Толкова глупави ли са нашите управници?

/КРОСС/ Българските управляващи са на път да извършат една огромна глупост. Да, ние знаем, че те не са особено интелигентни, но сега това ще го разбере и целият останал свят. Да смениш кандидата си за генерален секретар на ООН в последния възможен момент дори не е глупост, това е обикновена дебилщина. Ако действително се стигне до нея, ако Ирина Бокова бъде заменена от Кристалина Георгиева, това ще означава, че оттук насетне никой, ама наистина никой няма да гледа сериозно на България. Всички ще ни се подиграват, напълно основателно, и ще ни възприемат като хора, които не са в състояние да вземат смислени решения. Всъщност една такава промяна на 180 градуса няма да е особено изненадваща. Спомнете си, че от самото начало настоящото българско правителство подкрепя Ирина Бокова даже не с половин, ами с четвърт уста, някак си отнемай къде. Да не говорим, че официални представители на България открито работят срещу официалната ни кандидатура. Тук особено се отличи Стефан Тафров, който впрегна целия си интригантски потенциал, за да саботира българската кандидатура. В интерес на истината битката за най-изявен „кирякстефчов" е оспорвана. В кампанията срещу Бокова с истерична страст се включиха и видни следдесетоноемврийски антикомунисти като оператора Евгений и декомунизатора МИтодИ. Сега разбираме, че тяхната активност съвсем не е била плод единствено на лична инициатива. Това са едни кукли на конци, активирани от господарите си в точно определен момент за свършването на точно определена мръсна работа. Писането на доноси, с което се отличиха напоследък тези двамата, е любимо занимание на българските „евроатлантиците". Те не могат да живеят, ако не открият някой враг, ако не заклеймяват постоянно хората с различно от тяхното мислене. Само че и тук, както в много други случаи антикомунистическият им патос издиша. Да, Ирина Бокова е от комунистическо семейство, а Кристалина Георгиева каква е? Да не би още от детските ясли да е изповядвала светлите ценности на либерализма, антикомунизма и евроатлантизма? Това е жена, прекрасно вписала се както в режима преди 10 ноември 1989 г., така и в този след него. Това е идеалното винтче във всеки механизъм, бил той „комунистически" или „евроатлантически". Да представяш Кристалина Георгиева като някакъв геостратегически капацитет, като „Бжежински в пола", означава, че или си много тъп или много нагъл. Да клеймиш „комунистката" Бокова, противопоставяйки й „антикомунистката" Георгиева, е проява на изключително силно ментално увреждане. Това е същото, като да повярваш в твърденията на хора като Плевнелиев, тези напълно верни синове на комунистическата партия, че били дисиденти и демократи. Ирина Бокова може да е всякаква, но поне не се пребоядиса на 11 ноември, така както направиха много синове и дъщери на комунистически величия, които днес ни се представят като безрезервни стражи на демокрацията и антикомунизма. В никакъв случай не бива да забравяме и ролята на определени български медии в съзнателното очерняне на Ирина Бокова. Сайтовете, финансирани от „Америка за България", които ни проглушиха ушите с претенциите си за „професионализъм" и „безпристрастност", с огромно удоволствие влязоха в ролята на средства за дезинформация. В цялата тази кохорта от антибългари гордо крачат и десетките служители в „евроатлантически" НПО-та, „професори" от частни университети и изобщо всевъзможни малки и големи грантаджии, надяващи се чрез оплюването на Ирина Бокова да спечелят някой и друг долар в повече.

В настоящата сага около смяната на кандидата на България за генерален секретар на ООН, освен вътрешнобългарските мерзости, има и още един изключително гнусен момент. И той е свързан с опита на канцлера Меркел да диктува кой трябва и кой не трябва да бъде нашият кандидат. Наглостта на големите, разбира се, е известна. В този случай особено гадното е, че българските власти изглежда са склонни да се поддадат на този нагъл натиск. За пореден път виждаме, че вместо хора, способни да защитават националните ни интереси, имаме едни персони с лакейска психика, които в общуването си с големите играчи изглеждат така, все едно са се родили с превит гръбнак. Толкова естествена е наведената им стойка. И това се знае не само у нас. Знаят го и в чужбина и именно затова се държат по подобен начин с нашите управляващи. Като с хора, за които си сигурен, че ще изпълнят всяко нареждане, без значение колко абсурдно е то. Няма как другите да те възприемат като слуга, ако ти самият не живееш с подобно усещане за себе си.

Петър Волгин, a-specto