39% от домакинствата у нас се самоопределят като енергийно бедни

/КРОСС/ На първо място сме по енергийна бедност в Европа, обяви Лияна Аджарова на дискусия на тема енергийна бедност. 30% от домакинствата в Югоизточна Европа се определят енергийно бедни - у нас това се отнася за 39%.

Такъв процент е броят на хората, които обясняват, че не могат да покрият енергийните си нужди. 34% от българите просрочват плащането на сметките си за топло, а 44,9% са в невъзможност за адекватно отопление.

12,9% от семействата обитават жилища с течове и влажни стени, според представените от Аджарова данни.

Без решаването на проблема с енергийната бедност няма как да вървим към енергийната либерализация, смята и енергийният експерт Константин Стаменов.

Иван Хиновски от Български енергиен и минен форум настоя за интегриран подход при решаването на проблема с бедността. Общата бедност е големият проблем на българина днес, смята той. Ползваме енергийно неефективни уреди и хабим много енергия за отопление, което ни поставя извън европейската статистика.

По думите му, това ни прави уникат в Европа. Имаме и забавена газификация. Институциите неглижират проблема, подчерта Хиновски.

Закони за социално подпомагане не решава проблемите днес, убеден е той. Под линията на бедност у нас са 1 579 300 българи, като само 254 998 получават енергийни помощи.

Хиновски настоява за енергиен омбудсман, както и за създаване на Национален фонд " Енергийно подпомагане". Той предлага да се създаде и национална стратегия за уязвими потребители.

Трябва да се въведат критерии за регистриране и категоризация на енергийно уязвими домакинства. Той предлага още да се стимулират социално слабите с парични помощи срещу инвестиции в енергийни спестявания или екологично отопление, както и да се дават безусловни парични помощи за възрастни и уязвими хора.

Хиновски има идея за безлихвени кредити за замяна на стари измервателни уреди с нови или друг вид екологично гориво. От къде пари - това е въпросът обаче според него, чрез които ще се реализират тези идеи.

От Института за пазарна икономика изтъкнаха, че ниските доходи са виновни за бедността, както и високите разходи. Лошите условия за живот също спомагат за бедността.

Оказва се, според изследване на ИПИ, че по-голямата част от потребителите имат едно забавено плащане, което може да е резултат от забравяне за плащане на сметката. 7% са забавяли плащане до 6 дни. 4,5% са закъснели с плащането на сметка между два и пет пъти. На 3-4% веднъж е спиран токът, а при 2% има спиране на ток два и повече пъти.

От ИПИ предлагат да се определи механизъм за подпомагане, но не през цените на енергията, защото това щяло да задълбочи дефицитите в НЕК. Трябва да има контрол на енергийната помощ. Мерките трябва да са временни, а истинската мярка да е борбата с бедността чрез заетост.

Източник: News.bg