Св. мчк Бонифаций. Св. свщмчк Игнатий Богоносец. Св. Йоан Кронщадски

/КРОСС/ Някога в Рим живеела една жена, на име Аглаида; баща е Акакий някога бил началник на града. Бидейки млада и красива, притежавайки големи имоти, останали й по наследство от родителите, и ползвайки се от свободен живот без законен мъж, тя, победена от страстта на немощната плът, прекарвала дните си в прелюбодеяния и грехове. Имала при себе си един верен слуга, който бил управител на дома и имотите й; той бил млад и красив. Наричали го Бонифаций и Аглаида живеела в престъпна връзка с него, удовлетворявайки плътското си въжделение.

И не ни е срам да говорим за това, тъй като по-нататък ще стане дума за блаженото и чудно изменение на живота им; защото когато на светиите се въздава похвала, не се премълчават и предишните им грехове, за да се покаже, че не всички са били блажени и праведни от младите си години, а подобно на другите са имали разтлено тяло, но с истинско покаяние, добра промяна в себе си и с велики добродетели се прославили със светостта си. В Житията на светиите се разказва за това, за да не се отчайваме и ние, грешните, но да побързаме към скорошно поправяне, като знаем, че с Божията помощ и след като сторим грехове е възможно да станем светии, но само ако самитение го пожелаем и се потрудим за това. И действително, прекрасно и услаждащо сърцето е това повествование, в което чуваме, че някой грешник, който на пръв поглед няма надежда за спасение, противно на очакванията става светец, и то Христов мъченик, подобно на свети Бонифаций, който по време на любострастния си живот служил на греха, а после станал изповедник, доблестен подвижник и славен страдалец за Христа.

По време на разпътния си живот Бонифаций бил роб на греха, но въпреки това имал някои достойни за похвала добродетели: бил милостив към бедните, любвеобилен към странниците и отзивчив към всички, намиращи се в нещастие; на едни давал щедри милостини, на други с любов доставял успокоение, на трети със съчувствие оказвал помощ. Имайки твърдо желание да се поправи, Бонифаций често се молил на Бога да го избави Той от дяволските козни и да му помогне да стане господар над пожеланията и страстите си.

И Господ не презрял Своя раб и не му позволил да затъне още повече в греховната нечистота, но благоизволил така да устрои нещата, че нечистите му дела да бъдат умити с проливането на кръвта му и по такъв начин душата му да стане като че ли царска багреница и да се увенчае с мъченически венец. Това се случило по следния начин.

По онова време имало силно гонение срещу християните, дълбока идолска тъмнина покривала целия Изток и мнозина вярващи били мъчени и убивани за Христа. У господарката на Бонифаций ­ Аглаида, се появила спасителната мисъл и силното непреодолимо желание да има в дома си мъченически мощи. Като нямала измежду слугите си никой по-верен и по-изпълнителен от Бонифаций, тя го повикала, разкрила му желанието си и му казала насаме:

Братко в Христа, ти сам знаеш, с колко много грехове сме осквернени, като изобщо не се грижим за бъдещия живот иза спасението; и как ще се явим пред страшния Божий съд, на който според делата си ще трябва да бъдем съдени на тежки мъчения? Но чух от един благочестив мъж, че ако някой има при себе си мощи на Христови мъченици и ги почита, той получава помощ за спасение и в дома му грехът не се увеличава, така че такъв може даже да достигне това вечно блаженство, с което са се сподобили светите мъченици. Казват, че сега мнозина извършват подвизи за Христа и предавайки телата си на мъчения, получават мъченически венци. Послужи ми: сега настъпи часът да покажеш дали наистина ме обичаш. По-скоро тръгни към тези страни, където е повдигнато гонение срещу християните, и се постарай да ми донесеш мощите на един от светите мъченици, за да ги положа с чест при себе си и да по-строя храм на този мъченик, и винаги да го имам за свой пазител, защитник и постоянен ходатай пред Бога.

Като изслушал Аглаида, Бонифаций с радост се съгласил с предложението й и изразил пълна готовност да тръгне на път. Господарката му дала много злато, защото било невъзможно да се вземат мъченически мощи без подаръци и злато: нечестивите мъчители, като виждали силната любов и усърдието на християните към мощите, не им ги давали даром, но ги продавали скъпо и по такъв начин придобивали големи доходи. Бонифаций взел от господарката си много злато, отчасти за откуп за мъченически мощи, а отчасти ­ за раздаване на милостиня на бедните; приготвил също и много различни благовония, платна и всичко, което било нужно за обвиването на честните мъченически тела. Като взел със себе си още много слуги, помощници и коне, той се стегнал за път. На излизане от дома той, смеейки се, казал на господарката си:

Господарке, а какво ще стане, ако не намеря никакво тяло на мъченик, и ти донесат моето тяло, измъчено зарадиХриста, ще го приемеш ли тогава с чест?

Като се разсмяла, Аглаида го нарекла пияница и грешник и укорявайки го, казала:

Братко мой, сега не е време за шеги, а за благоговение. По пътя трябва щателно да се пазиш от всякакви безчинства и шеги: святото дело трябва да се извършва честно и благочинно, и при това пътуване е необходимо да пребиваваш в смирение и въздържание; помни, че се готвиш да служиш на свети мощи, които ние сме недостойни не само да докоснем, но и да погледнем. Върви с мир; а Бог, Който прие вид на роб и проля кръвта Си за нас, да прости греховете ни и да ти прати Своя Ангел, и да те насочи към добър и благополучен път.

Бонифаций взел присърце заповедта на господарката си и тръгнал на път; размишлявайки в ума си за това, до какво трябвало да се докосне с осквернените си и грешни ръце, Бонифаций започнал да се съкрушава за предишните си грехове и решил да пости: да не яде месо, да не пие вино, а усърдно и често да се моли, за да придобие страх Божий. Страхът е баща на вниманието, а вниманието е майка на вътрешния покой, от който се ражда началото и коренът на покаянието; като започнал със страх Божий, внимание към себе си и непрестанни молитви, той прибавил желание за съвършен живот.

Когато Бонифаций достигнал Мала Азия и влязъл в големия киликийски град Тарс, в града било повдигнато жестоко гонение срещу християните от цар Диоклетиан и съуправителя му Максимиан и вярващите били подложени на тежки мъчения. Като оставил слугите в странноприемницата, Бонифаций им наредил да отдъхнат, а той, без да отпочине, веднага отишъл да гледа страданията на мъчениците, за които по-рано бил слушал. Като дошъл на мястото на мъчението, Бонифаций видял множество народ, насъбрал се да гледа причиняваните нахристияните мъчения. Всички те били обвинени само в едно: християнска вяра и благочестив живот; но налаганите им мъчения били различни: един висял надолу с главата, а на земята под него бил разпален огън; друг бил кръстообразно привързан към четири стълба; един лежал прерязан с трион, друг мъчителите стържели с остри инструменти; на един изваждали очите; на друг отсичали членовете на тялото; един набивали на кол и го повдигали от земята, така че колът стигал до шията му; на друг чупели костите, на друг ­ ръцете и нозете били отсечени и той се търкалял по земята подобно на кълбо; но на всички лица се виждала духовна радост, защото, понасяйки нетърпими за човек мъчения, те били укрепвани от Божията благодат. Блаженият Бонифаций с внимание наблюдавал всичко това, като ту се удивлявал от мъжественото търпение на мъчениците, ту желаел такъв венец и за себе си; после, като се изпълнил с Божествена ревност и като застанал по средата на онова място, почнал да прегръща всички, които се проявили като мъченици и които били вече двадесет души, и на всеослушание гръмко възкликнал:

Велик е християнският Бог! Велик е, защото помага на рабите Си и ги укрепва в толкова големи мъки!

Като произнесъл това, той отново започнал да прегръща мъчениците и с любов да целува нозете им, а на тези, които нямали нозе ­ останалите части на тялото; като прегръщал мъчениците, той ги притискал към гърдите си и ги наричал блажени, защото, като претърпели мъжествено кратковременни мъки, те веднага ще получат вечен покой, отрада и безконечна радост; в същото време Бонифаций се молел за себе си, и той да стане съучастник на мъчениците в този подвиг и във венеца, който ще получат от Подвигоположника ­ Христа. Народът устремил взор към него, и особено съдията, който мъчелсветите страдалци. Като видял в лицето на Борифаций пришълец и непознат човек, той попитал кой е и откъде е. И като заповядал веднага да го хванат и да го доведат при него, попитал:

Кой си ти?

Християнин съм! ­ отговорил светецът.

Но съдията искал да узнае името и произхода му. В отговор светецът рекъл:

Първото и най-любимото ми име е християнин; дойдох тук от Рим; а ако искаш да узнаеш и името, което са ми дали родителите, казвам се Бонифаций.

И така, Бонифаций ­ казал съдията, ­ пристъпи към нашите богове и им принеси жертва, докато не съм разкъсал плътта и костите ти. Тогава ще се удостоиш с много блага, ще умилостивиш боговете, ще се избавиш от застрашаващите те мъки и ще получиш много дарове от нас.

В отговор на това Бонифаций казал:

Не би трябвало дори и да отговарям на думите ти, но отново ще ти кажа това, което вече много пъти ти повторих: аз съм християнин и само това ще чуваш от мен, а ако не желаеш да го слушаш, прави с мен каквото ти е угодно!

Щом Бонифаций произнесъл тези думи, съдията веднага наредил да го разсъблекат, да го окачат нагоре с нозете и силно да го бият. И светият бил бит така силно, че цели парчета плът падали от тялото му и костите му се оголили. А той сякаш не чувствал никакви страдания и сякаш не го било грижа за получените рани, само устремявал очите си към светите мъченици, виждайки в страданията им пример за себе си и утешавайки се с това, че се е удостоил да страда заедно с тях за Христа. После мъчителят наредил малко да отслабят мъките му и опитвайки се отново да го убеди с думи, казал:

Бонифаций, нека това начало на мъченията ти послужи за указание, кое е по-добре да избереш: ето, ти изпита нетърпими страдания; вразуми се, окаянико, и принеси жертва, или незабавно ще бъдеш подложен на още по-големи и люти страдания.

Светият възразил:

О, безумний! Защо ми повеляваш да върша непристойни неща? Не мога и да слушам за боговете ти, а ти ми повеляваш да им принеса жертва!

Тогава силно разгневеният съдия наредил да забият остри игли под ноктите на ръцете и нозете му, но светият, като възвел очите и ума си към небето, мълчаливо търпял. След това съдията измислил ново мъчение: той наредил да разтопят олово и да го влеят в устата на светеца. Докато оловото се разтапяло, светият издигнал ръцете си към небето и се молел:

Господи Боже мой, Иисусе Христе, Който ме укрепи в претърпените от мен мъки, бъди и сега с мен и облекчи страданията ми. Ти си единствената ми утеха: дарувай ми явно знамение за това, че ми помагаш да победя сатаната и този неправеден съдия; заради Теб страдам, Господи, както Сам знаеш.

Като завършил тази молитва, Бонифаций се обърнал с молба и към светите мъченици да му помогнат с молитвите си да претърпи страшната мъка. Като пристъпили към него, мъчителите отворили устата му с железни инструменти и налели оловото в гърлото му, но не причинили вреда на светеца. Като видели тази жестокост, присъстващите били побити от тръпки и започнали да възгласят:

Велик е християнският Бог! Велик Цар е Христос! Господи, всички вярваме в Теб!

Възклицавайки така, всички се устремили към намиращото се наблизо идолско капище, желаейки да го унищожат, а срещу съдията гръмко негодували и хвърляли по него камъни, за да го убият. Съдията станал от съдийското място и със срам избягал у дома си, като наредил да държат Бонифаций под стража.

На сутринта, когато вълнението стихнало и народният протест бил прекратен, съдията отново се явил на съдийското място и като извикал Бонифаций, започнал да хули Христовото име и да се поругава над начина, по който бил разпънат Христос. Като не изтърпял хулите срещу своя Господ, светият сам произнесъл много обидни за съдията думи, като на свой ред похулил бездушните богове и изобличил заслепяването и безумието на тези, които им се покланят, и с това още повече разгневил съдията, който незабавно наредил да разтопят котел със смола и да хвърлят светия мъченик в него. Но Господ не оставил Своя раб: внезапно от небето слязъл Ангел и оросил мъченика в котела; а когато смолата се изляла, наоколо се образувал силен пламък, който изгорил мнозина стоящи наблизо нечестиви езичници. А светият излязъл от котела здрав, без да получи никаква вреда от смолата и от огъня. Тогава мъчителят, като видял Христовата сила, се изплашил, да не би и сам да пострада, и наредил веднага да посекат Бонифаций с меч. Като хванали мъченика, воините го повели към мястото за посичане. А светият, като си изпросил малко време за молитва, се обърнал на изток и се помолил така:

Господи, Господи Боже! Сподоби ме с милостите Си и ми бъди помощник, та врагът да не прегради пътя ми към небето заради греховете ми, които безумно извърших, но приеми с мир душата ми и ме постави заедно със светите мъченици, пролели кръвта си за Тебе и съхранили вярата си докрай; а стадото, придобито с честната Ти Кръв, Твоите люде, Христе, близките ми, избави от всяко нечестие и езическо заблуждение, защото си благословен и пребиваваш во веки!

Като се помолил така, Бонифаций преклонил главата си под меча и бил посечен; от раната му изтекла кръв и мляко. Щом видели това чудо, неверните, на брой около 550 души, веднага се обърнали към Христа и като оставили мерзките идоли, се присъединили към верните. Такава била кончината на свети Бонифаций, който, тръгвайки на път от дома, на шега предсказал пред господарката си това, което действително извършил на дело.

Междувременно другарите на Бонифаций и слуги на Аглаида, които дошли с него, за да търсят мощи, като не знаели нищо за случилото се, седели в странноприемницата и го чакали. Като видели, че не се върнал вечерта, те се учудили; а като не го видели и цялата нощ, и на следващата сутрин, те почнали да го одумват и да го осъждат (както после сами разказвали), като предположили, че някъде се е напил и прекарва времето си с блудници:

Ето ­ казвали те със смях ­ как нашият Бонифаций дойде да търси свети мощи!

Но тъй като той не се завърнал и през следващата нощ, и на третия ден, те започнали да недоумяват и го търсели, обикаляйки из целия град и разпитвайки за него. Случайно или по-добре да кажем по Божий промисъл, срещнали човек, който бил брат на коментарисия и го попитали не е ли виждал един човек, странник и пришълец. Той отговорил, че вчера някакъв чужденец, като пострадал за Христа на мястото за мъчения, бил осъден на смърт и посечен с меч.

Не зная ­ казал той ­ дали това не беше този, когото търсите. Кажете как изглежда той?

Те описали външния вид на Бонифаций; казали, че е невисок на ръст и има рижа коса; съобщили и за другите белези на лицето му. Тогава човекът им казал:

Навярно това е този, когото търсите!

Но те не повярвали и казали:

Не познаваш човека, когото търсим.

И беседвайки помежду си, си припомнили предишния характер на Бонифаций, подигравали му се и казали:

Нима пияница и развратник ще тръгне да страда за Христа?!

Но братът на коментарисия настоявал на своето.

Вчера и завчера в съда действително беше мъчен човек, който на външен вид беше такъв, какъвто казвате вие ­ казал той. ­ Между другото, какво ви пречи да отидете и сами да видите тялото му на мястото, където беше посечен.

Те тръгнали след този човек, дошли на мястото за мъчения, където стояла военна стража, за да не бъдат откраднати телата на мъчениците от християните. Вървящият отпред човек им посочил лежащия посечен мъченик и казал:

Това не е ли този, когото търсите?

Щом видели тялото на мъченика, те веднага разпознали своя приятел, а когато поставили лежащата отделно глава до тялото, напълно се уверили, че това е Бонифаций, и много се учудили, а заедно с това започнали да чувстват и срам, защото мислели и говорели лошо за него; боели се и да не би да ги постигне наказание за това, че осъждали светеца и се присмивали на живота му, без да познават сърдечните му помисли и доброто му намерение.

Докато гледали лицето на светеца и били силно изумени, изведнъж видели, че Бонифаций леко отворил очите си и ги гледал милостиво, като приятели; устните му се усмихват, лицетосвети, сякаш им прощава всичките прегрешения против него.

Те се ужасили и заедно с това се зарадвали и като пролели топли сълзи, плачели над него и мълвели:

Рабе Христов, забрави греховете ни: това, че неправедно осъждахме живота ти и безразсъдно ти се присмивахме!

След това те дали 500 златни монети на нечестивите и взели тялото и главата на свети Бонифаций; помазали ги с благовонни масла, повили ги в чисти плащаници и като ги положили в ковчег, се отправили към дома си, возейки тялото на мъченика на господарката си. Когато се приближили до Рим, Ангел Божий се явил насън на Аглаида и рекъл:

Приготви се да приемеш този, който по-рано ти беше слуга, а сега стана наш брат и съслужител; приеми този, който ти беше роб, а сега ще ти бъде господар, и благоговейно го почитай, защото той е пазител на душата ти и защитник на живота ти.

Като се събудила, тя се ужасила. Като повикала веднага няколко почтени духовници, тя излязла да посрещне светия мъченик Бонифаций, когото по-рано изпратила на път като роб, а при завръщането му го приела в дома си благоговейно със сълзи като господар. И си спомнила пророчеството, което изрекъл светият, тръгвайки на път, и благодарила на Бога, Който устроил така, че свети Бонифаций за своите и за нейните грехове станал жертва, благоприятна Богу. В имението си, разположено на 50 стадия от Рим, Аглаида построила чуден храм в чест на светия мъченик Бонифаций и поставила светите мощив него, след като по молитвите на мъченика вече започнали да се извършват много чудеса, подавали се изцеления на болни от различни болести, изгонвали се бесове от хората и мнозина молещи се при гроба на светеца получавали изпълнение на просбите си.

После, като раздала цялото си имущество на бедните и сиромасите, и самата блажена Аглаида се отрекла от света и като проживяла във велико покаяние още 18 години, починала с мир и се присъединила към светия мъченик, като била положена до гроба му.

Така, като изменили по чудесен начин предишния си живот, тези двама Божии раби достигнали добър край: единият умил с кръв греховете си и се удостоил с мъченически венец, а другата се очистила от плътската сквернота със сълзи и суров живот; и двамата се явили оправдани и непорочни пред Господа Иисуса Христа, на Когото слава во веки. Амин.

Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски

По времето, когато Траян се възкачил на римския престол епископ в Антиохийската църква бил свети Игнатий, Богоносец по название и по дела, който приел епископията след свети Евод, приемника на апостол Петър. За този божествен Игнатий се разказва, че когато бил малко дете, а Господ Иисус Христос живял на земята с хората и учел народа за Царството Божие, веднъж родителите на Игнатий стоели сред народа и слушали Божиите словеса, излизащи от устата на Спасителя, като били взели и детенцето си със себе си. Като погледнал към тях, Господ повикал при себе си отрока Игнатий, изправил го посред народа, прегърнал го и като го взел на ръце, рекъл:Така свети Игнатий бил наречен Богоносец, защото бил носен на ръце от Въплътения Бог, а също и защото носел Бога в сърцето си и в устата си, бидейки съсъд, подобен на свети апостол Павел, съсъд избран, за да носи името Божие пред народите и царете. Отначало той бил ученик на свети Иоан Богослов, заедно със свети Поликарп, епископ Смирненски. След това бил поставен от съвета на всички свети апостоли за епископ в Антиохия, където по-рано от другите места се появило името християни*.

Поемайки управлението на църквата, той проповядвал благочестието, без да щади силите си, като проявявал във всичко апостолска ревност. Този свят иерарх въвел в църквата пеенето на божествени песни от два хора, подобно на ангелските ликове, защото, като се сподобил с Божествено откровение, той видял как ангелските ликове пеели на смени: когато единият лик пеел, другият мълчал, а когато пеел другият лик, първият слушал; когато единият лик свършвал песента, другият започвал; по такъв начин ангелските ликове прославяли Света Троица, като сякаш си предавали песнопението един на друг. Като получил това откровение, свети Игнатий въвел този ред за пеене на свещените песнопения отначало в своята Антиохийска църква, а оттук този прекрасен чин бил възприет и от всички църкви**. Този Богоносен архиерей бил добър ръководител на църковните чинове и съвършен служител на Христовите тайнства***, а после и мъченик, даден да бъде разкъсан от зверовете, за което ще бъде казано по-нататък.

Цар Траян удържал победа в тежка война със скитите. Предполагайки, че е станал победител над враговете с помощта на езическите си богове, Траян пожелал да им благодари за това с повсеместни жертви, та и в бъдеще боговете благополучно да устройват войните и царуването му. Тогава било повдигнато жестоко гонение против християните. Царят узнал, че християните не само не желаят да принесат жертви на езическите богове, но и ги хулят и изобличават лъжливостта им, и затова наредил навсякъде да бъдат убивани християните, които не се подчинят на повелята му. А когато този цар се отправил на друга война - против арменците и партяните, случило му се да отседне в Антиохия, и тук свети Игнатий Богоносец бил наклеветен пред него за това, че почита като Бог Христа, съден на смърт от Пилат и разпънат на кръст, и че установява закони за запазване на девството, за презрение към богатството и към всичко, което е приятно в този живот. Като чул това, Траян повикал светеца и пред целия си синклит му казал:

- Ти ли се наричаш Богоносец и се противиш на нашата заповед и развращаваш цяла Антиохия, като я водиш след твоя Христос?

Божественият Игнатий отговорил:

- Да, аз съм.

Царят попитал:

- Какво означава названието ти "Богоносец"?

Светецът отвърнал:

- Богоносец е този, който носи Христа Бога в душата си.

- Значи, ти носиш твоя Христос в себе си? - попитал царят.

Светецът отвърнал:

- Наистина Го нося, защото в словото Божие е написано: "ще се поселя в тях и ще ходя между тях".

Царят казал:

- Значи, според теб, ние не носим винаги нашите богове в паметта си и не винаги ги имаме за помощници против враговете?

Богоносецът отвърнал:

- Горко ти, че наричаш идолите богове, защото Един е Истинският Бог, Създателят на небето и земята, и на морето, и на всичко което се намира в тях, Един е Господ Иисус Христос, Синът Божий, Единородният, и царството Му не ще има край. Ако Го беше познал, царю, тогава и багреницата ти, и венецът, и престолът ти щяха да бъдат още по-могъщи.

- Игнатий! - казал царят. - Остави това, което говориш и чуй по-добре думите ми: ако желаеш да ми угодиш и да бъдеш в числото на приятелите ми, принеси с нас жертва на боговете и в същия час ще станеш първосвещеник на великия Дий и ще бъдеш наречен баща на царския съвет.

Светият отговорил:

- Каква ще е ползата ми да ставам първосвещеник на Дий, когато аз съм архиерей на Христа, Комуто винаги принасям хвала и се старая всецяло да се принеса в жертва, за да имам в себе си подобие на доброволната Му смърт?

Царят казал:

- Кому искаш да се принесеш в жертва? Да не би да е на Този, Който е бил прикован към кръста от Пилат Понтийски?

Светият отвърнал:

- Нека бъда жертва на Този, Който е приковал греха към кръста, съкрушил е началника на греха - дявола, и чрез кръста е победил цялата му сила.

Царят казал:

- Игнатий, струва ми се, че нямаш здрав ум и правилно разсъждение. Ти не би се прелъстил така от християнските писания, ако беше разбрал добре колко изгодно е човек да се подчинява на царската воля и да принася с всички жертви на боговете.

Като се въодушевил още повече, Богоносецът рекъл:

- Дори и да ме дадеш да бъда изяден от зверовете или да ме разпънеш на кръст, или да ме предадеш на меч или на огън, пак никога не ще принеса жертви на бесовете. Не се боя от смъртта и не търся временни блага, но желая само вечните, и по всякакъв начин се стремя само към това, да отида при Христос, моя Бог, Който благоизволи да умре за мен.

Тогава участващите в синклита, като желаели да изобличат Игнатий в заблуждение, казали:

- Ето, ти казваш, че твоят Бог е умрял; как мъртвият може да помогне на някого, а още повече умрелият от позорна смърт? А нашите богове се считат за безсмъртни и наистина са безсмъртни.

Богоносецът отговорил:

- Моят Господ и Бог, Иисус Христос, станал човек заради нас и заради нашето спасение, доброволно приел разпъване на кръст, смърт и погребение, после възкръснал в третия ден, низвергнал и съкрушил силата на врага, възнесъл се на небесата, откъдето бил слязъл, за да ни вдигне от падението и отновода ни въведе в рая, от който сме били изгонени, и ни дарувал повече блага, отколкото сме имали по-рано. Нито един от почитаните от вас богове не е сторил подобно нещо; като били зли и беззаконни човеци и извършили много пагубни дела, те оставили на безумните люде само някаква нищожна представа за божеството си. А когато после покривалото на лъжата паднало от тях, станало явно какви са били и колко позорно са завършили съществуването си.

Щом свети Игнатий казал това, царят, като се боял да не би той още повече да посрами боговете им, наредил да го отведат в тъмницата. А самият цар не спал през цялата нощ, размишлявайки с какво смъртно наказание да лиши от живот Игнатий, и намислил да го осъди на изяждане от зверовете, като счел тази смърт за най-жестока. На сутринта той обявил това пред съвета; всички се съгласили, но го посъветвали да не предава Игнатий на зверовете в Антиохия, за да не се прослави сред съгражданите си, като приеме мъченическа кончина за вярата си и за да не би другите, като го гледат, да укрепнат в християнството. Затова казали, че трябва да се отведе в окови в Рим и там да бъде предаден на зверовете; като бъде измъчен от дългия път, там смъртното наказание щяло да бъде още по-тежко за него, а и никой от римляните нямало да узнае кой е бил той; щели да помислят, че е загинал някой злодей и след него нямало да остане никакъв спомен. Този съвет бил угоден на царя и той произнесъл смъртната присъда на Игнатий, според която той трябвало да бъде разкъсан от зверове в Рим по време на празник, пред очите на целия народ. Така светият бил осъден от нечестивите да стане като че ли зрелище на Ангели и на човеци.

Щом чул тази присъда, Богоносният Игнатий възкликнал:

- Благодаря Ти, Господи, че ме удостои да засвидетелствам всеотдайната си любов към Теб и че благоволи да ме свържеш с железни вериги също като Твоя апостол Павел.

С радост възложил той оковите върху себе си, сякаш били прекрасна огърлица от бисери - драгоценно украшение, с което желаел да възкръсне в бъдещия живот1. Царят тръгнал на война, а божественият страдалец, окован в тежки окови, бил предаден на десет жестоки и немилосърдни воини и отправен за Рим. На излизане от Антиохия той усърдно се помолил за Църквата и поверил стадото си на Бога. Всички вярващи плачели и горчиво ридаели за него, а други, привързани с гореща любов, тръгнали след него на път. На морското пристанище в Селевкия, недалеч от Антиохия, свети Игнатий се качил с воините на кораб, който трябвало да мине покрай бреговете на Мала Азия2 и след дълго и опасно плаване да пристигне в Смирна. Тук Игнатий срещнал и приветствал божествения апостол и свой съученик свети Поликарп, епископ Смирненски, и се утешил в боговдъхновена беседа с него, като се радвал за веригите си и се гордеел с оковите си. Защото, какво би могло да бъде най-доброто украшение за него, ако не тези вериги, в които той бил окован за своя Господ? Видял се също и с други епископи, презвитери и дякони, които се стичали при него от всички азиатски църкви и градове, желаейки да го видят и да чуят божествени слова от устата му. Като утвърдил християните във вярата със словото и примера си, увещавайки ги най-вече да се пазят от възникналите и разпространилите се тогава ереси и строго да се придържат към апостолските предания, свети Игнатий помолил Поликарп и цялата Църква да се помоли за него, по-скоро да стане храна на зверовете и да се яви пред лицето на Господа, към Когото се стремяла душата му. Като видял, че те са смутени и не желаят смъртта му и раздялата с него, свети Игнатий се изплашил, че и тези вярващи, които са в Рим, също ще се смутят, няма да се съгласят, той да бъде предаден на зверовете и ще му поставят някаква преграда, може би ще вдигнат ръце срещу тези, на които е наредено да го дадат на зверовете и с това ще му затворят отворената врата на мъченичеството и желаната смърт. Затова той решил да им изпрати просба да се помолят за него, да не се прекъсва пътят на страданията му, но по-скоро да бъде разкъсан от зверовете и да премине при своя възлюбен Владика. Написал следното:

"Игнатий Богонесц до църквата, помилвана от величието на Всевишния Отец и Единородния Негов Син Иисус Христос, възлюбена и просветена по волята на Този, Комуто е благо-угодно всичко, извършено поради любов към Иисуса Христа, нашия Бог - до църквата, председателстваща в столицата на римската област, богодостойна, достославна, достоблажена, достохвална, достожелана, чиста и първенствуваща в любовта, Христоименна, Отцеименна, която и приветствам в името на Иисуса Христа, Сина на Отца, - до тези, които по плът и по дух са съединени помежду си с всяка Негова заповед, неразделно са получили пълнотата на благодатта Божия и са чисти от всякакъв чужд цвят, желая премного да се радвате в ИисусаХриста, нашия Бог. - По молитва към Бога получих това, за което много се молих - да видя богодостойните ви лица. Свързан за Христа, надявам се да ви целуна, ако волята Божия ме удостои да достигна края. Началото е положено добре: ще се сподобя ли с благодатта безпрепятствено да получа моя жребий? Понеже се боя от вашата любов, да не би тя да ми навреди; защото за вас е лесно това, което искате да сторите, а за мен ще бъде трудно да достигна Бога, ако ме съжалите. Желая да угаждате не на човеци, а на Бога, както и правите. Защото нито аз вече ще имам такъв удобен случай да достигна Бога, нито пък вие - да ознаменувате с най-добро дело, като мълчите. Ако мълчите за мен, аз ще бъда Божий, а ако проявите любов към плътта ми, аз ще трябва отново да стъпя на попрището. Не правете за мен нищо повече, за да бъда пожертван за Бога сега, когато жертвеникът е вече готов, и тогава с любов съставете хор и възпейте хвалебна песен на Отца в Христа Иисуса, че Бог е удостоил епископа на Сирия да го повика от изток на запад. Прекрасно е за мен да отпътувам от света към Бога, за да възсияя в Него. Вие никога на никого не сте завиждали, и другите учите на това. Желая да потвърдите на дело това, което преподавате в наставленията си. Само изпросете за мен от Бога вътрешна и външна сила, така че не само да говоря, но и да желая, и не само да се наричам християнин, но да бъда такъв и на дело. Ако аз наистина се окажа такъв, тогава мога и да се нарека християнин, и само тогава ще мога да бъда истински верен, когато светът няма повече да ме вижда. Нищо видимо не е вечно: "видимото е временно, а невидимото- вечно". Нашият Бог Иисус Христос се явява в по-голяма слава, когато е в Отца. Християнството не е в мълчаливо убеждение, но във величието на делото, особено когато светът го ненавижда. Пиша до църквите и известявам всички, че доброволно умирам за Бога, стига само да не ми попречите. Умолявам ви: не ми оказвайте неблаговременна любов. Оставете ме да стана храна на зверовете и чрез тях да достигна Бога. Аз съм пшеница Божия: нека ме смелят зъбите на зверовете, за да стана чист хляб Христов. По-добре приласкайте тези зверове, за да станат те мой гроб и да не оставят нищо от тялото ми, та след смъртта ми да не бъда в тежест никому. Тогава наистина ще бъда ученик на Христа, когато светът няма да вижда дори и тялото ми. Молете се за мен на Христа, посредством тези зъби да стана жертва Богу. Не ви заповядвам като Петър и Павел. Те са апостоли, а аз - осъден; те са свободни, а аз и досега още съм роб. Но ако пострадам - ще бъда свободник на Иисуса и ще възкръсна свободен в Него. А сега във веригите си се уча да не пожелавам нищо мирско или суетно. По пътя от Сирия за Рим, по суша и по море, нощем и денем аз вече се боря със зверове, понеже съм свързан с десет леопарда, тоест с отряд воини, които от оказваните им благодеяния стават още по-зли. Чрез оскърбленията им ставам още по-убеден, ала с това не се оправдавам. О, дано не се лиша от приготвените за мен зверове! Моля се, те със стръв да се нахвърлят върху мен. Ще ги примамя, за да ме погълнат веднага, а не да се уплашат и да не ме докоснат, както стана с някои. А ако не поискат доброволно, ще ги принудя. Простете ми, аз зная кое е полезно за мен. Едва сега започвам да бъда ученик. Нито видимото, нито невидимото - нищо не може да ме удържи да отида при Иисуса Христа. Нека дойдат върху мен огън и кръст, тълпи зверове, разсичания, разкъсвания, раздробяване на кости, отсичане на членове, съкрушаване на цялото тяло и лютите мъчения на дявола - само да достигна Христа. Никаква полза не ще ми донесат нито удоволствията на света, нито царствата на този век. За мен е по-добре да умра за Иисуса Христа, отколкото да царувам над цялата земя: "каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?. Него търся, умрелия за нас, Него желая, възкръсналия за нас. Имам предвид изгодата: простете ми, братя! Не ми пречете да живея, не ми желайте смъртта. Искам да бъда Божий: не ме давайте на света. Пуснете ме към чистата светлина: като се явя там, ще бъда човек Божий. Позволете ми да бъда подражател на страданията на моя Бог. Който сам Го има в себе си, нека разбере какво желая и като види какво ме занимава, нека ми окаже съчувствие. Князът на този век иска да ме съблазни и да разруши желанието ми, устремено към Бога. Нека никой от вас, които се намирате там, не му помага. По-добре бъдете мои, тоест Божии. Не бъдете такива, които призовават Иисуса Христа, а обичат света. Завистта да не обитава във вас. И ако дори лично аз започна да ви моля за друго, не ме слушайте: вярвайте повече на това, което ви пиша сега. Пиша ви жив, горейки от желание да умра. Любовта ми се разпъна и в мен няма огън, обичащ материята (веществото), но има жива вода, говореща в мен, която миповелява отвътре: "Върви при Отца." Няма сладост за мен в тленната храна, нито в удоволствията на този живот. Желая Божия хляб, небесния хляб, хляба на живота, който е плътта на Иисуса Христа, Сина Божий, родил се в последните времена от семето на Давид и Авраам. Желая и Божието питие - Неговата кръв, която е нетленна любов и живот вечен. Не искам повече да живея живота на човеците. А това ще стане, стига да поискате. Поискайте, моля ви, та и вие да намерите благоволение за себе си. Моля ви с това кратко писмо. Повярвайте ми; а Иисус Христос - нелъжливите уста, с които истински е говорил Отец - ще ви открие, че казвам истината. Молете се за мен да достигна желаната цел. Не по плът ви написах това, но по разум Божий. Ако пострадам, значи сте ме възлюбили: а ако не бъда удостоен, значи сте ме възненавидели. Споменавайте Сирийската църква в молитвите си: сега вместо мен неин пастир е Бог. Само Иисус Христос и вашата любов ще епископстват в нея. А аз се срамувам да се нарека един от членовете є, тъй като съм недостоен за това, понеже съм изверг и съм последен от тях. Но ако достигна Бога, то, по милостта Му, все нещо ще стана. - Поздравяват ви духът ми и любовта на църквите, които в името на Иисуса Христа ме приеха не като преходящ. Защото дори и тези църкви, които не се намираха на пътя на плътското ми странстване, излязоха да ме посрещнат в града. Пиша ви това от Смирна чрез достоблажените ефесяни. При мен заедно с мнозина други е и Крок - силно желано за мен име. Мисля, че вече познавате тези, които за слава Божия се отправиха преди мен от Сирия към Рим: кажете им, че съм близо. Всички те са достойни за Бога и за вас: вие трябва във всичкода ги успокоите. - Написах ви това девет дни преди септемврийските календи, тоест на 23 август. Укрепявайте се в търпението на Иисуса Христа. Амин."

Свети Игнатий изпратил това послание по неколцина от съпровождащите го ефески християни, които се отправили към Рим по най-краткия път. След известно време и самият светец, съпроводен от воините, напуснал Смирна и пристигнал в Троада. Тук той получил радостната вест, че гонението в Антиохия е утихнало и мирът в Църквата е възстановен. Като споменавал осиротялата си Църква във всичките си молитви, той помолил и всички вярващи да се молят за нея; и колкото по-силна била радостта му за спокойствието на паството му, толкова по-благодушно вървял той срещу смъртта. В такова разположение на душата той написал послания до филаделфийци (в Килисирия) и до смирненци, в които подбуждал християните да вземат дейно участие в радостното за антиохийската църква събитие; написал и частно послание до свети Поликарп, епископ Смирненски, като го помолил да изпрати в Антиохия някого от духовенството, за да утеши тамошната църква и му поръчал да напише до другите църкви и те да сторят същото. От Троада свети Игнатий отплавал към Неапол (в Македония), преминал пеша през Филипопол и Македония, като по пътя посещавал храмовете и в тях поучавал, наставлявал и ободрявал немощните братя, и повелявал на всички да прекарват живота си добре и трезвено. Като преминал Епир и пристигнал в Епидамна, свети Игнатий отново се качил на кораб и отплавал към Италия през Адриатическо и Тиренско море. Щом видял отдалеч Путеола (град в Кампания), той пожелал да слезе там на сушата, за да отиде в Рим по същия път, по който някога апостол Павел вървял към подобен подвиг. Но силен вятър не допуснал кораба до брега и след едно денонощие свети Игнатий пристигнал в пристанището Порт, недалеч от Рим. Воините бързали към Рим, за да успеят да заварят зрелищата, които вече приближавали към края си. Междувременно мълвата за пристигането на Антиохийския епископ се разпространила инасъбралите се християни го посрещнали, пълни с радост и с дълбока скръб. Някои се надявали да уговорят народа да се откаже от кървавото зрелище - смъртта на праведния мъж. Но свети Игнатий ги помолил от любов към него да не вършат това и като преклонил колене заедно с присъстващите братя, се помолил на Божия Син за църквите, за прекратяване на гоненията и за запазване на взаимната любов между братята християни. След това той бил отведен в Рим и предаден заедно с царското предписание на градския епарх. Последният, като видял Игнатий Богоносец и като прочел царското писмо, веднага наредил да приготвят зверовете. Настъпил празничният ден и светият бил заведен на мястото на екзекуцията; целият град се събрал на това зрелище, защото слухът, че Сирийският епископ ще бъде даден на зверовете, бил преминал навсякъде. Изправен на арената, светият се обърнал със светло лице към народа, с мъжествена душа и радвайки се, че приема смърт за Христа, и рекъл с висок глас:

- Римски мъже, които гледате настоящия ми подвиг! Знаете, че не заради някакво злодеяние приемам това наказание и не за някакво беззаконие съм осъден на смърт, но заради Единия мой Бог, от любов към Когото съм обладан и към Когото силно се стремя. Аз съм Негова пшеница и ще бъда смлян от зъбите на зверовете, за да стана чист хляб за Него.

Веднага щом светият изрекъл това, срещу него били пуснати лъвове. Като се нахвърлили веднага върху светеца, те го разкъсали и го изяли, като оставили само по-големите кости. И се изпълнило желанието на светия, зверовете да станат негов гроб, и Бог допуснал това да стане поради желанието на Своя угодник. Заради славата на Своето Свято Име Той би могъл да загради устата на лъвовете пред него, както пред свети пророк Даниил в ямата и пред света Текла също по време на смъртнонаказание, обаче не сторил това, като решил, че е по-добре да изпълни желанието и просбата на Своя раб, отколкото да прослави всемогъщата Си сила. Такава била кончината на свети Игнатий Богоносец, такъв бил подвигът му, такава била любовта му към Бога.

Когато зрелището завършило, вярващите от Рим, до които светият бил писал от Смирна и някои от пристигналите с него, събрали останалите кости на мъченика и като плачели неутешимо за него, ги положили с чест в специално място извън града, в двадесетия ден на декември 107 година.

"Като видяхме това със собствените си очи - разказват свидетелите на мъченичеството на свети Игнатий, - прекарахме цялата нощ у дома в сълзи и с коленопреклонение и молитва просихме Господа да ни утеши за случилото се. Когато после заспахме за малко, някои от нас видяха как свети Игнатий изведнъж се яви при нас и ни прегръщаше, други го видяха да се моли за нас, а други - облят в пот, сякаш след огромен труд, ипредстоящ пред Господа. Като видяхме с радост това и като съгласувахме сънните видения, ние възпяхме хвала на Бога, Подателя на благата, облажихме светия мъж и отбелязахме деня и годината на кончината му, та като се събираме в деня на мъченичеството му, да имаме общение с Христовия подвижник и доблестен мъченик."

Като узнал за кончината на свети Игнатий, за мъжественото му великодушие и за това, как той без боязън и с радост отишъл на смърт за Бога, своя Христос, цар Траян съжалил за смъртта му. А като чул, че християните са добри и кротки люде, живеят въздържано, обичат чистотата, въздържат се от всякакви лоши дела, водят непорочен живот и в нищо не са противни на царството му, само дето нямат много богове, а почитат само Христос, Траян не наредил да ги издирват, за да бъдат избивани, но им позволил да живеят на спокойствие. След това честните останки на свети Игнатий Богоносец били пренесени със слава в Антиохия за защита на града, за изцеление на болните и за веселие на цялото стадо на този пастир, за слава на Бога, Единия в Троица, прославян от всички во веки. Амин.

Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски

Когато о. Йоан е писал тия думи, то преди всичко е разбирал самия себе си. Известно е, че в първите дни на свещенството си той се стремил да извършва Божествената Литургия колкото е възможно по-често, а в последните 35 години на живота си я извършвал всекидневно, освен в ония дни, утрото на които прекарвал в път или в които е бил тежко болен. Но ако пътувал с железница, бързал към утрото да се спре, ако би могло в близък манастир или село, ако такива нямало край пътя, да извърши Евхаристия и да се причасти, а ако пътувал на параход в родната Сура или отивал по Волга, или Кама, то отрано разпределял времето си тъй, че да не остава няколко дни по ред без свещенодействие и причащение.

Очевидно, той не само живо е чувствал и ясно съзнавал цялото велико значение на това велико тайнство за живота и деятелността си. И наистина, той и говореше, и пишеше, че своята бодрост, своята неуморима енергия, своята положително непосилна за обикновения смъртен деятелност, която му оставяла за сън и почивка не повече от четири часа в денонощие, той обяснява с туй, че всекидневно, по Божията милост, извършва великото тайнство и се причащава със св. Тайни.

В дневниците си той твърде често се обръща с мисъл и благоговейно чувство към Божествената литургия и не намира дори на своя, богат за израз на духовни понятия, език достатъчно думи и украшения, за да изобрази величието и плодовете й за вярващите.

"Що е по-величествено, по-трогателно, по-животворно на земята от служенето на литургията? Тук се изобразява и извършва най-великото тайнство на любовта Божия към човешкия род - съединението на Бога с човеците" ("Мисли за богослужението").

"Без тайнството на Тялото и Кръвта, без литургията, могло би да се забрави най-великото дело на любовта, премъдростта, всемогъществото на нашия Спасител, могли би да се изгубят плодовете на страданията Му; затова Той е заповядал да се прави тайнство, тайнството на Тялото и Кръвта Му, за Негово възпоминание и не само за възпоминание, но и за най-тясно общение с Него. Гръмогласно, на всеослушание, в целия свят се извършва това тайнство."

"Всички ние обичаме живота, но в нас няма истински живот без извора на живота - Иисуса Христа. Литургията е съкровищница, извор на истинския живот, защото в нея Сам Господ, Владиката на живота, преподава Самия Себе Си за храна и питие на вярващите в Него и в изобилие дава живот на причастниците Си, както Сам говори: "Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие" (Йоан 6:54; 10:10).

"Ако светът нямаше Пречистото Тяло и Кръв на Господа, не би имал главното благо, благото на истинския живот - (не ще имате в себе си живот - Йоан 6:53), имало би само призрак на живота".

"Божествената литургия е непрестанното и най-великото чудо в благодатното Божие царство; тя е, тъй да се каже, непрестанно заколване на Божия Агнец и излияние на пречистата Му кръв; възпоминание на Неговите изкупителни страдания, смърт, възкресение, възнесение и на второто Му пришествие, защото Той "веднъж се принесе Сам в жертва" (Евр. 7:27) за целия свят, всякога се заколва и освещава причастниците; непрестанно продължаваща се и до свършека на света има да се продължава жертвата на Богочовека Богу и Отцу Своему за нас грешните. "Твоя от Твоих Тебе приносяще о всех и за вся"; защото Господ за всички е пострадал и умрял, и възкръснал, и затова на целия човешки род във всички дни напомня и ще напомня за Своята жертва и да я преподава на всички искрено вярващи и желаещи спасение в храна и питие за освещение и обновление до свършека на света, за да могат всички верни да се спасят и всички неразкаяни грешници да бъдат безответни".

"Смисълът на литургията е всички да бъдат едно в Христа. Към съучастие в Божествената литургия се повикват на проскомидията и литургията всички светии, начиная от Божията Майка. Със свещеника участват в служенето всички светии, всички ангели. Освен това, чрез литургията аз всекидневно обновявам общението си в Христа с цялата земна Църква. О, литургия, всемирна, вселенска! О, литургия, наистина божествена и обожающа човека, небесна и творяща хората от земни небесни! В каква близост един към друг се намират и небожителите и землежителите, и Божията Майка и всички светии, и всички ние православни християни, когато се извършва Божествената, всемирната, пренебесната, всеобщителната литургия! Боже мой! Какво прерадостно, животворно общение!"

Отец Йоан всяка литургия извършваше така, като че ли е първа извършена от него в живота литургия. За това постоянно подновяване на настроението, той охотно се съгласяваше да служи в разни храмове, дето външно новата обстановка, новите съслужащи като че ли му подновяваха впечатленията. Той обичаше, дори пребъдвайки в един град, в един манастир няколко дни, да служи в разни храмове, понякога сам изказваше желание де да служи. Той живееше духовно от литургия до литургия. Всичко останало беше за него второстепенно, не обземаше и не запълняше душата му така, както литургията. Подир извършване на тайнството и пред извършване, рано в утрото; настроението, речите и цялото му поведение потвърждаваха, че за него литургията е всичко на света.

Как именно извършваше о. Йоан Божествената литургия - това да се опише е извънредно трудно и всички съществуващи описания не предават, па и не могат да предадат туй, що е могло само благоговейно да се съзерцава, нямайки сили да проникне в скривалищата на духа на о. Йоана и вярно да разбере, що се върши там. А там се е извършвало, без съмнение, също свой род свещенодействие - пълно съединение на това, възстановено от свят живот и през цял живот горение пред Бога, на чистия образ Божи със Своя Първообраз. Цялата небесна Църква - пророците, апостолите, мъчениците, светителите, преподобните и всички небожители са били за о. Йоан във време на литургията близки, живи събеседници.

Всички негови възгласи поразяваха. Той ги произнасяше отривисто, рязко, гръмко, подчертавайки някои думи, понякога, дори сред възгласа, обръщайки се към народа, като че особено се приближава към него в това време с молитвата си за народа. Той се молеше също необикновено. Молитвите четеше така, като че вижда пред себе си Спасителя или Божията Майка, или светии, ту в дълбоко смирение хвърляйки се в праха пред тях, ту дръзновено, като че иска изпълнение на просимото. След пресъществяването на св. Дарове той понякога няколко пъти приближаваше към себе си дискоса със светото Тяло или св. чаша с Кръвта на Спасителя, поставяйки ги накрая на престола, и ниско се навеждаше над тях, целуваше края на св. съсъди, и умилителни сълзи обилно течаха по страните му, тъй щото ставаше нужда да ги изтрива с кърпа, която о. Йоан изваждаше ту из единия, ту из другия джоб на подрасника си. Не можеше да не се забележи, че след причащението със св. Тайни лицето на о. Йоан се просветляваше, осияваше се с радост, обичайната умора и измъченост изведнъж изчезваха, и той ставаше "млад" и бодър, какъвто го виждаха до най-последната му болест.

Времето отдига благодатното и одухотворяващото пребиваване на земята на о. Йоан. Но ще преминат и много години, а искрено вярващите не ще забравят този бляскав светилник на Православната църква. На нас, неговите съвременници, лежи свещен дълг - да предадем спомена за него и благоговението към него на нашите потомци.

Из сп. "Православен мисионер", 1937 г.