Откраднатият живот на болниците

/КРОСС/ Миналата седмица започнаха разследвания за безстопанственост в болници из страната. Те са част от съвместната проверка на прокуратурата, МВР и МЗ, започнала през декември 2017 г. Засега на мушката са УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов", МБАЛ в Попово, в Благоевград, „Д-р Черкезов" във Велико Търново, „Д-р Атанас Дафовски" в Кърджали и УМБАЛ в Бургас и в Русе. Всички тези болници, за които сме образували досъдебни производства, според нас са на ръба на фалита, коментира говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова.

Отделен е въпросът, че в „Пирогов" изобщо не са знаели за проверка на прокуратурата, на всичкото отгоре схема „болница в болница" в лечебното заведение не е имало, твърдят от там. Финансово-икономическият отчет за 2017 г. на Университетската болница „Канев" в Русе сочи положителен резултат и ръст на приходите спрямо 2016 г. Директорът на кърджалийската болница доц. д-р Тодор Черкезов твърди, че „няма такова нещо", лечебното заведение е стабилно...

Преди дни бе задържан директорът на РЗОК в Ловеч д-р Антонио Маринов за сключване на неизгоден договор между държавната болница и „Кардиолайф" и по този договор само за 3 месеца държавната болница е ощетена с 1 млн. лв. Между другото, за Ловешката болница също е образувано досъдебно производство за безстопанственост. По данни на Агенцията за държавна финансова инспекция нанесените щети в тази болница са над 20,5 млн. лв. Освен това срещу МБАЛ „Христо Ботев" във Враца се водят 3 досъдебни производства. Към наказателна отговорност са привлечени началникът на отделението по съдова хирургия, бившият и настоящият изпълнителен директор за това, че са присвоили пари на болницата в полза на трети човек - лекар, на който са платени в периода март 2013 г. - декември 2015 г. 32 476 лв., без да е стъпвал във Врачанската болница...
Периодът, за който се разследват болниците, е от 2010 г. досега. Припомняме, че точно от 2010 г. е забраната за дублиране на дейности в частна и държавна или общинска болница, както и отдаването под наем на апаратура или помещения на държавна болница на частно. Е, точно от този период вероятно ще „излязат" и най-големите злоупотреби. Да припомним също, че през 2010 г. (годината, в която ГЕРБ смени трима здравни министри!) бе поставено началото на истинското унищожение на болниците с купищата неизпълними медицински стандарти. Същата година

примката около шията им се затегна още веднъж

с въвеждането на нивата на компетентност. После дойдоха делегираните бюджети, последвани от „твърдите" лимити при кабинета „Борисов-2", а после Московата Национална здравна карта, по-късно паднала в съда.

Засега върхът на айсберга, наречен проблеми в болниците, са прокурорските проверки. За проблемите се знае отдавна, а политическото говорене по никакъв начин не е решило нито един от тях.

Още в началото на есента бившият здравен министър Николай Петров посочи като най-проблемни държавните болници в Бургас, Стара Загора, Видин, Враца. През лятото представи анализ на държавните болници, които са най-зле, както и на тези, които не са толкова зле. Числа, които са известни и се търкалят в публичното пространство отдавна.
„Този процес е много дълъг, около 10 години, в който болниците са ставали във все по-лошо и по-лошо финансово състояние. Питам защо през всичките тези години не са се предприели необходимите мерки?", заяви министърът на здравеопазването Кирил Ананиев по време на дебат за общинските болници в парламента в началото на февруари.
Странно е наистина, че човекът, който години наред правеше бюджета на НЗОК, бившият финансов зам.-министър, не знае защо „не са предприети" мерки за овладяване на процеса на разруха на българските болници.

И цинично е да се констатират проблеми, сътворени от... себе си и собственото обкръжение.

На 2 февруари депутатите (по предложение на ГЕРБ) възложиха на здравния министър до 1 месец да представи в парламентарната здравна комисия методика за финансиране на общинските болници и до 3 месеца - концепция за стабилизиране, оздравяване и развитие на общинските лечебни заведения. Март вече е в третата си десетдневка, но методика за финансиране на общинските болници още няма. За сметка на това има поредица от обнадеждаващи

обещания за изготвяне на стратегии, анализи, концепции и пр.

По време на блицконтрола в здравната комисия на 2 март т. г. министърът съобщи, че подготвя анализ за кадровото обезпечаване на системата на здравеопазването за 10 години назад. „По-късно този анализ ще залегне и в модела за финансиране на медицинския труд, който също е в процес на подготовка", увери Ананиев.

От месеци се изготвят оздравителни планове на различните държавни болници. „Оздравителният план на МЗ за болницата във Враца вече дава своите резултати и декемврийските заплати на медиците са изцяло изплатени, а дълговете й възлизат на 20 млн. лв.", увери депутатите министърът на 2 март. Обеща МЗ да осигури ангиограф на болницата. Обеща същото и на 16 март от парламентарната трибуна. А на 18 март врачани протестираха пред областната администрация в защита на болницата си и неяснотата около нейното бъдеще. През последните 2 години са закрити от общо 17 отделения тези по кардиология, инвазивна кардиология, урология, съдова хирургия и неонатология, инфекциозни болести, детска хирургия.

На кого да вярват хората

- на случващото се в болницата в града им, или на министъра? Дано оздравителният план на „Пирогов" не „заработи" като този на Врачанската болница, защото убиването на „Пирогов" може да струва скъпо на управляващите. Той предвижда обединяване на лабораторните звена в общ блок. Една обща клиника по хирургия с три отделения, вместо 4 клиники, 1 клиника по урология с три отделения, вместо 4 урологични отделения. Предвижда се обособяване на клиника по неврохирургия с 5 отделения, вместо 7, две, вместо 4 клиники по ортопедия.

Да не говорим за „временно" затворените детски отделения в Сандански (за 6 месеца) и в Смолян. Въпросът е как ще бъдат отворени отново такива отделения, след като законът не им дава това право през 2018 г.

„Принос" в откраднатия живот на българските болници имат не един и двама управляващи, които в последните 10 години биват ту гонени от системата заради някакви злоупотреби, ту връщани на бял кон, за да деребействат и довършат некадърните си действия. Поредният сезон на откраднатия живот на болниците е неизплатената

надлимитна дейност

Касата си спести доста пари от извършена, но неплатена на болниците дейност за 2015, 2016 и 2017 г. - поне 123 млн. лв. През януари м. г. например Надзорният съвет на НЗОК реши да плати надлимитната дейност на болниците, за която се твърдеше, че е 19,2 млн. лв., с пари от резерва след 1 април, за да се съобрази с влизането в сила на Националния рамков договор за 2017 г. Е, това не се случи, а в резерва, очаквано, нямаше пари. И очаквано, очевидно управляващите разчитаха на забрава. Само че в средата на януари т. г. ВАС обяви за нищожни болничните лимити, въведени през 2015 г. по служебен път с цел да бъдат ограничени плащанията на болниците на 90% от медицинските дейности, извършени през 2014 г. Както се казва, съдбата

забавя, но не забравя

а болниците отвърнаха на удара. Само преди дни МБАЛ „Д-р Христо Стамболски" ЕООД - Казанлък, осъди касата да й плати 47 439 лв. за извършена, но неплатена дейност за март 2015 г. плюс лихва от 3897,56 лв. НЗОК е осъдена от Силистренската болница да й бъде изплатена надлимитната дейност, изработена през март 2016 г. В началото на януари НЗОК бе осъдена от Комплексния онкологичен център в Шумен да му плати 198 227 лв. надлимитна дейност... Каквото и да е „спестила" касата, като не плащаше на болниците, ще им го върне рано или късно плюс лихви, разходи за държавни такси, адвокатски хонорари, съдебно-изпълнителни дела и кой знае какво още, а върнатото ще й струва доста повече от спестеното. Проблемът е, че касата ще си плати гяволъка на гърба на осигурените. Същите, които всеки месец надлежно внасят осигуровките си, но касата не им плаща при нужда медицинските изделия или лечението в чужбина.

Иначе, на фона на целия хаос в системата, на някого му хрумна да мести НЗОК и МЗ в Центъра по хигиена. Нехайно се подхвърля сумата от 15-ина млн. лв. за преместването. Нищо работа, нали? А допреди два месеца управляващите се стискаха за 25-30 млн. лв. за иновативните лекарства на тежко болните.

Автор: Аида Паникян, в. Дума