Белене, Белене - ти си рай, ти си гроб

/КРОСС/ Гьолът в Белене в течение само на последните 24 часа май се превръща в спасителен рай. А заедно с това - и в окончателен гроб. На ПП ГЕРБ, де. Ама покрай тях, очевидно и нас ни загробват. Това поне го могат. Със сигурност; отработвали са го - имат нужната подготовка.

Спомняте си, сигналът даде лично премиерът Б.Б. Проплака, като на умряло, на вчерашното правителствено заседание. И веднага се шмугна в храстите. По належаща, нетърпяща отлагане, естествена нужда. Малка или голяма - няма значение.

Остави топката (не футболната, той нея не си я дава за нищо на света) на умилкващите се покрай него депутати. Лично неговите, плюс присъдружните. От кол и въже. Така де - и те завалиите нещо да дадат, да се понапънат; няма само да лапат от държавната баница.

А тя, тази баница на аванта, се оказва твърде скъпа. Сега всички те ни плачат - и в пленарна зала, и в кулоарите на Народното събрание. Че масрафът с лихвите бил много голям - по 1 милион долара на 3 дни, което прави по 2 милиона зелени гущери за 6 дни. За да ни зарадват по време на предстоящите празнични и почивни дни. Демек - да ни се услади. А и да не се сещаме за елементарната питанка - защо се сетихте чак сега бе, умници; сливи ли имахте в устата буквално до вчера?

Върхът на наглостта обаче са лупингите на енергийната министърка. Да и се неначудиш на акъла, как само замазва. Не престава да бълва като латерна куп смешни и неверни неща. И колко е „убедителна" в това си начинание. Веднъж ни казва, че благодарение на „мъдрата" политика на ГЕРБ са били спасени милиарди лева (май-спомена числото 20) покрай Белене. А след това, буквално в стила за отмятане и лупинги на нейния шеф Б.Б., ни уверява, че „те" искали да реализират проекта за АЕЦ. На площадката на гьола, де.

И някак си между другото изплю камъчето. Ами пак „те" - ГЕРБ, де -са се насочили към приватизация, към частен изпълнител на проекта. Ако може, за последно да се опаричат и да си напълнят джобовете; да се „нагушат". Преди окончателно да ни (а и да се) загробят. Точно там някъде - покрай Белене.

Белене, Белене, ти си нашия рай; ти си нашата зла съдба и участ. А и гроб; гробарите, чакалите и лешоядите у нас май напоследък са на мода...

Автор: Георги Димов (Политически анализатор и журналист, член на СБЖ от 2005 година, делегат на Общото събрание на двата последни конгреса, бивш Генерален консул на РБ в Одрин, Турция)