Илиян Василев: Дефицит или подготвена развръзка около КТБ?

/КРОСС/ Колкото повече „аргументи" чувам в полза на увеличението на тавана на дълга чрез актуализация на бюджета и странното стечение на единомислие между ГЕРБ и ДПС, толкова повече се убеждавам, че не толкова дефицитът в НЗОК стои в центъра, а по-скоро подготвена развръзка около КТБ. 

Жоро Ангелов (той говори за някакви 1,5 млрд. лв., които да допълнят Фонда за гарантиране на влоговете в банките), когото иначе много уважавам, защити тезата, че след обяването на фалит на банка, в 20-дневен срок се изплащали влогове на вложителите по закон и това можело да се случи на служебното правителство.
В рамките на мандата на това и на служебното правителство няма начин банката да обяви фалит - такива са процедурите, освен ако не е подготвен ускорен вариант, без детайлен одит.

Самият одит изисква минимум три месеца, да не говорим, че ако се правят и оценка на активите и жизнеспособността на банката - което си и търговски одит - няма начин това да стане за по-малко от шест месеца. От момента, в който БНБ назначи квестори, отговорността за влошаване на състоянието на портфейла на банката е на БНБ. Да не се окаже, че форензик услугите ще ги ползваме при разследване освен към КТБ, и срещу БНБ. Там нещата могат да загрубеят много над това, което сега си представят Иван Искров и Калин Христов. По този тромав начин, по който търсят да удрят Цветан Василев, най-много да си изкарат едно дело на акционерите срещу държавата по подобие на това на ЮКОС и да ни накарат да плащаме като попове милиарди обезщетения.

Ако не вярват, нека прочетат делото ЮКОС и казуса, като вникнат в отговорността на държавата за действия или бездействия, които водят до уронване на интересите на акционерите - и тук има описани толкова много случаи и начини, по които това е сторено.

Добре е колегите добре да разучат процедурата по несъстоятелност и неплатежоспособност, защото именно коректното й прилагане е главната гаранция, че в бъдеще няма да има искове срещу държавата. Затова именно са измислени процедурите.

Само една изпусната реплика на Путин на пресконференция преди десет години сега се оказва ключов аргумент на ископодателите, който е натежал при вземането на решението за 50 млрд. долара присъда срещу Русия.