Синдикати и бизнес: В Енергийния борд има силни лобистки групи

София /КРОСС/ Свидетели сме на оформяне на силни лобистки групи както в състава на Енергийния борд, така и в състава на тематичните работни групи към него. Това заявяват в писмо до служебния премиер Георги Близнашки и до неговата заместничка Екатерина Захариева представителните организации на работодателите и на работниците и служителите (синдикатите) в България. В него те изразяват силното си неудовлетворение от начина на функциониране на Енергийния борд и безотговорното му ползване за обосноваване на вече взети решения.
"След наше изрично настояване Антон Иванов (кандидат на КНСБ и КТ "Подкрепа") беше назначен от т.нар. "държавна квота". Факт е, че Енергийният борд вече беше използван за легитимация на вече взето решение за увеличаване на цената на електроенергията от 01.10.2014 г.Подобно решение нито е било обект на дискусия, нито е подлагано на гласуване от членовете на борда, без да споменаваме абсурдното изявление на Светла Тодорова - председател на ДКЕВР, че размерът на 10-процентовото увеличение на цената на тока бил определен от ... журналистите, посочват в писмото.
Те категорично не приемат подобен модел на работа.
"Енергийният борд трябва да бъде конструиран така, че в него да работят организации, които представляват различните обществени интереси и имат необходимия институционален и експертен капацитет".
Според синдиката на първо място трябва да участват представителните организации на работодателите и синдикатите, а не юридически лица, регистрирани по търговския закон (както и гравитиращи около тях нестопански организации), независимо от дела им в производството или в разпределението на електроенергията в България. На второ място в Енергийния борд би трябвало да участват и организациите на потребителите. На трето място, но съвсем не по значение, трябва да участват отрасловите/браншови организации на работодатели и на синдикатите от сферата на енергетиката. Организациите на енергийните потребители могат да бъдат третирани или като организации на потребителите или да се третират като отраслови/браншови работодателски организации.
"На практика, Енергийният борд трябва да бъде "три плюс едно" или направо "четири партиен". Страни в него трябва да бъдат държавата, работодателите, синдикатите и организациите на потребителите. Юридическите лица - търговски дружества, трябва да се представляват от съответните браншови и национални работодателски организации.
В Енергийния борд трябва да вземем начина на взимането на решения от досегашната законово установена практика в тристранното сътрудничество - социалния диалог. Казано по друг начин - решенията трябва да се взимат с консенсус, иначе те просто няма да имат стойност, категорични са бизнесът и синдикатите.
Оставаме в очакване на вашия навременен отговор. В противен случай, ще се наложи да преосмислим позицията си относно участие в Енергийния борд", се казва още в позицията.