Кой ядоса Божеството на магистралите?

Колко често се виждали Божеството на Магистралите гневно напоследък? Това е сложен библейски въпрос. То (Божеството) не се гневи, когато държавата взима дълг от 16 милиарда, не се гневи, когато нарича журналистите "пуйки", не изпада в бяс, когато Радан Кънев пише палави любовно-политически писма от САЩ, окото му дори не трепва, когато патриотите му поставят поредния си ултиматум или кадрова амбиция. Единственото, което може да Го изкара от състоянието на блаженна управленска нирвана е някой да тръгне да критикува любимите му рожби, символът на неговата божественост - пътищата, магистралите и амбицията България да бъде залята предизборно с горещ асфалт. Тогава Божеството сбърчва медийни вежди и започва да реве гръмогласно така че цялата вселена да се люлее все едно е обърнала половин литър водка на гладно. Така се случи и в тези размирни дни. Бойко Борисов се похвали във фейсбук със снимка на пътен възел Белокопитово, направена от дрон, а тъпите лузъри във виртуалното пространство вместо да му запалят по една свещ, да прочетат молитва в негова чест и да му заколят поне по едно агне за помен, започнаха да се гаврят с новата му любима играчка и да изчисляват дали изобщо е възможно на това инженерно съоръжение, глътнало колосалните 66 милиона да се вземе добър и правилен ляв или десен завой.
И наистина - за отделната електорална единица беше истинско предизвикателство да не направи ироничен коментар за Белокопитово. Снимката от дрона показваше някакво оплетено съоръжение, което по-скоро напомня за картина на Кандински, отколкото за продукт на човешката цивилизация. Отгоре новото бижу на Борисов прилича на фантазия на абстрактен експресионист, който е халюцинирал в продължение на цяла седмица. Много хора си припомниха как Бойко Борисов бе нарисувал на Жан-Клод Юнкер схема за това къде да се намира прословутият и никога неслучващ се хъб и понеже рисунката на премиера също приличаше на стадо от змии, които си правят оргия, гавраджиите веднага се запитаха да не би архитектите да се вдъхновявали от тази прословута творба. Сега всички съществуваме в електронна епоха и само за миг можем да видим как се правят пътни възели по света и повечето от вбесилите премиера се чудеха защо между нашето творения и примерите по цялата планета има толкова малко прилики. Защо е било необходимо да се изливат толкова много пари в нещо, което за разлика от обикновената детелина има не само 2, а цели 7 конфликтни точки (тоест места с потенциална възможност за пътно-транспортно произшествие)? Още едно вглеждане показва и друго опасение, че този възел е много опасен - у нас движението се извършва от дясната страна, а в това транспортно чудо има вливания в основен път с лента за ускорение от ляво. Това са предпоставки за сериозни катастрофи. Човек дори започва да се чуди да не би авторите на проекта да са паднали от Марс или пък да идват при нас от паралелна реалност.

Отделно веднага изникна коварният въпрос - дали изобщо страната се нуждае от пътен възел в такъв размер. Кратка справка показва жестоката реалност - нормативът за натовареност на една лента у нас е преминаване на 960 коли на 24 часа. За две ленти това означава една кола на 45 секунди - денонощно. Такава натовареност, особено край Шумен просто няма и няма как да я има. Очевидно е, че сложният възел в Белокопитово съвсем не е нужен - от транспортна и инвестиционна гледна точка. Мотивите за неговото построяване са били съвсем други. Най-вероятно яростно разпределяне на комисионни и изчезване на пари по веригата. Кое точно в тази оплетена транспортна абстракция може да глътне 66 милиона? И не е ли това част от схемата на вечната мизерия в България - оскъпяване и най-елементарният проект до безбожност, защото по веригата са се накачили толкова много икономически паразити, че сметката, която се поднася на данъкоплатеца може да предизвика инфаркт.
Всички тези иронични шеги и въпроси накараха Божеството да се ядоса. То търпя няколко дни да му се разхождат по асфалта, но най-накрая сърцето не издържа и Борисов изригна като вулкан пред пуйки, тоест журналисти по неговите разбирания: "Обещахме на селата не само да им оправим пътищата, да им дадем възможност и те да могат да се качват на магистралата, както и на Белокопитово. Но за да вкараме всички да могат да я ползват, го направихме така. И като нищо да кажат срещу всичките добри неща, които се случват. И мъка голяма". След това Божеството сподели поредният библейски факт, тоест факт, предназначен само за вярващи, но не и за проверяващи скептици - всички пътни възли в Сингапур били като този в Белокопитово. Сингапур, братче, разбираш ли? Не си играем на дребно, ами веднага се оприличаваме на азиатския тигър и неговите магистрални нокти. Аз лично разглеждах с часове снимки на пътищата в Сингапур, но никъде не открих пътен възел с толкова развихрена артистичност като този в Белокопитово. Построеното в Сингапур е изящно и се отличава с простота на решенията. Никой не изисква от шофььорите да решават пъзели в движение, в които като в руска рулетка винаги има шанс да не вземеш правилния завой. Както на пътя, така и на историята.
Забележителна беше реакцията на "либералната" преса у нас. След като еуфорията от иронията отмина, те влязоха отново в типичното мизантропско настроение и започнаха да се подиграват на българите, че разбирали и от транспорт и ставали академици по всичко. И нито един от тях не зададе въпроса - а трябвало ли е да се харчат толкова много пари за нещо от което не е имало никаква нужда. Изобщо покрай един безбожно скъп транспортен възел отново се очертаха фронтовете в българското общество и кошмарното недоверие, което народът изпитва в способностите на сегашната власт да сътвори нещо в негова полза. Това не е обикновен нихилизъм, това е изпепеляващо недоверие на хора, които трябваше да живеят в една просперираща страна, а се оказаха пленници на най-бедната страна в Европейския съюз. Точно заради това тази държава съществува само през новините за нови пътища и през нищо друго. Това е била идеологическата необходимост от пътния възел. Божеството на магистралите се нуждае от знаци за своето съществуване, защото иначе дори и самото то може да изпадне в депресия.

За комунизма навремето казваха, че е родил много икономически чудовища. Тоест - напълно нефункционални предприятия и търговски обекти. Един велик философ Владислав Тодоров дори обяви, че "комунизмът създаде пределно ефективни естетически структури и пределно дефективни икономически структури". Тоест никой не гледа за какво служи нещо, но се оценява единствено неговата идеологическа стойност, политическият знак. Интересно - същото това не важи ли за Белокопитово? Гради се нещо не по целесъобразност и с мисъл за публичните финанси, а защото трябва да се захлеби, че армията от чиновници има да праща деца на училище наесен. Строежът на ненужни пътни възли, постоянните ремонти на пътища, които са били ремонтирани само преди години, вечното изливане на асфалт - това е метафора за политическата задънена улица в която се оказала България. Никой няма ясен план за бъдещето, народът нищо хубаво не чака, всеки се спасява поединично, а междувременно се разпределят комисионни и изникват поредните километри магистрала, които ще трябва да бъдат ремонтирани само след 6 месеца. Това е самозатвореният цикъл на българската естетика на прехода. Корупция във всяка капка асфалт. Ненужни проекти до пълно умопобъркване. Корупцията се оказа двигател на много по-неефективна икономика отколкото някой някога си е представял.
И ироничното е, че тя се осъществява от тези, които иначе отричат комунизма. А всички проекти, които днес представляват тяхната идея за управление - от магистралите "Тракия", "Струма", "Люлин" та чак до пътният възел Белокопитово всъщност са възникнали като план още при комунизма. Те бележат онази тънка червена линия, която показва до кога в България е имало някаква държава с план за бъдещето и кога започва да се шири невижданата корупция като елемент на великата криминална революция, окачествявана поетично като преход. Да, дори Белокопитово е възникнало още по времето на Тодор Живков като идея, но никой тогава не е можел да предположи, че ще дойде момент в тази страна, когато хората ще бягат като от чума от нея, а пътищата ще станат символ на един неспирен корупционен стремеж, горящ като адски огън в чистилището на българската национална душа. Не е ли иронично? Антикомунистите днес могат да съществуват единствено на база на проектите от комунизма. Това е по-оплетено дори от Белокопитово.
И носи дори усещането за повече черен хумор от този прокълнат пътен възел.

Коментар на Александър Симов