Заради стрес тестовете банките може да заприличат на музеи

/КРОСС/ Големият проблем е не че се взема дълг, а как ще се харчи - дали за финтифлюшки, или ще се инвестира така, че да носи допълнителна стойност, казва доц. Григорий Вазов пред "Сега"

- Доцент Вазов, България вече има Фискален съвет и Вие сте негов член. Кога ще заработи той и какво да очакваме?

- Страната ни никога не е имала такъв съвет, това е едно непонятно "чудовище" за българската общественост. Но подобни съвети отдавна са европейска практика. Те са една особена категория структури, които имат собствен живот. На първо място са абсолютно независими, могат да дават независими становища. Всеки член на съвета има правото да изказва собствени мнения.

- А тези ваши становища и мнения ще имат ли някаква сила?

- Те ще имат силата да бъдат чути от гражданите. Така и финансите на държавата стават публични. И оттук натaтък зависи дали правителството и парламентът ще се съобразяват с тези становища. Ние трябва да дадем независим поглед на цялата фискална политика на държавата. Даваме мнение по отчетите, прогнозите, бюджета, макроикономиката. Просто казваме на обществото какво е нашето становище. Ще следим параметрите в бюджета, както и неговото изпълнение. По закон Фискалният съвет трябва да заработи, след като се появят първите отчети по бюджета за 2015 г., затова бързаме да го конструираме. Вече осъществяваме контакти с европейски фискални съвети, правим сериозно проучване на техните структури, как са устроени, какви са правилниците им. Глупаво би било сега да откриваме Америка.

- Членовете на съвета обаче са избрани от партии...

- Винаги нещо трябва да е първично. Първичното е парламентът, ние сме парламентарна република. Разчита се не на някаква наша политическа зависимост, а на авторитета, на професионализма. 

- Какво мислите за планирания нов държавен дълг, който бе одобрен с приемането на бюджета за 2016 г.?

- Като финансист разсъждавам по простичкия начин - никога със спестени пари не може нищо да се направи. Дори едно обикновено семейство, за да спести някакви пари и да си купи нещо, трябва да живее 5 -10 години в мизерия. Това е глупаво. По-добре е да се вземе кредит, да се купи нещо, да се живее с него и да го изплащате. Освен това винаги, когато се стигне до дълг, се оптимизират разходите. Същото е и с бюджета. Добре е той да работи в дълг. Големият проблем е как ще се харчи този дълг - дали за финтифлюшки - за непроизводителни разходи, или ще се инвестира така, че да носи допълнителна стойност, която да покрие лихвата и да има допълнителна печалба.

- Как оценявате състоянието на банковата система година след фалита на КТБ и на прага на първия преглед на активите и предстоящите стрес тестове?

- Банковата система е в много добра кондиция след стреса, който изживяхме през 2014 г. Показателно е, че Първа инвестиционна банка върна 775 млн. лв. от депозитите, които бяха дадени от държавата като ликвидна подкрепа, за да се стабилизира банката. В това число влизат 25 млн. лв. лихви. До края на май те ще върнат останалите пари и държавата ще спечели 50 млн лв. от лихви.

В момента върви подготовка за прегледа на активите на банките и за стрес тестовете. За мен този стрес тест ще бъде излишен, това е излишен ресурс, който банките трябва да платят на консултантите. Но така са го решили. Аз уважавам управителя на БНБ. На този етап той се справя перфектно, успокои банковата система. Банките заедно със застрахователните и пенсионноосигурителните дружества работят в много добра кондиция. Важното е, че при тях има много добър мениджмънт. Там не правят политически компромиси.

- Като че ли банковата система вече е в стрес, чуха се различни мнения, че предстоящите оценки ще свият кредитирането. Какво е мнението Ви?

- Целият персонал на всяка банка в момента е съсредоточен в подготовката за тестовете. Прецизира се, подрежда се всичко. Страхувам се, че в един момент банките могат да се превърнат в музей и само да ги разглеждаме като банки. Но този период ще продължи само около година. Освен това ще се поохарчат покрай проверките. 

- В последните месеци се появиха два доклада за банковия надзор на БНБ - на Сметната палата и на Световната банка. И двата показаха, че има доста пропуски в самия надзор. Защо никой не е забелязал това години наред?

- Ако се вгледаме в докладите, виждаме, че става въпрос за методологически пропуски в нормативната уредба на банковия надзор. Нямаме престъпления. Точно затова поздравявам новия управител. Той преструктурира банковия надзор, така че той действително да влезе във функциите си. Не трябва да забравяме, че с въвеждането на валутния борд за първи път беше създадена такава структура. За първи път БНБ беше поставена в особена нормативна уредба. Това са неща, които през последните 10 години показаха част от своите недостатъци. Но в случая да, банковият надзор сигурно има вина. Но за мен лично КТБ беше поставена в ситуация на друг тип атака. Беше поставена в позицията да е в началото на срутването на банковата система. И точно това е най-уникалният стрес тест, който българската банкова система преживя, и го преживя фантастично. И ако тогава българското правителство беше поело своите ангажименти и беше направило същото, което направи за ПИБ, КТБ в момента щеше да я има. Загубите щяха да бъдат превърнати в печалби за бюджета и за държавата, както сега с Първа инвестиционна банка. Печелят и банките, които помогнаха в оформянето на този депозит. Ако беше сменен мениджмънтът, съдебните дирения - да, необходими са, и банката беше поставена в режим на оздравяване, в момента нямаше да ги има тези огромни загуби за бюджета и за много инвеститори.

- Да очакваме ли догодина отрицателни лихви у нас?

- Защо се появяват отрицателните и малките лихви? Защото има много излишен ресурс. Тук вече е ролята на правителството да създава т.нар. инвестиционна атмосфера у нас. В момента всичко зависи от кредитната активност на инвеститорите. Когато започне да има търсене на кредит, тогава търсенето на ресурс от страна на банките ще бъде по-голямо и ще се вдигнат лихвите.

- А какво ни липсва, за да започнат да търсят фирмите финансиране. Отчита се, че има раздвижване на икономиката.

- Това раздвижване на икономиката работи на базата на собствен ресурс. Дори само предстоящите стрес тестове правят взимането на кредит мисия невъзможна. За да бъдат защитени кредитите, банките започват да искат от инвеститора невъзможни неща и завишават изискванията. Ако банките отворят малко повече рисковото кредитиране, ефектът ще бъде невероятен. В момента има хора с работещ бизнес, на който му трябва малко, за да превърти на още по-големи обороти. Проблемът идва и от политическата ситуация. Имате прекрасен бизнес, който работи добре, и изведнъж се сменя политическата ситуация, тя води след себе си нови регулации и това веднага ти срутва всички планове за развитие.