България е предоставила държавния си суверенитет на банките

/КРОСС/ Студия Трансмедия: Адвокат Волева, какво е държавното устройство на Република България - бананова република или банкова република?
Веска Волева: Бананова и банкова република е едно и също. В нормалните държави чак така не доминират банките. Те са клон от икономиката, от общественото устройство и т. н. В България всичко, включително и законодателството се върти около банките.

С. Т.: Да влезем малко повече в конкретика! Банките в България над закона ли са?
В. В.: Банките в България са над закона. Неведнъж съм го повтаряла, че ние сме предоставили на банките държавния си суверенитет. Законите не се подготвят в Министерския съвет, за да минат после в Народното събрание, а се пишат от банките, от банкерите и се предоставят след това да минат по съответния ред. И практики, отхвърлени практики, като например начисляването на лихва върху лихвата, първо чрез законодателството и второ чрез подзаконовите актове бяха възстановени. Говорим за наредби и постановления, които не се подписват от банките, но аз казвам, че те се подготвят от тях. Материята е сложна и никому не се занимава, а нашето законотворчество се изроди безобразно. Пише се на коляно, пишат се текстове, които противоречат на други текстове. Няма синхронизация и не само това. Когато видоизмениш един закон, бъркаш в устройството на обществото. Трябва да има предварително проучване как това би се отразило, оттук нататък! Имаше Съвет по законотворчество, в който участваха много признати умове в България. Сега няма такова нещо. И като знаете нивото на парламента ни; не говоря дори за интелектуалното ниво, говоря за случайниците, които чакат само да изкарат някой лев. Каквото и да се даде е добре дошло, без никаква мисъл за това какво ще стане оттук нататък.

С. Т.: Ние няма да можем да се оправим с цялото законодателство, нека да се концентрираме върху произвола, който банките въведоха. Законите свързани с това банките да бъдат поставени над закона.
В. В.: Един обикновен съдебен процес, класически процес от римското право, англосаксонската система или германската система, която сме реципиирали, означава следното - ние с вас имаме противоречиви интереси, съдим се и по съответни правила всеки си предоставя доказателствата. Другата страна възразява, прави своите обструкции, докато на съдиите им стане ясно и те са готови да се произнесат с един съдебен акт. В случая с банките няма такова нещо. Съдът не е този, който стои над двете спорещи страни. Малко по-високо е, което насочва към това, че съдът е този, който решава. Той трябва да бъде убеден. На него трябва да се представят доказателствата. Рапротив, банката е тази, която стои отгоре. Тя издава един документ, който се казва извлечение от сметка. Извлечението по всички правила на модерното право представлява един частен документ, издаден от едната страна. Да не говорим, че в нашето законодателство такъв документ никъде не е регламентиран - извлечение от сметка. Няма го включително и в закона за счетоводството. Когато на мен ми е дадено такова безумно право, защо да не злоупотребя? С това извлечение от банката по този прословут член 417 от ГПК, тя банката може да каже на съда, че ответната страна и дължи не петдесет хиляди лева, а примерно сто и петдесет хиляди. Има механизъм, по който от 50 хиляди се стига до 150 хиляди, ако не и повече. Съдът няма никакво право на преценка. Да не говорим за другата страна, която трябва да ги плаща. Тя не знае за това. Никой не я уведомява, не ѝ казва. По дефиниция е така. И съдът казва: „О, извлечение от сметка! Веднага заповед и изпълнителен лист!"

С. Т.: Съдът се превръща в един разсилен на банката?
В. В.: Съдът се превръща в разсилен, в секретарка на банката, в подчинен на банката... В каквото щете! Съдът само вкарва волята на банката в един съдебен акт. Веднага следва изпълнителен лист. Изпълнителният лист е ценна книга. Ако става дума за сто и петдесет хиляди, както предположихме, значи това е една купюра за 150 хил. лева.

С. Т.: Извлечението от сметка се превръща в ценна книга?
В. В.: Тази ценна книга отива веднага при съдия-изпълнителя. Нашият човек, за когото сме приели, че дължи 50 хиляди или по-малко, още не знае. И тогава съдия-изпълнителят му запорира сметки, имоти, прави началните стъпки по разпродажба и го уведомява: „Поканвам Ви да платите доброволно 150 хил. лева!" Те междувременно са станали 170 хил. лева. Прибавят се таксата на съдия-изпълнителя, адвокатски хонорар, такси пропорционални на сумата и тя автоматично става с двайсет хиляди лева отгоре. Потърпевшият е поканен в седемдневен срок да плати, в противен случай започва разпродажба на имуществото му. Нашият човек е шашардисан от това нещо. Той намира, че си е плащал това, което са договорили. Това, което му е погасителният план. Но насреща има изпълнителен лист. По всички класически правила изпълнителният лист е венецът на едно състезателно производство. Погледнато най-добронамерено изпълнителният лист означава, че е приключил един съдебен спор. В случая съдебен спор не е имало.

С. Т.: Къде е регламентирана тази практика?
В. В.: Член 417 от Гражданско-процесуалния кодекс, който беше приет през 2007 г. от Тройната коалиция. При приемането присъстваше представител на банките, но не присъстваха ничии други застъпници. Янаки Стоилов беше председател на Правната комисия в Парламента.Където сега много реват, че се грижат за потребители, за граждани, за всички - те приеха този закон. Аз подозирам, много пари се дадоха тогава, всъщност дълбоката цел е била точно тази. Банките да си пробутат тези неща.

С. Т.: Какво става след това с нашия клетник?
В. В.: Тук има психологически момент. Ние като един девствен народ, още преди демокрацията, нас държавата по някакъв начин ни пазеше. Хората си мислят, че народната ДСК знае какво трябва да направи, трябва да се грижи за тях. Тя не може да си позволи повече отколкото трябва и т. н. Той не знае, че вече ДСК е унгарска, че Пощенска банка е гръцка. Че те са частни, че гледат само как да лапнат нещо и да окрадат този народ. Крадат. Повтарям го, за да не мислят, че думата случайно я използвам.

С. Т.: Ако трябва да бъда адвокат на дявола, ще цитирам, как банкерите твърдят, че по този начин защитават интересите на своите вложители.
В. В.: Оставете тези глупости абсолютни. Първо видяхте как ни защитиха в КТБ. Второ, няма нужда да ни увличат в техните глупости. Ако съм клиент на банката, не ме интересува нейната вътрешна политика. Не ме интересуват вътрешните ѝ разпределения. Френският посланник скочи тук срещу нещо в България. Аз посочих съвсем скорошен договор, готова съм да го предоставя. Сосиете Женерал във Франция 2,5% лихва. Сосиете Женерал България - 14,6%.

С. Т.: Тази разлика е много необяснима, тъй като стойността на лихвата изразява и степента на риска. След като знаем, че у нас законът фактически не допуска за банките да има риск?
В. В.: Напротив! Законът казва: „Извършваш търговска дейност за собствен риск и своя сметка". Навсякъде в бизнеса е така. Но нали съществува този член 417? Ако има справедлив процес, аз ще противопоставя. Ще кажа: „Чакайте малко! За кого е този риск? За мен ли, който не разбирам от банкови тънкости и съм потребител, поради това съм защитен, или за банкерите, измислени, измислени банкери, които си мислят, че държавата им е в краката и могат да печелят колкото си искат?" Рискът се понася от този, който знае и разбира. Кажете ми, Вие ако отидете в Африка, ще искате ли да печелите повече, отколкото в България? И кой ще Ви предостави на Вас, три пъти по-голяма печалба, в някоя новоразвиваща се страна или бавно развиваща се, отколкото тук? И друго нещо искам да кажа - вътре в договорите има излишни, излишни термини. Сложени нарочно, умишлено, за да объркат всеки, който се докосне до тази материя. Аз не мога да се преборя с моите клиенти, които непрекъснато идват и ми обясняват какво им е казал някой на някое гише. Онзи ден дойде един клиент, който ми вика: „Моята лихва е балонна". Когато се изчерпи някоя глупост, която те пробутват на хората, след това изваждат нова, която пробутват. Българският народ е като пеперудата. Непрекъснато върви към лампата, за да го изгори.

С. Т.: Има ли все пак някакъв спасителен остров за тези хора, които са попаднали под ударите на банките?
В. В.: Нека продължа какво ще стане с нашия средностатистически човек в цитирания случай. Тогава започват да му продават всичко. Не само ипотекираното и неипотекираното. Обикновено в тези договори са вкарани майка му, баща му, баба му, дядо му; всичко по трасето. Фирмата му, поръчители, съкредитополучатели. Започват да продават всичко. Той, ако дойде при нас, в този срок, през който може да възрази, та да направи молба за спиране на изпълнението, какво ще правим ние? Извадили всички решения на Съда в Люксембург, който казва, че това законодателство противоречи на европейското, на договора ни за присъединяване към Европейския съюз. Че то противоречи на всички правни принципи. Злоупотребява с незнанието на потребителите. Ние всичко го пишем, но това не спира изпълнението. На човека и веговинтероднините им взимат всичко. Той няма къде да живее, една част се самоубиват, други убиват банкери, както знаете. Известния случай беше при мен и не мислете, че човекът беше чак толкова виновен. Той беше доведен до ръба. Друг е въпросът, че не би следвало да убиваш! Но ти не би следвало да убиваш, когато имаш нормални политици, а не от рода на Бат Сали, които не знаят за какво става въпрос и за какво се говори...
И правиш възражение. В едномесечен срок банката е длъжна да заведе установителен иск. Ние печелим такива дела. През това време на човека му е продадено всичко. Той е доведен до просяшка тояга. Не може да получава заплата, защото и тя е запорирана. Получава минимална заплата. И българите са в чужбина. Които могат да издържат, изкарват пари и плащат и всъщност жилището става четворно и петорно платено, ако го запазят изобщо. Имаме колега, продадоха му жилището и ние сега печелим делото.

С. Т.: Какво следва при такова спечелено дело?
В. В.: При при такова спечелено дело, те са му разпродали имота за по-малко, отколкото струва. Взели са му всички активи, каквито има извън това жилище. Ипотечната криза не е приключила. Продава се на безценица. Има много такива имоти на пазара. Купуват ги банкери, купуват ги странични фирми. Ние какво правим? Банката е взела примерно 100 хил. лв. от продажбата, при което изкарваме обратен изпълнителен лист. Тоест, трябва тези пари, които са дадени, да ги върнем, но по отношение на сделката има други интереси на трети лица.

С. Т.: Нека накрая да свършим с гледна точка как да направим България наистина Република, където носителят на властта е народът , а не банкова република? Какво би следвало да стори българското общество, за да се отърве от този хомот?
В. В.: На българското общество му трябва малко смелост. Заблудите с американските фондации и разни други, които имитират псевдодемокрация, всъщност замъгляват картината. Това общество не може по някакъв начин да покаже волята си пред тези, които са на сто метра от вашето студио - на сто метра от Народното събрание. Те трябва да бъдат ометени. Откъде станаха милионери и големи олигарси случайниците? Откъде колекционерът с един милион ценности... аз си спомням, когато на моя близка в неговите чейндж бюра просто ѝ взеха парите.

С. Т.: Това са пак въпроси, ние търсим отговори?
В. В.: Отговора е в Парламента. Няма Бат Сали, няма онази от Пловдив, няма другите... Там по някакъв начин трябва да има качествени хора. Партиите се провалиха по отношение на избора на хора, които да ни управляват. Нямат интерес от това. Двама човека във всяка партия управляват поради личните си пристрастия и интереси. Останалото е баласт, който е безмозъчен. Безмозъчен! И ние това лесно можем да го съборим, ако желаем, ако имаме смелостта, каквато още не можем да съберем.

С. Т.: Тогава търсим повече смели хора, като Веска Волева?
В. В.: Търсим повече смели хора, които да поемат известен риск.

Студия Трансмедия

Екип „Инфохолици"

Кин Стоянов, Емил Янев

През 1973 год. Веска Волева завършва акушерство и започва работа в Работническа болница Бобов дол. През това време следва в Софийски университет „Св. Кл. Охридски", специалност „Право". 1979-1980 г. е стажант-съдия в Софийски окръжен съд. От 1990 до края на 1992 г. е експерт по социалните въпроси и юридически съветник на председателя на КНСБ. Оттогава упражнява адвокатска професия. Стана популярна, благодарение на позицията си срещу монополите в защита на потребителските права.