Държавата загуби мярка и мина на вересия

/КРОСС/ Институтът „Молинари" показа с прости числа как България срива финансовата си дисциплина

Финансово дисциплинираният премиер Бойко Борисов бил много разточителен, даже най-разточителен през последните 20 години в България. Базираният в Брюксел Икономически институт „Молинари" ни отвори очите, като публикува наскоро първия си анализ, озаглавен „Денят, когато държавите от Европейския съюз похарчиха всичките си годишни приходи". В него е приложен оригинален метод за оценяване на финансовото състояние на държавите, чиято цел е „да освети последиците за гражданите в област, която е особено трудна за разбиране от неспециалисти".

Да вържеш двата края означава да избуташ до заплата. Недостигащите дни показват колко са отдалечени „двата края". Но как да разбереш какво става в държавата, след като икономистите не си служат с такава проста мярка, а изчисляват колко процента е дефицитът спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) и го съпоставят с „маастрихтския" стандарт от 3%. Изследователите в института „Молинари" постъпват по-практично: делят приходите в държавата на разходите и умножават резултата по 365, колкото са дните в невисокосните години. Така разбират до коя дата стигат парите в бюджета и от кой момент държавата започва да задлъжнява. За целта използват само официалните данни, предоставени от правителствата на статистическата служба на ЕС „Евростат". Така никой не може да се сърди, че други в Европа го представят не толкова хубав, колкото се мисли.

Каква е България в очите на останалите от ЕС - финансово най-дисциплинирана, както я рекламира премиерът Бойко Борисов, или обратното? По-скоро обратното, отговарят с числа икономистите от „Молинари". Тази година тя е похарчила всичките си приходи още на 24 октомври, което означава, че 69 дни до Нова година ще трябва да кара на пост и молитва или да протегне ръка за нови заеми. Правителството опита да убеди някои обществени сектори да започнат авансово коледните пости, но срещна бърз отпор и ще направи най-логичното - ще увеличи държавния дълг. Но дълг е трупан и по-рано. Даже сега властта твърди, че не прави нови дългове, а взема заеми, за да погасява стари.

Гимнастиките на правителствените финансисти няма как да скрият очевидния факт, че държавният дълг постоянно расте - от 14% от БВП през 2009 г., когато дойде на власт първото правителство на Бойко Борисов, до 28% в момента, когато пак той е на власт. Тези проценти обаче отново замъгляват истината за неговото широкопръстие, защото дежурният му отговор е, че България все още е далеч от допустимите според критериите от Маастрихт 60% дълг спрямо БВП. От което следва познатата му хвалба, че държавата ни е от най-дисциплинираните в сравнение с повечето други в ЕС.

Нищо подобно, отговаря сравнителният анализ на "Молинари". По финансова дисциплина България в момента е на 26-то място от 28 държави в ЕС, като отстъпва само на Кипър и Португалия (две от официално признатите за проблемни държави в еврозоната). Гърция, например, с която Борисов обича високомерно да се сравнява, е на 19-то място. Спомняте ли си какво заяви той преди четири месеца на 1 юли по време на блиц контрола в парламента? „От пет-шест години темата на Гърция към ЕС е „дайте пари". В същото време ние сме се старали да харчим колкото изкарваме, да спазваме финансова дисциплина", каза Борисов, без да се смути, че лъже в очите депутатите, защото изкараните от държавата пари щяха да стигнат само за още три месеца.

Истината кой как ни е управлявал и дали Борисов е най-големият разсипник на държавните финанси няма как да разберем, ако не го сравним с предшествениците му. Институтът "Молинари" не дава такива подробни данни за предишни години, но прави четири отделни класации: за последните 20 години; за последните 10 години; за последните пет години и за изтичащата година. Като знаем кой кога е бил на власт, можем да си направим сами извода.

В класацията за последните 20 години България стои на четвърто място сред всичките 28 изследвани държави, като недостигащите й дни за връзване на „двата края" са средно 16 годишно. В този смисъл тя наистина изглежда финансово дисциплинирана, макар че изследваният период обхваща Жан-Виденовото управление, което докара държавата до колапс. Съвземането й след въвеждането на валутния борд обаче е заличило вредните последици.

Последните 10 години назад тя пак е на четвърто място, но с още по-добър резултат, защото е свършвала парите средно 11 дни преди края на всяка година. Подобрението несъмнено се дължи на годините с бюджетни излишъци през Сергей-Станишевото управление, което бързо „усвояваше" събраното в хазната, но все пак не трупаше дългове. Имаше период дори на финансово високомерие, когато правителството не трепваше от спирането на еврофондовете през 2008 г. заради доказаната крадливост на управляващата върхушка, а негови министри се хвалеха, че са им достатъчни привлечените с чара на властта други чуждестранни инвестиции. Премиерът Станишев пък им отвръщаше с любов, че няма да хвърля жертви на вълците (т.е. на Брюксел).

През 2009 година настъпиха две важни промени.

Първо, дойде кризата; второ, дойде Борисов. Връщайки се пет години, икономистите от „Молинари" виждат България вече на 10-то място в ЕС по финансова дисциплина, като недостигащите дни за самофинансиране са средно 31 всяка година. През тази петилетка тя е разчитала всеки последен месец на заеми отвън. Периодът стои в скобите на Борисов-1 и Борисов-2, като включва правителството на Пламен Орешарски и две служебни правителства (на Марин Райков и на Георги Близнашки). Така отговорността се разхвърля върху повече хора, но за да разберем кой е истинският Борисов, ни помага последната класация на „Молинари", за която вече стана дума. Тази година всъщност е първата на новото Борисово правителство. Тя определено забива България на дъното на ЕС, където вече е свикнала да си търси мястото и в други класации.

Да свършиш парите два месеца и десет дни преди края на годината, и то след като си поискал рекорден заем от 16 млрд. лв. (средно по 5,3 млрд. лв. за три години), е сигурен знак, че сме навлезли в периода „след мен и потоп"

Борисов харчи с бясно темпо и все не му стига. Оправданията му, че се е загрижил за пенсионери, болници, общини и пр., които не можели да вържат бюджетите си, са разобличени от същите анализатори в Брюксел. Те съпоставят финансовата дисциплина на централната администрация, на местните власти и на социалното осигуряване. Ето резултата: на правителството не му стигат 69 дни, за да балансира бюджета си, на местните власти не достига само 1 ден (ще свършат парите на 30 декември), а общественото осигуряване дори има излишък за два дни, т.е. от тазгодишния бюджет ще му останат пари до 2 януари.

В ретроспекция местната власт е подобрявала финансовата си дисциплина до миналата година. През последните две десетилетия не са й достигали 10 бюджетни дни годишно и се е класирала на 20-о място в ЕС. През последните 10 години е била на минус с четири дни годишно и е заела 13-то място. През последните 5 години е имала средно 6 дни в плюс и е била на 4-то място в ЕС. Сега е на 17-то място, защото е на минус с един ден.

При социалното осигуряване положението е следното: за 20-те години България е на 8-мо място в ЕС, защото средно е имала по 10 дни бюджетен излишък годишно. През последното десетилетие се е сринала на 21-во място, защото на година не са й достигали два дни да балансира бюджета си. През последната петилетка е на 18-то място със средно по пет недостигащи дни годишно. А тази година е на 14-то място с двата си дни бюджетни резерви.

Борисов показва липса на държавно мъжество и неспособност да носи отговорност, сякаш се е учил на политика от приказката „Болен здрав носи". А България боледува и ще става все по-зле, защото не успява да плесне през ръцете крадците, които поради своята безнаказаност я грабят все по-нагло. Евросъюзът й казва всяка година в критичните си доклади какво трябва да стори, за да се оправи. Но кой се интересува вече от брюкселски мантри? „Акъл не ща - пари ми дай": ето подходящ девиз за предстоящото българско председателство на ЕС през 2018 г., за което правителството на Борисов вече се готви.

Светослав Терзиев

„Сега"