Предизборното мълчание на Местан

/КРОСС/ Предизборното говорене навлезе във фаза "Бисмарк" - "най-много се лъже преди избори, по време на война и след лов". Само за протокола да напомня, че ловният сезон тази година се открива в изборния ден - на 5 октомври.

Ясното предизборно говорене на Местан е неговото многозначително мълчание. Сякаш чувам онова прочуто "да се снишиме, за да премине бурята" на другаря Тодор Живков.

В ДПС се възцари пълно мълчание. ДПС пак стана една спокойна, балансирана, загрижена, толерантна либерална партия. Въпреки че Осман от Кочан леко ще се затрудни със същността на "либералния вектор" и непоколебимата защита на плоския данък. Няма да се вадят зъбки, няма "Боли ли", няма Йордан-Цоневите хапливи забележки и заканителни обръщения и жестове с ръце, свити в лактите... ДПС мълчи по въпроси, по които обичайно говори, и още как.

Сега атаки се сипят отвсякъде. Правителството било на Борисов, ГЕРБ влизал през задната врата, готви "Б" отбора за следващи избори, слага ръка на митниците... трещи в един глас и лява, и дясна обединена опозиция. Да сте чули реакцията на ДПС? Изхвърлиха с ритници двамата ДПС областни управители от Пловдив и Благоевград... Да чухте възражения откъм сараите?

Бурни реакции от БСП и ГЕРБ последваха назначаването на шеф на РИК не къде да е, а в Кърджали. Да чухте ДПС да реагира?

И може би най-впечатляващото - изказването на Борисов за зам.-министрите мюсюлмани. Тълкувания и критики заваляха отвсякъде, само не и от най-засегнатите по дефиниция - ДПС. Пълен пас.

Няма случай от последните няколко избора, в които Доган да не изтърси някоя щуротия и да не хвърли в смут широките електорални маси. Не, че е късно. Голямото говорене на Сокола в други случаи сега е голямото мълчание на Местан. Както казва народната мъдрост - "Старо куче из мъгла не лае". Особено ако си участвал в процеса на конденза на мъглата.

С мълчанието си ДПС отново държи всички опции отворени. Това напълно съответства на печелившата от години философия на Движението като политически балансьор. Сега обаче, както гласи старото клише, тя е по-необходима от всякога.

На "Стамболийски" са доказани изборджии и няма как да не отчетат очевидното - че се очертава или еднопартиен кабинет (по-малко вероятно), или дясно коалиционно управление. В момента неодобрението към тях е сред най-високите в цялата история на прехода и са наясно, че каквото и движение да направят, все ще се тълкува като грешно. Затова, докато останалите партии хабят политическа енергия в междуличностни кавги и нападки, в ДПС си обикалят районите и обясняват (примерно) как да не стане гафът 15/15 или нещо друго от изборните технологии.

В Движението също така нямат сметка да правят каквито и да било резки движения срещу опонентите си. Срещу РБ е безсмислено губене на време, срещу БСП ще се разправят тихо на терена на ромските територии и в смесените райони, с националистите нямат допирен електорат, а що се отнася до ГЕРБ... Ако сте забелязали, всички по-малки политически формации умират да пришият ГЕРБ към някоя коалиция - я с БСП, я с ДПС. Да сте чули ДПС да ги опровергава? Докато обратното - Реформаторите подскочиха като ужилени при първото и доколкото мисля единствено изречение, с което Борисов ги прати едновременно на "Позитано" и в Драгалевци. Въпрос на политически опит.

В ДПС най-вероятно се опитват не да спечелят, а да запазят или поне да загубят минимално позиционното си преимущество на местна почва. Те отлично знаят, че всяка нова власт неизбежно сменя старите кадри, че ще загубят възлови постове по върховете на управлението. Въпросът е да се отърват с колкото се може по-малко драскотини и поражения в средния ешелон и по общините. Същевременно отлично разбират, че Борисов наследява обстановка на рухнало доверие в институциите и серия от очаквани, но непопулярни мерки. Една кадрова конфронтация би била загуба и за двете страни.

И в двете централи е кристално ясно, че едните не могат да завземат всичко, а другите - че не могат да запазят всичко. В този случай политическата синоптична прогноза е, че се очертава ясно и устойчиво предизборно време с купесто-дъждовни облаци в предизборните дни над смесените райони, а в следващия парламент ДПС най-вероятно ще бъде "мека" опозиция, която от време на време ще образува т.нар. "тематични мнозинства" по жизненоважни за Движението въпроси. Но коалиция ГЕРБ-ДПС е толкова вероятна, колкото и бай ви Ганьо да бъде в опозиция.

В този ред на мисли няма да е учудващо, ако на места ДПС се опита да спъне реформаторите, нежели ГЕРБ. Изведнъж анализът им може да покаже, че едноличното управление на Борисов е за предпочитане пред коалиция с РБ с Касим Дал в парламента и Иван Костов в "Драгалевци".

Автор: Евгени Петров за Труд