Бежанската криза може да изпрати идеята Шенген в историята

- Проф. Дуранкев, заедно с кризата в Гърция бежанската криза е другото предизвикателство, което показва, че сякаш Европа не се справя добре с подобни ситуации. Безпомощна ли е Европа?

- Винаги, когато се случи някаква беда, а в Европа тя е ниският икономически растеж и трудното излизане от финансовата криза, всяка допълнителна беда изглежда чудовищна. До този момент горе-долу в ЕС, във всичките 28 страни, пребиваващите граждани, родени извън самия съюз, доближават 7% от населението, което е в цялата европейска общност. Най-много има в Кипър, в Австрия, във Великобритания, Германия, Франция също - това са над 10% от населението. Докато най-малко емигранти в ЕС до тази година имаше в България, Полша, Словакия и Унгария.
В България само 1,5%, което не е бедствено. Но при факта, който можем да наречем демографски скачени съдове, тъй като светът вече е глобализиран, винаги емигранти се преливат от по-слабо развитите и от бедстващите страни към по-високо развитите. И напълно естествено половината от Евразия гледа на запад, а другата половина гледа на изток. Северна Африка гледа на север и също така арабският свят гледа на северозапад. Така че това, което се случи и което ще се случва в ЕС, беше напълно очаквано.

Освен това самият Евросъюз подпомогна, по пряк или косвен начин, тази тенденция, участвайки в международните сили за сигурност в Афганистан, откъдето има изключително много емигранти. Освен това някои страни от ЕС, подкрепяйки и измислената война в Ирак, където участва и България, която даде и жертви. Плюс хората, които допълнително дойдоха и ще идват, от т.нар арабска пролет, като започнем от Тунис, Египет, Алжир, Йемен, както и в момента Бахрейн, Либия, Йордания. И допълнителният феномен, който се формира близко до Арабската пролет - „Ислямска държава".
Можем да добавим и очаквания огромен наплив на бежанци и емигранти от т.нар. модернизирана в оранжево Украйна и също от авторитарни страни като Турция. Които ще бъдат дълги години в чакалнята на ЕС, но това не пречи техните граждани да пътуват в Евросъюза.

- Каква картина очертава всичко това?
- С други думи, ако направим сметка и теглим чертата, това означава, че влошеният жизнен стандарт в съседните на ЕС страни генерира една чудовищна цифра от почти 300 млн. потенциални емигранти. Което е повече от половината от всички живеещи в Евросъюза. Това, което се наблюдава и се изчислява, е, че в зависимост от т. нар. пропускливост на Евросъюза може да се очакват в тази и близките години между 1 и 10 процента бежанци от населението на всички тези страни. Тоест на границата на ЕС и прескачайки я, ще влизат между 3 и 30 милиона души. Което действително ще бъде разтърсващо от демографска, социална и икономическа гледна точка. Така че сметката не е само количественото проникване на бежанци, но и допълнителното натоварване на финансовите системи на целия ЕС с доста солидни суми.

- Тази бройка, която сега се коментира за България - между 1500 и около 2172 души, които ще трябва да приемем, как ще ни се отрази?
- Аз си позволих да направи сравнително точни сметки. Първо, тази цифра, която се подава, в момента, в който е казана, вече е невалидна, тъй като напливът се увеличава и пропускливостта на България е силна. Независимо че е най-бедната страна в ЕС, все пак тя е по-добра, отколкото техните родни страни. И ако приемем, че у нас ще се установят тази година, най-ниската допустима цифра - 3 хиляди бежанци, и за всеки един от тях българската държава дава преки разходи около 300 лв. - това означава допълнително натоварване на бюджета с близо 11 милиона. Бих казал, че тази цифра може да се тълкува като по-малко от троха за нашия бюджет.
Ако приемем обаче, че ще дойдат пропорционално 1% бежанци, т.е. 3 милиона души общо за ЕС, това означава вече към 36 милиона души тази и следващата година. И натоварването на бюджета започва да изглежда малко по-сериозно - към 130 млн. лв. при 36 милиона бежанци. Това пак е хапка, която държавата ни може да преглътне. Но ако отидем към 10% бежанци и пропорционално го разпределим на ЕС, в България може да се очакват и 360 хиляди души. Тогава сумата като пряк разход от бюджета ще бъде 1,3 милиарда. Което вече изглежда солидна сума и предполага, че ще се реже от социалните разходи и от инвестициите. Но от 3 до 36 хиляди бежанци не изглеждат много и биха могли да бъдат приети без притеснения.
Притесненията могат да бъдат повече културни, религиозни и донякъде психологически. Но очакването, че скачените съдове ще продължат да работят и през следващите години, е изключително сериозно и не може да се отхвърли.

- Какво друго може да се очаква в европейски план?
- Допълнително може да се очаква, че тази хубава идея Шенген просто ще отиде в историята за дълги години. И всяка страна ще се постарае да вземе мерки бежанците да не пресичат границите, отивайки към най-развитите държави. Защото, както казах, това е щурм на Берлин. Всички, които носят по един чувал на гърба си, с жена и три, четири, пет деца, тръгват към мама Меркел и към Берлин. И ако всички бежанци се насочат към Германия в максималния размер - 30 милиона души, това означава Германия вече да не е европейска Германия.
Най-жалкото е, че политиците не се оказаха на висотата на отговорностите и не можаха да постигнат консенсусно решение. И ЕС продължава да прилича не на свързана система, решаваща заедно общите си проблеми, а на съвкупност от боричкащи се, конкуриращи се помежду си държави. Колкото може повече вземащи от общия бюджет и колкото може по-малко даващи за бежанците и за решаването на общите проблеми. Така че 2015 г. може да се окаже лакмусът за това доколко ЕС е съюз в пълния смисъл на това понятие.

- Вие казвате нещо, което заяви и Франсоа Оланд - че кризата може да се преодолее, но ако това не стане, Шенген може да се разпадне и да се възстановят националните граници.
- Това вече е факт, не юридически, но е факт. И то с много по-солидно звучене, тъй като стените, които ние издигаме към Турция, Гърция, която подготвя също подобни стени, и тези, които подготвят унгарците, и евентуално австрийците, които ще поставят своите гранични постове отново, означава разпадане на Шенген като идея. И то за дълги години, тъй като става дума за солидни трансфери на хора - 3 или 30 милиона, това е нещо, което е съвсем друга култура, със съвсем други очаквания.
Да не говорим, че сред тези 3 милиона души, които ще останат, образно казано, в ЕС, поне 3 хиляди са внедрени терористи, които се изпращат от „Ислямска държава". И които могат не само сериозно да разстроят шенгенската система, но и да предизвикат много сериозни терористични актове, каквито даже може да надхвърлят 11 септември в САЩ.

- Всичко това звучи изключително сериозно и на този фон как бихте коментирали приноса на САЩ в създаването на тази криза и сегашната им пасивност, сякаш всичко това ги отминава и не е техен проблем?
- Ако ЕС имаше обща външна политика, а е очевидно, че няма, тогава можеше да осъществи превенция. Както по линия на войната в Ирак, която се оказа измислена и с аромат на петрол, също така и да подпомогне демократизирането под знамената на арабската пролет. Най-вече да търси сътрудничество с други антитерористични страни.
И преди всичко да не разваля например отношенията с Русия, която предупреждаваше за някои от нещата, които ще се случат. Но даже да се спре тази южна вълна, която залива ЕС, много по-силна може да бъде вълната от изток, от бедстващата вече Украйна. Където при население от 45 милиона души поне 20 милиона със сигурност вече гледат към богатия Европейски съюз. Който от своя страна изглежда нито е съюз, нито вече е толкова богат, че да приеме толкова бежанци.
Но САЩ също носят огромна отговорност. Ако не можеш да бъдеш лидер, не трябва да бъдеш полицай, който се намесва и предизвика кризи в други страни. САЩ са приели около 1500 бежанци, което трябва да се види под електронен микроскоп какъв процент е от общата численост на населението им. Но това е нещо, което и преди се е случвало. По време на гоненията на евреите през Втората световна война САЩ също имаха много ниска степен на пропускливост.
С други думи, съдбата чука на вратата, както е в симфонията на Бетовен. И ЕС или трябва да има обща вътрешна и външна политика, или трябва да признае, че не е съюз в пълноценния смисъл на думата.

- Какво очаквате от новия план „Юнкер", който днес трябва да бъде представен, може ли по някакъв начин да се върви към овладяване на нещата?
- Може би е най-добре да изчакаме този план, който, ако бъде оптимално направен, ще даде пропорционално разделение на емигрантите по страни. На базата на численост на населението, брутен продукт на човек от населението и възможност за поемане на бежанците.
Но може да се очаква, че както винаги се е случвало в ЕС той ще бъде компромисен, в полза на по-големите сили и на по-големите държави.

Лилия Гюрова

„Новинар"

Проф. д-р Боян Дуранкев - икономист, специалист по маркетинг и стратегическо планиране и доктор по икономика в УНСС, където преподава маркетинг и маркетингови комуникации. Роден е през 1951 г. През 1980 г. завършва социално-икономическо планиране, специализирал е в САЩ и Германия. Боян Дуранкев е автор на редица статии, студии и книги.