Липсата на образование в основата на бедността

/КРОСС/ Образованието оказва съществено влияние върху риска от бедност при работещите. Най-висок е делът на работещите бедни с начално и без образование - 68.8%.

С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява приблизително 2 пъти за хората с основно образование и над 4 пъти за тези със средно, пише в доклада на Националния социологически институт (НСИ).

Едночленните домакинства поддържани от човек над 65 години, самотните родители с деца и домакинствата с три и повече деца са най-заплашени от бедност. Рискът от бедност за 2016 г сравнено с предходната при домакинства с един родител и зависими деца е най -голям - 12,2%. Най-малко бедни има в домакинствата с двама възрастни и едно дете и с двама възрастни над 65 години. Жените, които поддържат домакинство сами са застрашени от бедност с 15,3% повече отколкото мъжете в същите условия.

Последните резултати сочат, че най-много бедни има сред ромите - 77.1%, а най-малко сред българската етническа група - 15.7%. При българите обаче преобладаващите бедни са пенсионерите - близо 43%, а сред ромите - безработните - 39%. Работещите бедни сред турската, българската и ромската общност са с приблизително близък дял - съответно 29%,27.9% и 28.1%. показва още социологическото проучване.

Най-голяма част от живеещите в България изпитват ограничения по отношение на почивката извън дома (56.3%) и възможностите да посрещнат неочаквани разходи -неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване. Резултатите изведени от Социологическият институт показват, че 34.5% от хората в държавата не могат да си позволят да ядат месо, пиле или риба всеки втори ден. Една трета от хората в домакинствата изпитват затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището, а близо 40% се ограничават при отоплението на жилището си.

През 2016 г. 31.9% от населението живее в материални лишения. Половината от българите не могат да си позволят едноседмична почивка, за турската етническа група това са три четвърти от хората, а едва 8% от ромите могат да се похвалят, че могат да почиват цяла седмица.

Във връзка със стратегията "Европа 2020" се изчислява комбиниран показател на напредъка на страните Показателят включва хора, живеещи в риск от бедност, с материални лишения и в домакинства на безработни.Този показател сочи, че през 2016 г. 40.4% от населението (2 890.3 хил. души) са били в риск от бедност и социално изключване.

През 2016 г. 31.9% от децата до 17-годишна възраст в България са изложени на риск от бедност, или с 6.5 % повече спрямо 2015 година. Социалните помощи към домакинствата намаляват риска от бедност сред децата с 11.6 %.

Достигнатата образователна степен и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата. По-високото образователно равнище дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-високо заплащане. През 2016 г. всяко осмо от десет деца (77.4%), чиито родители са с начално или без образование, живее в бедност. Приблизително 18 пъти по-малко са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност.

На всеки четири от десет деца не може да бъде осигурено купуването на книги, които са подходящи за възрастта на децата и купуването на два чифта обувки по размер в зависимост от сезона. През 2016 г. 41.4% от децата с материални лишения живеят и в риск от бедност.

През 2016 г. 18.7% от българчетата са лишени от необходими материални консумативи, 40.0% от турците до 17-годишна възраст и 75.1% от циганчетата.

През 2016 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Видин и Пазарджик, а най-високата - в област София, Стара Загора и Габрово.

Най-висок е относителният дял на бедните в областите Сливен - 31.4%, Пазарджик - 28.2%, и Варна - 26.6%., а най-нисък в областите Ямбол - 14.4%, Силистра - 14.9%, и Благоевград - 15.7