Илиян Василев: Няма одитор, който да направи нетна стойност със задна дата

/КРОСС/ Много интересно четиво е докладът на квесторите за състоянието на КТБ. Изведнъж БНБ се съгласи, че банката може да се спаси. Не искам да гадая, но не виждам защита срещу съдебни искове за нанесени щети на банката от действия на БНБ.

В доклада квесторите правят някои обобщения, но общо взето, ако се чете внимателно, се разбира, че БНБ имат голям проблем с прибързаните си действия и заключения.

От печалба от приблизително 15 млн. лв. в края на май, в края на юни - вече при квесторите - в КТБ имаме загуба от близо 65 милиона, защото се провизират 95 милиона загуби от „обезценки" на кредити. Само това е достатъчно да възникнат спорове. Да не говорим за подозрения - точно кои кредити за преоценени като лоши, съответно провизирани. Казват, че са ползвали досегашната методика, но си е отворен въпрос не толкова методиката, а изборът на кредитните досиета за преоценка и конкретно приложените критерии, в смисъл, ако са били еднакви към края на май.

Нарастването на класифицираните кредити близо шест пъти е точно това, за което мнозина предупреждаваха - че доста кредитори ще се опитат да използват суматохата и ще престанат да обслужват кредитите си. Още повече, че голяма част от тях са и вложители и е естествено, след като нямат достъп до влоговете си, да ползват средства от обслужване на кредити.

Подобно значително нарастване няма как да се обясни освен с „надеждата" им кредитите да не се обслужват и при лошо обезпечение или в суматохата банката да ги отпише като загуби. Както казах, това е техният личен хедж срещу блокиране на достъпа до влоговете им.

Но оценката на активите намалява, а тази огромна сума - над 700 милиона, - която тепърва ще става още по-голяма, се дължи на времето, в което КТБ е под квестурата на БНБ. Дори да пледират, че са действали в условията на неизбежност - след молба на управителите - в съда лесно може да се докаже, че БНБ съзнателно е избрала да откаже сама и да принуди други банки да откажат временна ликвидна подкрепа на КТБ - имаме умисъл и мотив.

Сривът в коефициента на ликвидност е логичен на фона на атаката срещу банката, но е трудно да се преценят измененията в размера на нужната ликвидна подкрепа за стабилизиране на банката към 20 юни - когато е била отказана, към края на месеца, и сега - защото няма инструмент с който да се докаже каква част от вложителите ще искат да изтеглят влоговете си.

Няма как нетните входящо-изходящи потоци да са положителни при КТБ в това състояние и режим.
Прави впечатление, че банката в края на май е била свръхликвидна над 1 млрд. лв. - тези съотношения са изключителни.

Но няма банка която да издържи атака и масови тегления - затова именно централните банки и други банки осигуряват ликвидна подкрепа за преодоляване на кризата като системен риск. И това не е извънредно действие, а логично и нормално - разликата е, че при едни банки БНБ решават да играе майка, а при други - „мащеха". Няма критерии и на практика нещата се решават въз основа на лична преценка, зад която винаги трябва да има отговорност. Всъщност тънката граница минава през това какви обезпечения срещу оказаната ликвидна подкрепа се искат.

Допълване на дупките в капиталовата адекватност не би трябвало да бъдат проблем за акционерите, още повече, че част от тях идват от преоценени финансови активи. Но веднага ще опрем до размера на допълнителната ликвидност, която трябва да се налее, защото БНБ ще си прави оглушки. Това е хлъзгава материя - оценката на активи в условията на нефункционираща банка под надзор и външно управление.

Външният надзор обаче не може да реши основния проблем - отварянето на банката и възстановяване на нейните операции, което е единствената защита срещу по-нататъшна обезценка на активите и влошаване на ситуацията. В противен случай БНБ ще носи изцяло отговорността за принудителното бездействие и загуби на банката. Това, на което най-много в централната банка разчитат, е, че един одит от независими одитори може да докаже, че значителна част от кредитите са несъбираеми, което да докаже тезата им, че банката е невъзможна за спасение и трябва да мине в несъстоятелност, като се докаже допълнително влошена картина на нетните балансови числа на банката не променя с нищо възможността на управители и акционери в КТБ да твърдят, че това е станало след 20 юни. Няма одитор на света, който да направи нетна стойност със задна дата - тя затова е и текуща.

Банката не може да се обяви в несъстоялност, защото активите значително превишават пасивите.

Илиян Василев – посланик на България в Русия (2000-2006 г.). Основател и почетен председател на Българския икономически форум и на Икономическия форум за Югоизточна Европа. Член на УС на Българската асоциация за външна политика. От 2007 до 2011 г. е председател на Делойт България. Заместник-председател на българския Реформ Юнион Клуб. Инициатор и координатор на Софийското бизнес училище. Управляващ партньор на консултантската компания по анализи на проектни и стратегически рискове Innovative Energy Solutions.