Балканите потъват, България стърчи

/КРОСС/ Вече знаем защо живеем толкова добре: защото си свършихме работата и останаха само проблемите на другите. Ако се чувствате неспокойни от бежанското цунами, слушайте премиера Бойко Борисов, който завчера каза: „Това трябва големите началници в света да седнат и да го решат. Това не е в нашите възможности".

А иначе ударихме джакпота с нашия премиер, който при откриването на спортна площадка и зала в Смолян седмица по-рано ни отвори очите колко добре живеем, докато околните държави закъсват: „Ситуацията на Балканите е тежка - Турция без правителство, Гърция без правителство, Македония без правителство. В Румъния падна министър-председателят... (А ние - б.а.) имаме правителство и могат да се случват за хората добри работи". Или казано с други думи, България има късмета да бъде ръководена от правителство на Борисов за разлика от другите балкански народи.

Как е при тях?

„Турция без правителство", отсича нашият премиер. В действителност Турция си има и правителство, и премиер (Ахмед Давутоглу - на поста от 29 август 2014 г.). Нейният проблем е, че не можа да сформира ново правителство след изборите на 7 юни 2015 г., защото управляващата Партия на справедливостта и развитието изгуби абсолютното си мнозинство в Меджлиса и не пожела да дели властта си с втората политическа сила. Затова президентът Реджеп Тайип Ердоган насрочи нови избори за 1 ноември, с които се надява да осигури пълен мандат за самостоятелно управление на своята партия. В нито един момент Турция не е изпадала в безвластие и премиерът Борисов няма защо да я окайва. Там властта пипа здраво, както могат да свидетелстват нейни противници.

„Гърция без правителство", продължава нашият балкански анализатор. Въпреки че Алексис Ципрас подаде на 20 август оставка на своето правителство, страната се сдоби със служебен премиер, както предвижда конституцията - това е председателката на Върховния съд Василики Тану-Христофилу. Тя запълва формално политическия вакуум и Борисов вероятно разбира, че Ципрас не губи властта, а с оставката си прави крачка назад колкото да се засили и да спечели отново, като елиминира вътрешната опозиция в своята партия СИРИЗА.

Правилото „Паднал от власт не подкрепям" вероятно не е чуждо на нашия премиер, защото два дни по-късно разговаря с Ципрас по телефона, сякаш още си седи в премиерското кресло. Във връзка с бежанския наплив „Борисов и Ципрас изразиха безпокойство и се обединиха около тезата, че България и Гърция трябва заедно да отстояват интереса си по този проблем пред Европейския съвет", извести правителствената пресслужба в София. Ако Ципрас си отиваше, защо Борисов би координирал с него тактиката на двете държави за следващата среща на високо равнище в ЕС, която ще бъде на 15-16 октомври, т.е. почти месец след предсрочните избори в Гърция, които са свикани на 20 септември?

„Македония без правителство", вайка се Борисов за сметка на западната ни съседка. Там пък премиерът Никола Груевски се задържа на поста, след като на 18 май се споразумя с опозицията да подаде оставка чак на 16 януари 2016 г. и да отвори път за предсрочни избори през април. Хубаво би било в Африка и Близкия изток да пропуснат последните политическите анализи на Борисов, защото потенциалните мигранти биха си помислили, че Македония е станала разграден двор без управляващи. През последните седмици страната бе атакувана от хиляди бежанци и затова прибягна до твърди мерки, за да ги разубеди да я ползват за транзит към Западна Европа. Но Борисов вероятно не забеляза какви усилия положи или пък нарочно й подля вода: Македония няма правителство.

Македонците могат да се престорят, че не разбират български, но румънците, които при социализма бяха свикнали да гледат българска телевизия, сигурно са наострили уши след съобщението на нашия премиер: „В Румъния падна министър-председателят". Вероятно част от тях са се разочаровали, че Виктор Понта все така ги управлява въпреки официалното обвинение на прокуратурата за корупция, измама, укриване на данъци и пране на пари. То бе повдигнато срещу него още на 18 юли, но премиерът Понта се запъна и отказа да подаде оставка. За сметка на това той се оттегли от председателския пост на управляващата Социалдемократическа партия (СДП). „За да не се отрази тази ситуация на СДП, реших да напусна като партиен лидер, докато се докаже моята невинност", заяви той, след като се вкопчи здраво в премиерското кресло. Никой друг европейски лидер освен Борисов не му е казвал така откровено, че мястото му вече не е там. Сега е интересно дали Понта ще отвърне, че колкото той, толкова и Борисов би трябвало да се срамува от корупцията на високо равнище, щом и двете държави са под наблюдение в ЕС по една и съща причина.

Борисов така я описа това лято в профила си във Фейсбук (10 юли): „Държавата ни в момента е остров на стабилност". Той показа голяма нервност към всякакви коментари за клатене на неговото правителство: "Тези коментари "ще падне правителството", които се говорят всеки ден, нито са здравословни, нито са правилни, нито има някакъв смисъл да се обсъждат. Това могат да го мислят хора, които искат да се дестабилизира държавата". Дано не тълкуват по същия начин неговите думи правителствените ръководители на другите балкански страни.

Външнополитическите изяви на президента Росен Плевнелиев неведнъж са предизвиквали усмивка. Но както личи, той е политически продукт на школата на премиера Бойко Борисов, която пък продължава балканските традиции на Ганковото кафене от „Под игото". Вазов пише: „Там се разискваха общинските въпроси - и възточният, и всичката вътрешна и външна политика на Европа". Борисов казва: „С Гърция е лесно, като страна - член на ЕС, можем да ги върнем, ако влезнат повече бежанци, докато с Македония проблемът не е същият. Затова там насищаме с повече хора (...) Отново се връщам на стратегическия въпрос, че САЩ, ЕС, Русия рано или късно трябва по тези теми да се разберат. Няма как Европа да удържи на тази бежанска вълна. Това ще промени демографския фактор, разбирам ги и хората там - зад гърба им режат глави, те търсят да се спасят. Само преди няколко години (!?) и от България са бягали нагоре към Бесарабия, когато са им рязали главите. Трябва да проявяваме хуманитарност (!?) и човещина и в същото време големите началници да седнат и да се разберат по въпроса. Тези хора трябва да си стоят в своите си държави".

Не е изненадващо, че в Борисовото кафене разговорите текат все в такъв стил. Заместник-министърът на вътрешните работи Филип Гунев обясни на 22 август пред Нова телевизия по повод бежанската криза, че „ситуацията в целия регион е много сложна. И в трите страни правителствата не са стабилни - в Гърция подадоха оставка, в Турция - предсрочни избори, в Македония - извънредна ситуация", заяви Гунев, като допълни, че при тази политическа нестабилност България успява да държи нещата под контрол. "Въпросът, който си задаваме всички, е дали тази маса може да тръгне към България? Ние имаме няколко причини да смятаме, че това няма да стане. Първата е, че тук не е свободен транзитен коридор, както е през Македония. Тук границите се охраняват много строго", каза Гунев.

Но по-важна е втората причина: „Никои от хората, които преминават през страната, не искат да остават тук, а искат да продължат транзитно към вътрешността на Европа". Да се чудиш как на този райски остров никой не ще да остане! Борисов обаче няма да се помръдне, защото, както каза, „Бива, бива, но вол за мезе не бива".

Светослав Терзиев

„Сега"