Николай Чирпанлиев: Германия ни връща поетапно 3000 бежанци

/КРОСС/ Г-н Чирпанлиев, преди няколко дни от центъра във „Военна рампа" се опитахте да изведете около 50 души със статути, но срещнахте яростна съпротива. Каква точно е причината бежанците да се бунтуват по този начин?

След едномесечна подготовка започнахме да преместваме бежанците, които са получили статут от месеци, към центровете в Южна България ­ Харманли и Пъстрогор. По този начин ще освободим място за други имигранти, чиито документи тепърва трябва да обработваме. Също така в столицата имаме добре подготвени интервюисти и преводачи. И за да не бавим хората, които са убедени, че могат да продължат пътя си към Западна Европа и да отидат при роднини или организации, решихме да ги преместим в центровете в Южна България. Срещнахме обаче съпротива, която надхвърля всякакви норми на поведение на хора, дошли у нас да търсят закрила от българското правителство и подписали съответните декларации.

Но каква е разликата между центъра във „Военна рампа" и този в Харманли? Условията не са ли приблизително еднакви?

Разбира се, че са едни и същи. Просто ни шантажират. Като причина изтъкват, че в София имат по-голяма възможност за работа. Само че няма как да съберем всички в столицата. Тези хора всъщност отказват да приемат каквато и да било работа на 14 борси, не желаят нито да работят, нито да учат български език. Други, които са започнали някаква работа, се трудят нощем, а през деня спят. Получават заплати, а живеят с парите на българския данъкоплатец. И понеже така им е по-удобно, отказват да се преместят. Реакцията им граничи с абсурда ­ отправиха ни заплахи, че щели да запалят собствените си деца.

Как тогава ще се справите със ситуацията? Може ли наистина да се стигне до използване на сила?

Ще използваме всички законни средства. Нямаме друг избор освен да преместим тези хора в други центрове. Най-вероятно те ще бягат, ще се опитват да се върнат отново в София, ще ни обвиняват чрез правозащитни организации. Наистина твърде неприятна перспектива се очертава пред нас, но все пак ние сме орган на държавата. Няма да позволим да ни манипулират по този начин. Обявихме, че няколко дни няма да предприемаме никакви действия заради траура в памет на загиналото сирийско семейство.

Заради инцидента в четвъртък ли?

Да. Но след това ще изпълним решението си.

Преди време заявихте същото ­ че бежанците отказват да работят и да учат български език. Нищо ли не се променя в това отношение?

За жалост промени почти няма. Леко е нараснал броят на изявилите желание да учат български, но този процент е повече от скромен. Това се отнася най-вече за бежанците от кюрдски произход. Непрекъснато се оправдават, че са неграмотни и затова не могат да работят. Но пишат молби да останат в центровете с години. Вече знаем, че някои бежанци работят незаконно, и всъщност ако стане трудова злополука, нали ние ще носим отговорност? Затова искахме да ги преместим в Харманли или Пъстрогор, след което да решат какво ще правят. Все някога те трябва да започнат да учат български език и да работят.

Оказва се, че миграционният натиск по българо-турската граница се усилва. Притеснения изрази преди около седмица и вътрешният министър Цветлин Йовчев. Има ли опасност от кризисна ситуация?

Всъщност вече достигаме до 700 молби за закрила на месец, което означава, че приближаваме нивата от миналата година.

Данните сочат, че през март и април е имало по около 300 молби, а след това скачат двойно. Ще се справите ли?

За дванадесет месеца минават средно по 500 души и сметките показват, че като бройка се получава колкото сме имали през миналата година. Но сега имаме реновирани и обзаведени центрове, обучени специалисти, сработени екипи и това не представлява проблем за нас. Големият проблем сега са бежанците със статут, които отказват да напуснат центровете.

Тоест не можем да говорим за опасност от бежанска криза?

Не, в никакъв случай. Има бежанска вълна, но за криза не може да се говори. Вълната бавно се надига, но все още можем да реагираме. В резултат на рязкото нарастване на бежанския поток в края на 2013 г. капацитетът на Държавната агенция за бежанците за приемане и настаняване на търсещи закрила чужденци беше увеличен. Беше открит нов регистрационно-приемателен център в Харманли, а към РПЦ - София, бяха създадени допълнителни места за настаняване във „Враждебна", „Военна рампа" и в гр. Ковачевци.

А какъв е незапълненият капацитет в центровете?

В процедура имаме 3521 лица. От тях извън центровете са 2406, а в центровете - 1115 души.

Все пак временното преградно съоръжение по българо-турската граница не изигра ли своя положителен ефект? Въпреки че е в компетенциите на МВР, вие не може да нямате мнение по въпроса.

Така е, оградата изигра положителна роля. Но границата с Турция е 280 км, а оградата 28 км. Десет процента. Някои дори се опитват да я преодоляват. Каналджиите са си изградили пътеки и искат да превеждат бежанците оттам. Неведнъж припомнях, че през предишни години там бяха открити кости на загинали хора.

Можете ли да дадете конкретни цифри?

Всъщност 27% от бежанците, които тръгват за Западна Европа, загиват. Не стигат до целта си. Чух това миналата седмица на конференция в Швеция.

И въпреки че знаят пред какъв риск са изправени, все пак тръгват?

Мнозина нямат друг избор. Повечето смятат, че ще са сред късметлиите. Има много интересни случаи. Например на конференцията в Швеция ни запознаха с историята на афганистанец, който е бил 15-годишен, когато напунал страната си, като излъгал родителите си, че заминава за Китай. Обадил им се чак когато пристигнал в Италия. Тогава им съобщил, че е в Европа, защото преходът по море е рискован.

При всички тези случаи и у нас налага ли се центровете ни да станат от затворен тип, въпреки че ЕК не препоръчва това?

Не, не смятам. Всъщност процедурата по предоставяне на статути беше ускорена и центровете ни предоставят все по-добри условия. Скоро ще бъдат изградени и спортни площадки, така че не е необходимо излизането на бежанците да бъде ограничавано. Министърът на вътрешните работи имаше свои съображения, когато заяви, че някои центрове, като Харманли, трябва да преминат към затворен тип, защото тогава хората там бяха много. Но процесите вече са балансирани. В момента в Харманли са настанени 877 души, което е поносимо.

Всъщност в началото на месеца Европейската комисия похвали България за действията с бежанците. Казаха, че има усилия за справяне със ситуацията. Отчитате ли го като успех?

Разбира се. Факт е, че всички световни и европейски институции ни дават за пример. Г-жа Малмстрьом ни поздрави, което е положителен знак. Все пак не са много нещата, за които България получава похвали.

Наскоро заявихте, че интеграцията остава един от основните проблеми. Как ще бъде решен той, при условие че бежанците отказват да работят и да учат език?

През центровете минаха повече от 7000 души. От тях има около 1000, които отказват. Те са основно кюрди. Така че трябва да се справим с инертността им. Често каним техни сънародници, които от години живеят у нас, отдавна са се социализирали и доказали, за да си поговорят. Срещите им с успели сънародници са изключително полезни.

Министерският съвет вече прие Националната стратегия за интеграция. Остава да бъдат гласувани Националният съвет по интеграция и планът за изпълнение на стратегията. В момента Министерският съвет е затрупан от огромно количество спешни документи. Но и нашите са неотложни. Планът за осъществяване на стратегията е обвързан с финансирането на процеса. Колкото до интеграцията, в агенцията предпочитаме да говорим по-скоро за адаптация. Защото при нас бежанците могат да учат български език и да се адаптират.

Правителството обаче ще има ли време да приеме този план, след като краят му е предизвестен?

Този план е изключително важен и се надявам, че събитието от четвъртък ще бъде достатъчно основание да бъде приет. Ако нашият закон не бъде приет, на 15 септември децата бежанци, които желаят да учат, няма да могат да влязат в класните стаи. Няма да бъдат отпуснати средства за обучението им. Осмелявам се да посоча още един проблем: когато питаме бежанците дали искат децата им да учат български език, те отказват. А когато се срещнат с представители на хуманитарни организации, се оплакват, че не даваме възможност на децата им да се образоват.

Преди няколко дни съобщихте, че Германия ще ни върне 3000 бежанци. Откога започва това и за какви хора става въпрос?

Някои от тези хора са с хуманитарен статут, други са избягали, преди да завърши процедурата им, след като са им снети пръстови отпечатъци по Дъблинския регламент. Различни са.

Как ще ни ги връщат и за колко време?

Колегите заявиха, че това ще става поетапно, но може би ще ни изпратят повече от 3000 души. Това са хора, които са отишли там, защото са чули, че в Германия могат да започнат нова процедура. Някой ги е излъгал, а те са лесно манипулируеми.

Този случай не е ли подобен на онзи отпреди няколко дни с върнатите 59 румънски бежанци?

Да. Тези хора си мислят, че като пристигнат на Запад, могат да се регистрират като бежанци в Швеция, Дания или Германия. Но не става така. Преди време Швеция се отказа да ни връща такива хора, но тогава ставаше въпрос за около 50 души. Сега все пак са 3000, събрани на едно място.

Заговори се за бежанска вълна от Ирак, има ли такава опасност наистина?

През последната седмица се забеляза увеличаване на потока бежанци от Ирак към Турция. Дневно се регистрират между 500 и 1000 души, като тенденцията е към покачване. Преобладаващото мнозинство бежанци са сунити. За разлика от сирийските бежанци, турската държава няма специално третиране на статута им и те пребивават като туристи.

Очаква се бежанците да се насочат към Европа, предимно Германия и Швеция. Оценките са, че планираните мерки да бъдат задържани бежанците на територията на Ирак чрез предоставяне на помощ и създаване на временни лагери дават само частичен резултат. За момента обаче нямаме информация за непосредствена опасност от бежанска вълна към България. 

Николай Чирпанлиев, председател на Държавната агенция за бежанците

Роден е през 1957 г. Полковник от резерва. Завършва ВНВАУ (Висшето военно артилерийско училище) в Шумен, магистър по социология и доктор по социология от СУ „Св. Климент Охридски”, магистър по педагогическа социология от Военния университет в Москва. Дълги години е офицер за връзки с обществеността, преподавател по психология, социология и лидерски умения в Българската армия и във ВА „Г. С. Раковски”. Главен експерт по емпирични социологически и психологически изследвания в Центъра за социологически изследвания към Министерството на отбраната

„Монитор”