТБ е определена по свободно съдийско убеждение, според установените факти и обстоятелства по делото, което най-малкото звучи крайно неубедително, защото е направено по ДОПУСКАНЕ, а по допускане съдът не може да взима решения.

Второ, най-ранният момент, в който са били налице предпоставки за неплатежоспособност според съдиите е спадането на капитала до отрицателна величина, като към тази дата те са приели, че такова е било обективното, трайно и необратимо състояние на банката.

Че КТБ е била неплатежоспособна след изтеглянането на 1,2 млрд. лв. от паникьосани вложители, е факт. Именно поради това БНБ я постави под специален надзор. Но с какви факти се обосновава изводът, че към тази дата капиталът е бил отрицателна величина? Същността на проблема е в отговора на въпроса само ликвиден или капиталов е бил той, а на този въпрос нито една съдебна институция (ВАС и СГС) не пожела да потърси отговор, като поръчково изключиха всички възможности за разглеждане на казуса „КТБ" по същество. Като доказателство в по-нататъшните мотиви се посочват отчетите на кредиторите, най-вече този от 30.09.2014 г. А отчетът към 30.06.2014 г., който всъщност следваше да бъде основният документ, върху който да се базира евентуалното решение за оздравяване на банката или отнемане на лиценза й, се игнорира, Както се игнорират законовите изисквания подобни решения да се базират на счетоводни документи, подготвени от оторизирани одитори, които с подписа си да гарантират тяхната достатъчна надеждност и достоверност.

Трето, съдиите от САС отсякоха, че „състоянието на адекватност на собствения капитал на КТБ, съобразно законовите изисквания, не е настъпило към момента на отразяване на коригираните стойности в изготвените от квесторите отчети на банката към 30.09.2014 г., а е било факт преди датата на подготвяне на предходните й отчети към 30 юни 2014 г, но е било установено едва след задължителното осчетоводяване на необходимата обезценка на активите към 30.09.2014 г.". Самата формулировка е скандална - не се проучва на какво законово основание се прави и какво представлява тази обезценка и още по-важно, не става ясно кому и защо обезценката е необходима?

Четвърто, Съдът изтъква, че преценката за неплатежоспособност на банката е изцяло в правомощията на БНБ и според Закона за кредитните институции (ЗКИ) състоянието на неплатежоспособност на КТБ е установено от БНБ в периода, през който банката е поставена под специален надзор, тъй като собственият капитал е отрицателна величина. Но с решението си САС оспорва изцяло преценката на БНБ, която всъщност свързва състоянието на неплатежоспособност на КТБ само с извършената необходима обезценка на активите на банката, като отново игнорира закононарушенията, допуснати от БНБ с прилагането на неоповестена и неприлагана към други банки методология, а не с изисквания по закон независим одитен доклад.

Иначе за нас, лаиците, няма съмнение, че само по този начин БНБ можеше да изпълни поръчката да фалира КТБ.

Но изводите, които се налагат вследствие на това решение на САС, са многозначителни:

Като начало съдиите от САС доказаха „независимостта" на съдебната система, като взеха решение относно датата на неплатежоспособността, която никой от заинтересованите не е искал и не е предлагал.

Кой губи и кой печели от това решение?

Ето как ще изглеждат нещата при потвърждаване от ВКС на 20 юни 2014 г. като дата на неплатежоспособността на КТБ. Като губещи се очертават:

1. Фондът за гарантиране на влоговете в банките, който:

- ще трябва да върне в патримониума на банката над 56 млн. лв. Двете плащания в размер на над 26 и над 30 млн. лв. към Фонда за гарантиране на влоговете, независимо от основанието за това, са незаконни. И при тази дата, и при всяка друга до 6 ноември 2014 г. Първото плащане - от 20.06.2014 г., следва да бъде атакувано не само като операция, осъществена въз основа на незаконосъобразно използване на вътрешна информация с цел облагодетелстване, но и като дискриминационна спрямо всички вложители със сторнирани плащания, извършени на 19 и 20 юни ДО въвеждането на режима на специален надзор. В отговор до нас с копие до прокуратурата, подписан от Д. Костов, разрешил по „изключение" плащането на 26 юни 2014 г. в полза на ФГВ, се твърди, че операцията е законна. Но това твърдение не я прави законна, както и всички действия на въпросното лице по поръчковото унищожаване на КТБ и нарушаването на чл. 17 от Конституцията на РБългария, гарантираща неприкосновеност на частната собственост;

- ще намали шансовете си да получи по-голям като процент размер на дела си от масата на несъстоятелността поради това, че за незаконна следва да бъде обявена промяната на лихвените проценти по депозитите, развалянето на преференциални депозити и прехвърлянето им по разплащателни сметки;

- тези шансове ще намалеят и поради това, че пренареждането на кредиторите по повод на смяна на реда на удовлетворяване ще са невъзможни.

2. БНБ, която е отговорна за:

- промяната на лихвените проценти по всички депозити и разрешенията да се развалят преференциални депозити, с което масата на несъстоятелността е ощетена със 100 млн. лв. И тъй като тези минимално гарантирани суми от 196 000 лв. пари не са откраднати от преференциалните вложители, а са им платени доброволно, те може и да не ги възстановят. Виновникът - БНБ - трябва да покрие тези загуби за кредиторите на КТБ;

- незаконното, арогантно и дискриминиращо решение на БНБ да си „прибере", натрупаните в КТБ за 5 месеца - от юни до октомври 2014 г. лихви (по своята същност - наказателни санкции) върху минималните задължителни резерви на КТБ в БНБ, като копието на суифта показва, че операцията е извършена на 07 ноември 2014 г. в 08,40 ч., размерът е над 100 хил. лв., основанието е Наредба 21 (за минималните задължителни резерви), техниката е прихващане от сметките на КТБ в БНБ. Такива санкции се налагат, ако са ползвани над 50% от минималните резерви. Защо се е налагало КТБ да формира минимални резерви, намирайки се под специален надзор, не е ясно;

- незаконното, нелогично и ощетяващо останалите надгарантирани вложители формиране на минимални задължителни резерви на банка в неплатежоспособност от 20.06.2014 г. Позоваваме се на факта, че ако към 20 юни 2014 г. минималните задължителни резерви на КТБ в БНБ са съставили 85 хил. лв. при над 300 млн. лв. дни преди банковата паника, то към 22 октомври 2014 г. по оборотната ведомост на банката се вижда, че по две сметки на КТБ в БНБ - левова и еврова, в качеството им на минимални задължителни резерви фигурират съответно 12 000 000,00 лв. в лева и 93 879 854,37 лв. в евро, а в разплащателната сметка на КТБ в БНБ към същата дата има в наличност 156 269 985 лв;

- незаконно и ощетяващо като размер на плащането ще се окаже възлагането от БНБ чрез квесторите на консултантски фирми (не ОДИТОРСКИ) на оценка на качеството на активите срещу 3 млн. лв. хонорари. Очевидна е и причината, поради която БНБ е взела такова решение - при обсъждане на законността на действията на БНБ по тези въпроси през ноември 2014 г. на среща на членовете на УС на БНБ с участието на Д. Костов, Кордовска, служители от БНБ, представители на одиторите и водещи юристи са изказани мнения, че тези оценки са оспорими и че акционерите имат право да поискат да бъдат направени такива от техни оценителски фирми. На това изказване Д. Костов е заявил: „Значи трябва да избегнем това";

- всички други незаконни, но санкционирани от БНБ действия на назначените от самата централна банка квестори със сумата на доказаните престъпления, в т.ч. баснословните хонорари за юридически услуги, ненормално високите размери на възнаграждения на десетки новоназначени в КТБ лица с хонорари между 5 и 15 хил. лв. без ДДС, ръчно извършените операции за неразрешени плащания, които ще се докажат, и т.н.

Като цяло в драстично нарушение на ЗБН ще се окаже и БНБ, представлявана от управителя на банката и членовете на управителния й съвет, поради това, че не са отнели лиценза на КТБ за банкова дейност в следващите дни и не са опазили активите й.

3. Със задължителното разваляне на цесиите, които, съгласно промените в Закона за банковата несъстоятелност, се прилагат със задна дата, ще загубят:

- Кредитополучателите, които с цесии са опитали да изплатят кредитите си и да продължат нормалната си производствена и търговска дейност. При незабавна изискуемост на задълженията им към банката те имат само два изхода - да платят незабавно дължимите суми, увеличени с наказателна лихва от 10% годишно, което е практически невъзможно, освен ако не осигурят рефинансиране от друга банка. Или да бъдат продадени за жълти стотинки (и то законно - въз основа на „необходимата обезценка на активите") на заинтересованите лица от кръговете #КОЙ/ДПС, Прокопиев/Плевнелиев, „Котараците" и някои други с огромни апетити;

- Кредиторите на банката, които са опитали да спасят поне част от собствените си вложения с цената на големи дисконти и разтегнато във времето изплащане от страна на цесионерите. При разваляне на цесиите, невъзвръщаеми за масата на несъстоятелността ще се окажат онези активи, обезпеченията по които са били освободени от квесторите с разрешение на БНБ, посредством незаконно издадените удостоверения за липса на задължения на цесионерите и за освобождаване на обезпечения на кредитополучатели.

- Видният цедент ПИБ ще загуби 100 млн. лв., които му е дължала КТБ;

- незаменимата за държавата ни и ползваща се с мощна задокеанска подкрепа Силвия Пенева с консултантската й фирма „Делойт България", за която не ни е известно маша ли беше или съизпълнител на „мократа" поръчка и която ще трябва да върне взетите по цесията пари от цедента „Велкрафт". Тя също трябва да се появи в листата на кредиторите на банката - желателно по т. 7 от реда за удовлетворяване - там, където абсолютно незаконно бяха класирани от синдиците всички останали цеденти с разтрогнати цесии.

4. България и всички ние - българите, които ще наблюдаваме през следващите няколко години фалити, спад на икономическото развитие, драстично намаляване на средната класа...

Дотук изброихме най-големите губещи от обявяването на 20 юни 2014 г. за дата на неплатежоспособността на КТБ. Но има и печеливши: инициаторите на погрома над КТБ, банкерското лоби, адвокатското лоби, съдебната система и в крайна степен корупцията.

Ще спечелят лицата и фирмите от кръговете #КОЙ/ДПС, Прокопиев/Плевнелиев, „Котараците", които по няколко пъти са прехвърлили активите, акциите и дяловете на фирмите си цесионери и няма да върнат задълженията си към КТБ. Воденето на дела по следите на прехвърлените активи ще отнеме години, а и тези дела ще се водят по презумпция срещу трети, „добросъвестни" купувачи. А със спестените от неизплащане на кредити суми ще закупят от КТБ набелязаните нови предприятия и недвижими имоти за незначителни суми поради огромната им обезценка.

Ще спечели банкерското лоби, и най-вече няколко от големите банки, начело с „Уникредит Булбанк" АД, която привлече най-голяма част от депозитите на клиентите на КТБ, най-много намали лихвите по депозитите и формира около и над 30% от ненормално високата за 2015 г. печалба за целия банков сектор.

Ще спечели съдебната система, която с това решение на САС ще набави отказваните й от финансовия министър средства за увеличаване на възнагражденията на магистратите. Най-простата сметка показва, че ако цесиите не се анулират автоматично с поредна промяна в ЗБН, те трябва да бъдат оспорвани по съдебен път. При 950 млн. лв. в цесии само до 6 ноември 2014 г. и около 350-400 млн.лв. след датата на отнемане на лиценза, става въпрос за стотици дела, по които ще бъде платена съдебна такса, дори ограничена до 16 000 лв. Ще бъдат платени и адвокатски хонорари с размер минимум 3% върху материалния интерес. Т.е. при около 500 цесии сумите, които ще влязат в съдебната система, представляват 8 млн. лв., а минималният размер на адвокатските хонорари е над 40,5 млн. лв., при това без да се отчита, че този размер се удвоява при дела с по-голяма сложност. Отделно перо е държавната такса от 4% върху исковете за несъстоятелност на фирми кредитополучатели, които (според изказване на финансовия министър пред Народното събрание) са приблизително за 2,9 млрд. лв. За завеждането на тези дела дължимата държавна такса ще бъде над 116 млн. лв. Отделно от това, адвокатските хонорари само по тази линия възлизат най-малко на 87 млн. лв. С колко ще се увеличат тези суми, когато делата с изпълнителни искове преминат в ръцете на частните съдебни изпълнители, е трудно да се каже, но те ще бъдат платени от кредитополучателите. За техните тарифи и такси по чл. 417 от ГПК законодателят не допусна промени.

Общо взето, сумите за държавни такси, адвокатски хонорари и такси на съдебни изпълнители може да надхвърлят 251 млн. лв., които ще излязат от трезорите на КТБ и естествено, ще бъдат платени от парите на надгарантираните вложители, като по този начин ще намалее допълнително ресурсът в масата на несъстоятелността, който ще се формира от разпродажбата на активите. Тези милиони ще подхранят допълнително корупцията в съдебната система, защото този ресурс в ръцете на адвокатите, навързани около квестори, синдици, БНБ, ще могат да купуват магистрати и да диктуват съдебни решения.

Д-р Вера Ахундова, „Ние гражданите"

„Гласове"