Белгия, тил на тероризма?

/КРОСС/ "Прекалено дълго време белгийските власти оставиха радикалните групировки да се развиват в името на религиозната свобода и мултикултурализма и някои от техните членове вече се присъединиха към редиците на терористичните мрежи. Малкото критични гласове, които биха тревога, бяха обвинени в стигматизация или "ислямофобия". Беше нужен първо атентатът на Немуш срещу еврейския музей в Брюксел, а след това и най-вече този срещу "Шарли Ебдо", за да бъде възприета най-накрая заплахата сериозно".

Автор: Ален Детекс, "Фигаро"
Превод от френски: Галя Дачкова, Гласове

Белгия, тил на тероризма?

След атентатите в "Талис" този въпрос бе поставен от RTL-TVI, най-гледаната френскоезична белгийска телевизия. В последните седем атентата, белязали умовете, Белгия е замесена петкратно, често под формата на купуване на оръжие.

От 2001 г. Белгия е засегната от ислямския тероризъм. Два дни преди 11 септември 2001 г. убийците на прочутия командир Масуд, който въплъщаваше алтернативата на талибаните, пътуваха в Афганистан с откраднати белгийски паспорти. Четири дни по-късно бе арестуван Низар Трабелси, бивш тунизийски футболист, живеещ в Белгия, който планирал атентат срещу американска база, в която имало ядрени снаряди. А една белгийка, родом от Шарльороа, Мюриел Дегок, беше първата европейка, приела да извърши самоубийствен атентат в Ирак през 2005 г.

В по-ново време в Антверпен се състоя процес срещу 46 (!) членове наSharia4Belgium, организация, която призовава Белгия да се превърне в ислямска държава под формата на шариат. Доказателство за затрудненията да се помирят зачитането на свободата на изразяване с борбата срещу радикализма - сайтът на организацията в интернет успя в продължение на години да провежда джихадистка пропаганда, преди да бъде закрит. 

Sharia4Belgium се смята за един от най-важните белгийски доставчици на бойци за "Ислямска държава", 

като повечето от тях бяха осъдени задочно.

Общо в Белгия имаше десетина процеса за ислямистки тероризъм. Като се имат предвид размерите на страната, това е много повече, отколкото в повечето европейски страни. Как да си обясним тази особеност?

Първо, в Белгия има значителен брой мюсюлмани (тя е втората в Европа след Франция като процент от населението), концентрирани в няколко големи града, като Брюксел, Антверпен или Вервие, където, спомняме си, бе разбита терористична мрежа точно след атентатите срещу в. "Шарли Ебдо". 

В столицата на Европа мюсюлманите вече са една трета от населението

и биха могли да станат мнозинство през следващите 20 г. Дори и те в огромната си част да живеят мирно със своята религия, една част от тези 700 хил. мюсюлмани представляват благоприятна среда за значително потенциално вербуване от джихадистките мрежи. 

Но това не е достатъчно, за да се обясни фактаът, че 

Белгия има най-големия брой бойци в Сирия (330 до 440 според данните),

почти колкото Германия или Великобритания в абсолютни числа и два пъти повече от Франция на милион от населението. Брюксел вече си дели с Лондон съмнителната привилегия да приютява всички течения в исляма, от най-умерените до най-радикалните. Редом с признатите официални джамии, съществуват десетки нелегални, но толерирани от властите джамии. За полицейските или разузнавателните служби е практически невъзможно да ги наблюдават всичките и да следят какво се говори в тях.

Белгийската конституция защитава свободата на вероизповеданието. Повечето от джамиите получават легално средства от чужди държави, главно от Турция, Саудитска Арабия или Катар. Много имами не говорят нито един от националните езици в Белгия и властите често не знаят откъде идват те и какво говорят. Този проблем е от десетилетия. И както във Франция, държавата не успява да организира представителство на мюсюлманите в Белгия, чиято легитимност, независимо от състава, систематично е оспорвана.

Освен това салафитският свят е особено добре организиран в Брюксел с джамиите, центровете за обучение и книжарниците. Там се развива дискурс, който е слабо съвместим с европейските ценности. 

Способността за мобилизация на този свят е значителна. 

Най-често тя остава незабелязана, освен когато, както преди няколко години, една обикновена конференция на египетски проповедник събра в Брюксел 2500 души, повечето млади, жени, седнали отзад в залата и отделени от мъжете с голяма завеса! В някои мюсюлмански книжарници е лесно да се намерят книги, които възхваляват воденето на джихад или обясняват умело, че жената трябва да се подчинява на мъжа, например "когато мъжът я покани да сподели леглото му".

Въпреки че е ненасилствен през повечето време, салафитският свят представлява все пак силно средство за идентичностно утвърждаване, което засилва консервативния възглед за обществото и ролята на жената, в рамките на политическия и социален живот в Брюксел. А понякога салафизмът избива в тероризъм, какъвто беше случаят с младия проповедник, който имаше 30 хил. приятели във Фейсбук и който отиде в Сирия и призова за разрушаването на Белгия. Дори и "най-почитаните" институции не са пощадени: неотдавна, благодарение на "Уикилийкс", научихме, че през 2012 г. Белгия е експулсирала Халид Алабри, директор на Ислямския културен център в Белгия, най-голямата джамия в Брюксел, управлявана от Саудитска Арабия, заради неговите злобни и антиеврейски проповеди.

Членовете на политическата листа, наречена "Ислям", в две брюкселски общини, 

които препоръчват прилагането на шариата в Белгия,

бяха избрани за общински съветници на последните местни избори през 2012 г. 

Водена от шиитското малцинство, тази листа не успя да пробие на националните избори. Освен това Брюксел не е пощаден от междумюсюлмански сблъсъци: в Андерлехт един шиитски имам бе убит при умишлен пожар на джамията му от сунит.

Прекалено дълго време белгийските власти оставиха радикалните групировки да се развиват в името на религиозната свобода и мултикултурализма и някои от техните членове вече се присъединиха към редиците на терористичните мрежи. Малкото критични гласове, които биха тревога, бяха обвинени в стигматизация или "ислямофобия". Беше нужен първо атентатът на Немуш срещу еврейския музей в Брюксел, а след това и най-вече този срещу "Шарли Ебдо", за да бъде възприета най-накрая заплахата сериозно. 

Задачата пред дясноцентристкото правителство на Шарл Мишел, което е на власт от една година, е особено трудна, защото той наследи катастрофална ситуация. Освен това раздробяването на политическите правомощия, характерно за Белгия, усложнява политическата дейност: ако сигурността и имиграцията си остават федерална компетентност (национална), интеграцията, образованието и организацията на вероизповеданията се ръководят на нивото на "общностите" и "регионите". Което води до появата на три различни политики в тези сфери в една съвсем мъничка територия. Докато борбата срещу радикализма и тероризма включва единна стратегия на всички нива на властта.

Ален Детекс е белгийски сенатор, бивш генерален секретар на "Лекари без граници" и бивш президент на Международната кризисна група. Той е автор на книгите "Фламандското движение, обяснено за франкофоните" (Mouvement flamand expliqué aux francophones) и "Писмо към прогресистите, които флиртуват с реакционния ислям" (Lettre aux progressistes qui flirtent avec l'islam réac). Статията на Ален Детекс бе публикувана на 1 септември 2015 г. от "Фигаро" и бе поместена отново в сайта на авторитетното френско издание след последната полицейска операция в Брюксел миналия петък и задържането на Салах Абдеслам, основният заподозрян за атентатите в Париж от 13 ноември. Думите му придобиват особен смисъл след терористичните атаки в Брюксел на 22 март.