НСИ: През 2015 г. на линията на бедността са били милион и половина българи

/КРОСС/ Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)".

Оценка на бедността
През 2015 г. линията на бедност общо за страната e 325.83 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1 585.8 хил. лица, или 22.0% от населението на страната.

1. Основни индикатори за бедност

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност се увеличава с 0.6%, а относителният дял на бедното население нараства с 0.2 процентни пункта.
Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2015 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22.0 до 28.4%, или с 6.4 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 42.9%, или с 20.9 процентни пункта.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (53.3% за 2015 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 5.1 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.

През 2015 г. делът на бедните сред заетите лица намалява спрямо предходната година с 1.5 процентни пункта до 7.7%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 1.1 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.

2. Относителен дял на работещите бедни 

Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование - 57.9%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява около 2 пъти за лицата с основно образование и над 8 пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е 2.1%.

Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че бедността е концентрирана сред възрастните едночленни домакинства, самотните родители с деца, както и домакинства с три и повече деца. Най-голямо нарастване на риска от бедност през 2015 г. в сравнение с 2014 г. се наблюдава при едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години - с 13.8 процентни пункта. Относителният дял на бедните е най-нисък в домакинства с двама възрастни и едно дете (12.9%) и в домакинства с двама възрастни под 65 години (15.1%). Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 24.6 процентни пункта по-висок отколкото при мъжете. Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 29.5 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.

Оценка на бедността по етнически признак

През 2015 г. към основния въпросник на изследването беше добавен въпрос за етническа принадлежност на лицата в отговор на нарастващата нужда от информация за домакинствата по етнически признак, включително и оценки на бедността. Анкетираните лица сами определят етническата си група. Отговорът на този въпрос е доброволен, т.е. ако лицето не желае да посочи към коя етническа група принадлежи, се отбелязва отговор „Не желае да отговори". Дадена е възможност да се отбележи и отговор „Не се самоопределям", ако лицето не може да определи своята етническа група. Етническата група на децата се определя от родителите. Ако родителите имат различна етническа принадлежност, за децата се регистрира отговорът, който родителите определят по взаимно съгласие.
Най-висок е относителният дял на бедните сред лицата от ромската етническа група - 67.2%, а най-нисък сред лицата от българската етническа група - 15.2%.

Наблюдават се съществени различия в разпределението на бедните от различните етнически групи според икономическата им активност. Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (49.9%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на безработните лица (43.7%). По отношение на работещите лица най-висок е относителният дял на работещите бедни сред турската етническа група - 26.7%, при 20.8% работещи бедни от ромската етническа група и 18.9% сред българската етническа група.

Образователното равнище оказва силно влияние върху риска от бедност независимо от етническата принадлежност - и при трите основни етнически групи с нарастване на образователното ниво рискът от бедност за работещите лица намалява. Рискът от бедност за лицата с начално и без образование е 30 пъти по-висок в сравнение с риска от бедност при лицата с висше образование за българската етническа група и 5 пъти по-висок за турската етническа група. При лицата, определели се като роми - 59% с начално и без образование са бедни, докато при лицата с висше образование няма нито един беден.

Материални лишения на домакинствата
В общите показатели за оценка на бедността са включени и субективни индикатори, свързани с материални лишения. Те показват субективната оценка и личните нагласи на лицата и домакинствата относно възможностите за задоволяване на отделни нужди и потребности. За оценка на материалните лишения на домакинствата се използват девет въпроса, свързани с потреблението на конкретни стоки и услуги.

3. Показатели за материални лишения през 2015 година

Въпроси към домакинството, свързани с ограничения Лица с ограничения - бр. Относителен дял от населението - %
1. Имало ли е домакинството затруднения при плащането навреме на следните разходи за жилището: 2425494 33.6
• Заем за покупка на жилището, в което живее домакинството
• Наем за жилището, в което живее домакинството
• Текущи разходи за ток, вода, отопление (без разходи за телефон)
• Вноски за погасяване на кредити
2. Може ли домакинството да си позволи, ако желае, едноседмична почивка извън дома 4348666 60.3
3. Може ли домакинството да си позволи, ако желае, консумация на месо, пиле или риба (или вегетарианския им еквивалент) всеки втори ден 2649169 36.7
4. Може ли домакинството да посрещне със собствени средства неочаквани финансови разходи (неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.) 3846296 53.3
5. Притежава ли домакинството телефон (вкл. мобилен) 224132 3.1
6. Притежава ли домакинството цветен телевизор 148607 2.1
7. Притежава ли домакинството автоматична перална машина 717 889 10.0
8. Притежава ли домакинството автомобил (вкл. и служебен, който се ползва за лични нужди) 1737306 24.1
9. Ограничава ли се домакинството при отоплението на жилището поради недостиг на средства 2824707 39.2
Най-голям брой лица изпитват ограничения по отношение на почивката извън дома (60.3%) и възможностите да посрещнат неочаквани разходи (за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.) със собствени средства (53.3%). Успоредно с това 3.1% от лицата не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 2.1% - цветен телевизор, 10.0% - автоматична пералня, а 36.7% посочват, че не могат да си позволят потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден. Една трета от лицата в домакинствата изпитват затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището, а 39.2% от лицата се ограничават при отоплението на жилището си.
През 2015 г. 34.2% от населението живее в тежки материални лишения (ограничения в 4 от 9 показателя).

Ограниченията на лицата, свързани със задоволяване на определени нужди и потребности се различават в зависимост от етническата принадлежност. За всички етнически групи най-висок е процентът на лицата, които не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома, като сред ромите това са 90.1%, за турската етническа група - 78.9%, и за българската етническа група - 54.8% от лицата, самоопределили се към съответния етнос. Над 80% от ромите не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи и повече от 70% не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден. При турската етническа група 68.3% от лицата не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи и 36.3% не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден.

4. Показатели за материални лишения през 2015 г. по етнически признак

• Заем за покупка на жилището, в което живее домакинството
• Наем за жилището, в което живее домакинството
• Текущи разходи за ток, вода, отопление (без разходи за телефон)
• Вноски за погасяване на кредити
2. Може ли домакинството да си позволи, ако желае, едноседмична почивка извън дома 54.8 78.9 90.1 56.2
3. Може ли домакинството да си позволи, ако желае, консумация на месо, пиле или риба (или вегетарианския им еквивалент) всеки втори ден 32.9 36.3 70.6 32.2
4. Може ли домакинството да посрещне със собствени средства неочаквани финансови разходи (неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.) 48.3 68.3 81.5 51.0
5. Притежава ли домакинството телефон (вкл. мобилен) 1.4 4.3 17.6 2.6
6. Притежава ли домакинството цветен телевизор 0.9 2.0 13.1 0.3
7. Притежава ли домакинството автоматична перална машина 5.6 13.3 46.7 8.9
8. Притежава ли домакинството автомобил (вкл. и служебен, който се ползва за лични нужди) 18.4 31.1 69.6 15.9
9. Ограничава ли се домакинството при отоплението на жилището поради недостиг на средства 35.0 50.2 62.3 41.2

Ограничения в 4 от 9 показателя имат 28.1% от българската етническа група, 43.6% от турската и 78.4% от ромския етнос.

Домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност
За безработни домакинства в изследването се считат домакинствата, чиито членове не са били заети през последните четири седмици, т.е. всички членове на домакинството на 16 и повече навършени години са били или безработни, или неактивни. Ниската икономическа активност за домакинството се отнася до съотношението между броя месеци, в които всеки член от домакинството във възрастовата група 18 - 59 години е бил работещ през предходната година (реално отработени месеци), към общия брой месеци, които теоретично би могъл да отработи същият член на домакинството при пълна заетост. За лицата, които декларират, че работят на непълно работно време, броят на месеците се преизчислява на пълно работно време въз основа на отработените часове.
Лица, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, се дефинират като лица от възрастовата група 0 - 59 години, живеещи в домакинство, където възрастните (18 - 59-годишните с изключение на студентите от възрастовата група 18 - 24 години) работят под 20% от техния потенциал през референтния период.

5. Лица, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност
на възраст 18 - 59 навършени години, по пол

През 2015 г. 440.3 хил. лица на възраст 18 - 59 години живеят в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, или 10.9% от населението, като спрямо 2014 г. относителният им дял намалява с 0.3 процентни пункта, а делът на мъжете (11.2%) е с 0.6 процентни пункта по-висок от този при жените (10.6%).
Най-висок е относителният дял на лицата с нисък интензитет на икономическа активност сред ромите -- 38.8%, при 13.6% за турската етническа група и 4.5% за лицата от българския етнос.

Комбиниран индикатор
Във връзка с поставените цели по ключови области в стратегията „Европа 2020" от изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC) се изчислява комбиниран показател за регулярен мониторинг на напредъка на страните при изпълнение на националните подцели. Показателят включва лица, живеещи в риск от бедност, с материални лишения и в домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност.
Комбинирането на трите показателя показва, че през 2015 г. 41.3% от населението, или 2 981.7 хил. лица са били в риск от бедност и социално изключване.
Стойността на показателя нараства с 1.2 процентни пункта спрямо 2014 г. по-значително при жените - с 1.7 процентни пункта, в сравнение с мъжете - 0.7 процентни пункта.

6. Население в риск от бедност и социално изключване по пол

Деца в риск от бедност и материални лишения

През 2015 г. 25.4% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от бедност, или с 6.3 процентни пункта по-малко спрямо 2014 година. Социалните трансфери към домакинствата намаляват риска от бедност сред децата с 15.0 процентни пункта.

Достигнатата образователна степен и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата. По-високото образователно равнище дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-високо заплащане. През 2015 г. всяко седмо от десет деца (69.4%), чиито родители са с начално или без образование, живее в бедност. Приблизително 12 пъти по-малко, или 5.6% са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност. Рискът от бедност при децата в домакинства с родители със средно образование е пет пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование.

Материални лишения при децата
В изследването „Статистика на доходите и условията на живот" от 2013 г. се събират данни за материалните лишения на децата в домакинството (на възраст между 1 и 15 години). През 2015 г. относителният дял на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) е 54.0%, а за 10.7% от децата нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини. Половината от децата (49.7%) не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината (вкл. празници със семейството, гостуване при роднини, приятели, организирана почивка от училището и т.н.), редовни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и др. (43.1%) и екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки и др.) - 45.9%. За всеки две от пет деца не може да бъде осигурено подходящо място за учене или писане на домашни, едно хранене, включващо месо, пиле или риба (или еквивалента им при вегетарианците) поне веднъж дневно, и купуването на книги, които са подходящи за възрастта на децата (без учебници и учебни помагала). През 2015 г. 33.4% от децата с материални лишения живеят и в риск от бедност.

Възможността да се осигурят определени потребности на децата се различава в зависимост от етническата принадлежност на респондентите. През 2015 г. относителният дял на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) e както следва - 20.9% от българската етническа група, 38.1% от турската етническа група, 72.7% от ромската етническа група и 23.5% от друг етнос. Нито една потребност на децата (ограничения за всички 13 показателя) не може да бъде осигурена за 2.4% от българската етническа група, за 5.4% от турския етнос, за 30.9% от ромската група и за 5.1% от друг етнос. Около 17% от децата с материални лишения от българската етническа група живеят и в риск от бедност. За останалите групи относителните дялове са следните: 41.0% за децата от турската етническа група, 73.1% - от ромската етническа група, и 10.8% - от друг етнос.

Оценка на бедността в регионален аспект
Важен аспект в изследването на бедността е нейното проявление по области. При изчисляване на линията на бедност за всяка област е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво - 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта.
Фиг. 13. Линия на бедност по области през 2015 година

През 2015 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Кърджали и Пазарджик - съответно 189 и 216 лв., а най-високата - в област София (столица) (504 лв.), следвана от областите Варна (353 лв.) и Перник (352 лв.).
Най-висок е относителният дял на бедните в областите Шумен - 30.6%, Варна - 27.8%, и Пазарджик - 27.5%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Кюстендил - 11.0%, Силистра - 11.3%, и Габрово - 13.0%.

Линията на бедност за 2015 г. намалява спрямо 2014 г. в 14 области, като най-голямо е намалението в областите Хасково (с 15.9%), Сливен (с 15.5%), Кюстендил (с 15.3%) и Перник (с 11.4%). Основната причина за по-ниския размер на линията на бедност се дължи на намаляването на средния размер на дохода от труд - в област Хасково с 9.9% и в област Сливен с 4.6%. Съществено влияние оказва и намаляването на средния размер на дохода от пенсии в областите- Хасково (с 13.3%), Сливен (с 19.9%), Кюстендил (със 7.8%) и Перник (с 21.3%).
Линията на бедност за 2015 г. се увеличава спрямо 2014 г. с повече от 10% в областите Ловеч (с 18.0%), София (с 13.2%), Пазарджик (с 11.2%), Търговище и Русе с по 10.3%. Водещите причини за увеличението са:
• Увеличаване на относителния дял на заетите лица в наблюдаваната съвкупност (с 12.3% за област Ловеч, със 17.8% за област София, с 15.9% за област Пазарджик, с 11.1% за област Русе и с 4.1% за област Търговище).
• Намаляване на броя на икономически неактивните лица (с 14.0% в област Ловеч, с 21.6% в област Пазарджик, с 10.2% в област Русе, с 13.5% в област София и с 13.4% в област Търговище).
• Увеличаване на средния размер на доходите от труд.

Област Кюстендил е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете - 7.8%, а с най-високо равнище е област Шумен - 30.4%. В област Силистра жените са с най-ниско равнище на бедност - 10.0%, при 30.7% за област Шумен. В областите Стара Загора, Перник, Ямбол, Русе, София, Кюстендил, Видин, Пловдив и София (столица) относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с повече от 5 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете. В пет области - Монтана, Силистра, Сливен, Разград и Кърджали, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при жените.

Методологични бележки

Наблюдението за доходите и условията на живот (EU-SILC) като част от Европейската статистическа система (ESS) се осъществява по единна методология, определена с Регламент № 1177/2003 на Европейския парламент и на Съвета, и осигурява информация за моментното състояние (cross-sectional data) и от повторени във времето (longitudinal data) изменения в доходите, равнище и структура на бедността и социалната изолация.
Целевата съвкупност в изследването (EU-SILC) са всички обикновени домакинства и техните членове, живеещи на територията на страната в момента на наблюдение. Лицата, живеещи в колективни домакинства и в институции, са изключени като цяло от целевата съвкупност.
Изследването се провежда върху 4-годишен ротационен панел от обикновени домакинства. Размерът на извадката за всяка година в панела е около 7 300 адреса/обикновени домакинства, разпределени във всички области на страната. Освен домакинството, попаднало в извадката, обект на наблюдение са и всички негови членове на 16 и повече навършени години. Извадката се състои от четири ротационни групи, като всяка година една от ротационните групи отпада от наблюдението и се заменя с нова. Този ротационен модел на извадка осигурява два типа данни:
• Моментни (данни от текущата година на наблюдение)
• Лонгитудинални (данни за домакинствата, участвали в поне две последователни години).
Наблюдението се провежда с два типа анкетни карти:
• Въпросник за домакинството
• Индивидуална анкетна карта за всяко лице от домакинството на 16 и повече
навършени години.