Накъде и с кого тръгва Узбекистан след Ислам Каримов?

/КРОСС/ Смъртта на Ислам Каримов, който официално четвърт век, а неофициално - с 2 години повече беше начело на Узбекистан, свари елита в Ташкент частично неподготвен. Все още няма ясно определен негов приемник - факт, който поражда различни хипотези сред експертите.

Трите спрягани имена: на министър-председателя Шовкат Мирзияев, на заместника му Рустам Назимов и на шефа на специалните служби Рустам Иноятов се въртят по световните медии и социалните мрежи, докато тримата, както по всичко личи, са влезли в задкулисна битка „кой да води бащина дружина"! Трябва да се има предвид, че последният се ползва с подкрепата на вдовицата на Каримов Татяна Акбаровна. Този факт не е маловажен, защото именно тя, освен премиерът Шовкат Мирзияев, приема съболезнованията от ръководителите на съседните държави и световните лидери. И всеки опит за външно влияние върху избора на наследник минава най-напред през нея: тя най-отдавна и най-добре се познава с колегите на покойния от бившия СССР и Централна Азия.

Семейство Каримови обаче е дълбоко разделено и в крайна сметка няма да има решаващата дума по въпроса за приемника. Преди години за такъв беше определена голямата дъщеря Гулнара Каримова. Впоследствие обаче, тя изпадна в немилост пред баща си и вече над 2 години е под домашен арест, лишена от интернет и други средства за комуникация. Не присъства и на погребението, което значи, че такава е била волята на майка й Татяна.

В домашния арест й прави компания единствено дъщеря и Иман, докато синът Ислам, живеещ в Лондон, се опитва да възстанови честта и доброто име на майка си. С което автоматически се превръща във враг на семейството и на кандидатите за наследник на покойния президент. Най-вече на Рустам Иноятов, отговорен за репресиите срещу майка му Гулнара.

Според някои експерти, на първо време е възможен „двоумвират" между Мирзияев и Иноятов, докато се успокои обстановката и клановете (изключително силни в Узбекистан) си преразпределят позициите.

Не трябва да се подценява обаче вицепремиерът и министър на финансите Рустам Азимов, който все пак управлява икономиката и парите на страната. По този повод, най-големият московски специалист по пост-съветската Средна Азия, старши научен сътрудник в Руския Институт за Стратегически Изследвания Аждар Куртов (по баща туркмен) припомня източната пословица: „Златото казало: всичко ще купя. А брадвата казала: всичко ще взема". И ако тази древна мъдрост се окаже актуална, сблъсъкът предстои между Иноятов и Азимов. Съвпадението с фамилията на великия американски писател-фантаст не е случайно - Айзък Азимов беше потомък на елитен узбекски род, към който принадлежи и вицепремиерът и финансов министър.

В такъв случай, като най-приемлива фигура, способна да осигури сравнително безболезен преход (ако изобщо е възможен в мюсюлманска пост-съветска република) се очертава Мирзияев. Все пак, вече повече от 1 денонощие се набива в очи фигурата на председателя на парламента и временен президент Нигмитилли Юлдашев, който на 5 ноември ще навърши 54 години. Заедно с вдовицата на Каримов, точно той контактува официално с външните фактори и има шанс да си осигури подкрепата им (в случай, че наистина има амбиции да оглави страната).

Това са имената с реален шанс да определят по-нататъшната съдба на Узбекистан: малката дъщеря на Каримов Лола е без политически амбиции. Тя живее във Франция и не се бърка в политиката, а си живее живота.

За отбелязване е, че повечето постсъветски президенти изпратиха министър-председателите на погребението. Причината е, че те се познават най-добре с фаворита за президентския пост Шовкат Мирзияев и ще използват случая да обсъдят с него бъдещето на съвместните проекти (Дмитрий Медведев вече го направи). Само двама от средноазиатските президенти: таджикският Емомали Рахмон и туркменският Гурбангула Бердимухамедов изпратиха в последния му път дългогодишния си колега.

Тук трябва да се отбележи, че съболезнованията от страна на президентите от региона се отличаваха с невероятно ориенталско лицимерие, стигащо до цинизъм. Сред тях изпъкват същият Емомали Рахмон и киргизкият му колега Алмазбек Атамбаев. Първият говори за високата почит, изключителен авторитет, всенародното уважение към покойния, който се е радвал на непоклатим статус в Средна Азия и в света като цяло. Тези думи идват на фона на предишни признания на Рахмон, че два пъти са се били публично с Каримов по време на височайши регионални форуми. Първият път ги е разтървал казахският им колега Нурсултан Назарбаев, а вторият - туркменският Сапармурад Ниязов (след кончината му, постът му беше зает от незаконният му син Гурбангула Бердимухамедов).

Проблемите между Ташкент и Душанбе идват от древността: не могат да разделят Бухара и родния на Каримов Самарканд (той беше погребан там, в древното гробище Шахи-Зинда, до родителите си. Гробището беше затворено от 20 години, но за него се направи изключение). Старият спор за историческото наследство сега се проявява и във Фергана.

Лицемерно беше и съболезнователното писмо на Алмазбек Атамбаев, на фона на двете кланета над узбекското малцинство в киргизкия град Ош, които не доведоха до война между Узбекистан и Киргизтан само поради намесата на Путин и ОДКБ. Загинаха много узбеки и по-малко киргизи.

Ислам Каримов беше опитен апаратчик, който през 1989 г. успя да оглави местната организация на КПСС, а през 1990-та да застане начело на УзССР. Той призова през 1991 г. народа си да гласува за съхраняването на СССР, защото беше наясно с реалното състояние в републиката, след погромите върху неговите предшественици, начело с Шараф Рашидов, нанесени от Главната Прокуратура на СССР, по време на „перестройката". Тогава следователите Телман Гдлян и Николай Иванов разкриха злоупотреби на местния партиен елит за 4 000 000 000 рубли (тогава курсът на рублата официално беше по-висок от този на долара)! След Рашидов се смениха няколко първи секретари, които не устройваха Москва, докато дойде ред на Каримов. Точно той стабилизира Узбекистан!

Когато пое властта в Ташкент, републиката беше скарана със съседните Таджикистан и Киргизтан, заради неуредените гранични проблеми във Ферганската Долина. Точно там бяха проникнали и радикални ислямисти от Афганистан и пантюркисти от Източен Туркестан в Китай. Производството на памук (основен екпортен продукт) падаше много бързо, а газовите и златните залежи още не бяха добре разработени.

Днес, въпреки съхраняващата се крайна бедност и социални контрасти, трудовата миграция, породена от високото ниво на безработица (особено сред младите), ние всички виждаме безспорния прогрес на страната в сферата на стабилността. Блестящото представяне на узбекските спортисти в традиционните за тях бокс и борба на олимпийските игри в Рио де Жанейро са демонстрация, освен на приемственост на боксовата школа на американския комунист Сидни Джексън (останал след ВОСР в Ташкент), също и на финансовите възможности на държавата. Без тях, въпреки талантите и традициите, нито една страна не може да спечели олимпийския турнир по бокс и да има трима шампиони, както направи Узбекистан (изключваме Куба, която до 1990 г. живееше за сметка на СССР и Източна Европа, а после на Китай и Венецуела).

Каримов беше също така много голям дипломат, с тънко усещане за геополитиката. Така успяваше да съхрани независимостта на курса на страната. Когато, в началото на новия век, Путин започна рязко да възстановява позициите на Москва в Средна Азия, Ташкент излезе от ОДКБ, използвайки като повод граничните търкания с Бишкек и Душанбе. За да подразни Кремъл, а и за да извлече и други изгоди, вкара страната в ГУАМ, станала ГУУАМ: Грузия, Украйна, Узбекистан, Азербайджан, Молдова. Дори допусна американска база на узбекска територия (не безплатно, разбира се). Като видя обаче двете цветни революции в съседен Киргизтан, подготвени и финансирани с помощта на Вашингтон, изгони американците и възстанови напълно близките си отношения с Путин, макар и да се въздържа от влизане в ЕвраЗЕС. Все пак, в 32-милионната република живее половината от населението на пост-съветската Средна Азия и Каримов имаше самочувствието на президент на страна, която превъзхожда съседните републики.

Националният лидер остава в историята.

Най-вероятно, който и от споменатите фаворити да седне на стола на покойния в Ташкент, страната ще остане в рамките на ОНД и ШОС, искусно балансирайки между Москва и Пекин. Според Аждар Куртов руските дипломати имат шанс да го уговорят да вкара Узбекистан в Митническия Съюз, ЕвраЗЕС и дори ОДКБ, защото трудовата миграция към Руската Федерация ще ппродължи. Той сравнява статуса на узбекските и киргизките гастарбайтери, като изтъква предимствата на вторите, заради членството на Бишкек в проруските регионални организации.

Автор: Георги Коларов (news.bg)