Стрес тестове: Банките ще издържат на всеки икономически шок

/КРОСС/Банковата система в страната е стабилна и може да издържи дори на дълбока икономическа криза. Но за някои банки са предписани мерки, които са насочени към увеличаване на капиталовите им буфери и намаляване на рисковите експозиции. Това показват резултатите от стрес теста на банките в България, обяви управителят на БНБ Димитър Радев. Вчера Управителният съвет на БНБ прие резултатите от прегледа на качеството на активите и стрес теста на банките в България, обобщени от международната консултантска компания Делойт. Подробните резултати за цялата банкова система и поотделно за всяка банка ще бъдат оповестени в 13 ч. в събота, съгласно предварително обявения график, обявиха от БНБ. Управителят на БНБ Димитър Радев обаче представи основните заключения на Управителния съвет от прегледа и стрес теста. Те са главно три:

1. Банковата система на страната е стабилна. Основният показател за финансова устойчивост на банките, измерен като съотношение между базов собствен капитал и рисково претеглени активи, е значително над минималните регулаторни изисквания на системно ниво, а също така и над средните равнища за европейските банки, отчетени при наскоро приключилия европейски стрес тест. Този показател, след корекциите в резултат на прегледа на качеството на активите, възлиза на 18,9% при регулаторен минимум от 4,5%. Стрес тестът показва, че ако актуалните макроикономически прогнози до 2018 г. се изпълнят, този показател допълнително ще се подобри до 22,2%. В случай на дълбока икономическа криза, която е малко вероятна, този показател би се понижил до 14,4%. За европейските банки данните са значително по-ниски и възлизат съответно на 13,9% и 9,4%. Следователно, капиталовата позиция на нашите банки на системно ниво е стабилна с възможност да абсорбира шокове при неблагоприятни пазарни условия.

2. Капиталовата адекватност на всяка една банка, след прегледа на качеството на нейните активи, остава над минималните регулаторни изисквания. Разбира се, индивидуалните данни варират спрямо посочените усреднени числа. В зависимост от това са изготвени мерки, които за някои банки предвиждат поддържане на съществуващите капиталови буфери, докато за други са насочени към увеличаване на капиталовите буфери и намаляване на рисковите експозиции. Конкретните мерки и срокове са посочени в документите, които ще бъдат публикувани в събота. Изпълнението им започва от понеделник, 15 август 2016 г. Те ще бъдат включени както в плановете на банките за оптимизация на техния капитал и баланси, така и в надзорния процес, осъществяван от БНБ.

3. Резултатите от прегледа не налагат публична подкрепа на банките с ресурси, финансирани от държавния бюджет. Мерките за поддържане и подобряване на капиталовата позиция на отделните банки са основани изцяло на пазарни решения и частни източници.

Основната цел на прегледа беше да се даде задълбочена и независима оценка на банките и банковата система като цяло, коментира Димитър Радев. Това беше безпрецедентна по своите мащаби инициатива в банковата история на страната, в която под ръководството на БНБ бяха пряко ангажирани над 900 експерти, включително представители на най-реномираните международни одитни компании. Провеждането на прегледа и стрес теста бяха възложени на БНБ със закон и произтичат от Националната програма за реформи на правителството. На това основание управителят на БНБ е предоставил доклада с резултатите на министъра на финансите Владислав Горанов, а в понеделник ще го депозира в Народното събрание.
Прегледът на качеството на активите и стрес тестът на банките не бяха самоцелно действие, а важна част от 18-месечния план за реформи и институционално развитие на БНБ, който представих при избора ми за управител през юли 2015 г., каза Димитър Радев. Други ключови елементи на този план са същественото подобряване на дейността на банковия надзор и изграждането на институционална рамка за решаване на проблеми в банковия сектор, допълни управителят на Централната банка. Стриктното изпълнение на плана досега помогна за установяването на дисциплина и подобряване на резултатите в сектора. Постигнатите много високи финансови показатели на банките през първите шест месеца на тази година ги поставят в добра изходна позиция за изпълнение на мерките, набелязани в резултат от прегледа на качеството на активите и стрес теста, заяви управителят на БНБ.

Искам да уверя обществеността, че линията на дисциплина и реформи в банковия сектор ще продължи, като нейната основна насоченост ще бъде не към решаване на проблеми от миналото, а към успешно посрещане на бъдещите предизвикателства, свързани с поддържането на финансовата стабилност в страната и нейното пълно интегриране в европейската финансова инфраструктура, заяви в заключение Димитър Радев.

Печалбата им скочи над 4 пъти

През юни, в разгара на проверката на качеството на активите и стрес тестовете, печалбата на банките в България се повиши с 328,8% на месечна и 381,2% на годишна база до 271,41 млн. лв., сочат данните на БНБ. През май 2016 г. банките спечелиха 63,3 млн. лв., а през юни 2015 г. - 56,4 млн. лв. Месечната печалба, която на практика скача над 4 пъти, е рекордна за банковата система. За първите шест месеца на годината банките имат печалба от 773,475 млн. лв. Това е с малко над 52%, или с 270 млн. лв. повече от първата половина на 2015 г. Това се дължи главно на повишените печалби от финансови активи на разположение за продажба, на по-ниската обезценка и на намалените разходи за лихви, посочват от БНБ. Към 30 юни натрупаната обезценка по кредити и вземания на банките е 326 млн. лв. (при 416 млн. лв. година по-рано). Общата сума на активите през второто тримесечие нараства с 1,5 млрд. лв. (1,7%) и в края на юни е 88,7 млрд. лв. Най-голям е ръстът на кредитите и авансите - 974 млн. лв. (1,8%), които заемат 62,2% в общата сума на активите на банките.

По-интересен е прегледът на активите

Десислава Николова, икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ)

Като цяло новината е положителна. Това, което на мен ми направи впечатление е, че и след самите стрес тестове базовият капитал е доста над регулаторните изисквания и средноевропейските нива, което със сигурност е добра новина за банковата ни система. Това, което на мен ми е по-интересно е не толкова резултатите от самите стрес тестове, тъй като там се гледат едни доста хипотетични сценарии, малко вероятни да се случат. По-интересно е какво ще покаже прегледът на активите. Там са основните притеснения след случая КТБ. Важно е този преглед да покаже дали такива практики няма в други банки. Както и се очакваше към някои банки ще има предписания за увеличаване на капиталовите буфери, това няма как да ни учудва. Още нямам представа дали ще бъде казано изрично кои са тези банки, които е хубаво да предприемат увеличение на капитала или резултатът ще бъде по-общо оповестен. Предвид чувствителността на българското общество след случая КТБ и след кризата от 1996-1997 г., може би второто ще е по-добре - тоест да няма поименно посочване с пръст, а резултатът да е по-общо съобщен. Защото крачката от един такъв тип съобщение до някаква паника и изтегляне на пари от съответната банка, която има нужда от допълнителен капитал, е малка. При такава изострена чувствителност много лесно може да се направи тази крачка, ако не се комуникира правилно. В месечните прегледи на банковата система на БНБ предписанията се формулират като цяло по същия начин - общо, казва се, например, "На 2 банки бяха дадени такива насоки". Съобщението на БНБ е успокоително, няма нещо крайно неочаквано или крайно притеснително.

Пенсионните фондове управляват 9,8 млрд.

Частните дружества за допълнително пенсионно осигуряване отчетоха печалба от 35 млн. лв. за първата половина на годината. Общият нетен финансов резултат на дружествата нараства с 0,64% спрямо същия период на 2015 г. Нетните активи на пенсионните фондове се увеличават с 11,7% за година и към края на юни достигат 9,809 млрд. лв., обявиха от Комисията за финансов надзор (КФН). Тези добри резултати са постигнати точно преди началото на стрес тестовете на пенсионните компании и застрахователите, които започнаха преди около месец - на 15 юли. Резултатите от проверките се очакват през декември. В момента се проверява не само финансовото състояние на фондовете, а и дали са спазени ограниченията за инвестиции в свързани лица. Целта на тези проверки е да се гарантира стабилността на проверяваните дружества и да се повиши доверието във финансовата система на страната.

Към 30 юни 2016 г. балансовите активи на пенсионните фондове са 9,856 млрд. лв., което е ръст с 8,5% на годишна база, сочат данните на КФН. Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества през първата половина на 2016 г. възлизат на 83,481 млн. лв. Това обаче е спад с 5,6% на годишна база.

Общият брой на осигурените в четирите вида пенсионни фондове към края на юни е 4,424 млн. души, като за година нараства с 1,92%. Средният размер на натрупаните средства в партидата на осигурено лице в универсалните пенсионни фондове (УПФ) е 2 286,38 лв., а в професионалните - 3 205,73 лв. При третия стълб на пенсионната система - доброволните фондове, средната натрупана сума е 1 394,29 лв.

Владислав Горанов: Няма да пускаме нов държавен дълг

Правим поредна стъпка към защита интересите на вложителите, заяви министърът на финансите

Удовлетворен съм от резултатите и отличната организация, при която бяха проведени оценката на качеството на активите на банките и последвалият стрес тест на банковата система, коментира министърът на финансите Владислав Горанов. Като министър на финансите за мен е от огромно значение, че резултатите показват, че не е необходимо ангажирането на публичен ресурс за подкрепа на стабилността, ликвидността и доверието в нито една банка, допълни той. Заделеният от правителството фискален буфер, който служеше като потенциална застраховка за запазване на стабилността на банковата система, ще бъде използван за плащания по дългови падежи, с което отпада нуждата от рефинансирането им с нов дълг.
Оценявам високо професионализма на колегите си от БНБ, които осигуриха спокойно и адекватно провеждане на тази изключително сложна процедура в съответствие с установената европейска практика, заяви Горанов. Така българската държава изпълни стриктно препоръките на Европейската комисия. Уверен съм, че освен реализирането на партньорския ангажимент, с приключилата процедура правим поредна сериозна стъпка към укрепването на банковия надзор в България, осигуряване на прозрачност и поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите, коментира министърът. Според него съвместните усилия на отговорните политически партии в българския парламент, на държавните институции и на цялата банкова общност стоят в основата на стабилизирането на общественото и международното доверие в българската финансова система след затварянето на КТБ през 2014 г. Всички парламентарно представени партии подкрепиха промените в Закона за банковата несъстоятелност и в Закона за гарантиране на влоговете в банките, приеха и Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, с което се отстраниха несъвършенствата в законите и се осигуриха условия за осъществяване на по-ефективен банков надзор и на по-добра защита на спестяванията на хората. Същият разумен подход надделя и при избора на новото ръководство на БНБ, коментира Горанов.

"Очаквам и съм уверен, че същото високо ниво на професионализъм ще бъде приложено и при оценката на качеството на активите на пенсионните и застрахователните дружества. Това е пътят за поддържането на цялостна стабилност на българската финансова система", завърши министърът на финансите Владислав Горанов.

Плащаме скъпо тази стабилност

Емил Хърсев, финансист

Българските банки са принудени от режима на Валутен борд да поддържат изключително висока ликвидност, капиталова адекватност. Понеже, за разлика от всички банки в еврозоната, които имат централна банка, на която могат да разчитат в случаи на криза, в случай, че не им достига рентабилност и т.н., при нас никой не се грижи за никакви банки. Поради което всеки се грижи сам за себе си. Това се отразява в крайна сметка върху българския бизнес. Тази стабилност я плащаме скъпо и прескъпо. Да, имаме висока финансова стабилност, банките са принудени да държат тези високи показатели, просто защото не могат да разчитат на никой друг освен на себе си.