Държавата буксува, докато Борисов върти търговийка с национален суверенитет

/КРОСС/ Откакто ГЕРБ се върна на власт институциите циклят, държавата е в пълен застой, расте само агресията в обществото. А през това време премиерът Бойко Борисов снове по голямата шахматна дъска като самозабравила се пешка, привиждаща себе си като цар, и върти амбулантна търговия с националния ни суверенитет срещу съмнителни облаги.

Вече втори месец, откакто заработи, новият парламент върти на празни обороти. Оборищенският дух, за който призова при откриването му журналистът Тома Томов, се изпари с първия председателски звънец. Оттекоха се в канализацията и гръмките декларации на управляващите от ГЕРБ за реални резултати в кратко време.

„В парламента ще работим със съзнанието, че за кратко време българите очакват от нас реални резултати и то в областите, които ги засягат най-много", изстъпи се патетично зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов в първия работен ден на новото Народно събрание и после млъкна.

Времето отдавна не е кратко, а реалните резултати до момента са съвсем скромни. За 65 дни управляващите успяха да приемат на първо четене крайно спорния закон за концесиите, върнат от президента като антиобществен, да задействат процедурата за отдавна обещаното увеличение на ниските пенсии и да организират театрален провал на гласуването за референдума на Слави. Най-спешни, по традиция, им се видяха н-тите поред промени в Закона за движение по пътищата, приети направо светкавично, понеже материята е най-близка до милиционерския им манталитет. Пък и келепир има - току-виж припаднал някой лев от обществени поръчки за още камери. Извън тази скромна законодателна дейност, всичко останало са кавги, скандали, кухи декларации и обидни квалификации, разхвърляни почти всекидневно от парламентарната трибуна. Стигна се дотам, че от безсмислие и липса на законодателни идеи, управляващите започнаха през ден да канят своите министри в Народното събрание, за да им правят реклама.

От два месеца парламентът на практика не работи, а само симулира дейност. Законодателната машина на ГЕРБ цикли. Лобистите, изглежда, още не са сколасали да им напишат "правилните" закони. А през това време политически шарлатани като Антон Тодоров и Спас Гърневски, подвизаващи се като депутати от ГЕРБ, осигуряват зрелища на народа с болните си теории и посредствени стихоплетства.

Откакто ГЕРБ се върна на власт, държавата е в застой, расте само агресията в обществото. Правителството е фокусирано предимно върху разпределението на публични средства между „свои" и угаждане на външните господари.

А през това време премиерът Бойко Борисов върти амбулантна търговийка с национален суверенитет. Влезе отново в ролята на пощенски гълъб между Турция и ЕС - роля, която очевидно трудно му се удава предвид недотам високите му качества като дипломат. При посещението си в Анкара преди седмица Борисов недвусмислено зае страната на Турция в спора й с ЕС. Въобще не постави въпроса за намесата на Анкара във вътрешните ни работи, лъснала по време на последните парламентарни избори. И за капак бе взет за заложник от Ердоган, който го принуди да празнува рождения си ден в неговата компания. Ниският метан, който премиерът ни направи пред Високата порта, стана обект на повсеместен присмех. Турският президент очевидно държи здраво юздите на нашия башбакан и се разпорежда с него, както му е угодно. Вероятно делят общ интерес, но това все по-често е в ущърб на националния. Да не забравяме, че решението на Борисов за спиране на проекта „Южен поток" облагодетелства изцяло южната ни съседка. В следващите години България ще бъде принудена да купува газ от Турция със съответната надценка и ще се превърне в заложник на прищевките на турския президент. Нима не е национално предателство?! Към това се добавя и тоталната ни зависимост от благоволението на султана по въпроса с бежанците. Пусне ли бента, цунамито ще ни отнесе за броени дни. Срещу това „сдържане" обаче, често граничещо с шантаж, Европа, и България в частност, са готови на срамни компромиси с демократични принципи.

Точно същото унизително угодничество демонстрира Борисов и спрямо Македония. При посещението на премиера Зоран Заев в София той триумфално обяви, че слага край на спора между двете страни и, едва ли не, още утре подписва договор за двустранно сътрудничество с Македония. Би било чудесно, ако западната ни съседка бе дала категорични гаранции, че ще се съобрази с българските условия. Нищо такова, обаче, нямаше. Не стана ясно дали Македония ще се откаже да говори за „македонско малцинство" у нас, дали ще приеме българската позиция по отношение на езика и историята, дали ще поеме ангажимент за опазване на българското историческо наследство по нейните земи. Да, Борисов и Заев се прегръщаха повече от необходимото, заедно се поклониха на паметника на цар Самуил в София, за да демонстрират помирение. Но от евтиния популизъм до разрешаването на дългогодишните междудържавни спорове има още дълъг път да се извърви. Ако България подпише урбулешката споразумението за двустранно сътрудничество, това ще е поредната амбулантна търговия със суверенитет под натиска на външни сили. Да не забравяме, че политическите процеси в съседна Македония, както и у нас, се управляват ръчно от Вашингтон. Общ ни е кормчията, така да се каже.


Серията от неадекватни дипломатически ходове продължи и с посещението на Борисов в Брюксел за участие в Съвета на ЕС. Българският премиер отново бе използван от европейските си надзорници за лансирането на непопулярни тези, които мнозина в ЕС споделят, но не смеят да изрекат на глас, тъй като са в плен на фалшивата си политкоректност. Премиерът се обяви за плътно затваряне на границите на ЕС за бежанци - да минавали само през граничните КПП-та. Това изказване бе предназначено изцяло за българска употреба. Чист пиар. То не носи нито смисъл, нито е плод на кой знае каква смелост. Ами че то и сега е така. Бежанците имат право да минават само през официалните гранични пунктове, другото се води нарушение на законите. Освен това не е ясно какво преградно съоръжение предлага Борисов за дългата брегова граница на Гърция и Италия, например. Ограда в морето? Празни приказки на един напълно неадекватен политик, който търси да се хареса. Нищо повече.

Виж, приказките му за колективно членство на ЕС в НАТО заслужават малко повече внимание. Това, на практика, означава пълен отказ от суверенитет. Влизаме групово и там, големите, да решават какви кораби и оръжия ни трябват на нас, българите. Буквално това му бяха думите на нашия доморасъл евроатлантик. Идеята не е нова, но е толкова спорна, че няма шанс. Явно обаче е подсказана на Борисов като аргумент срещу закупуването на неамерикански изтребители за българските ВВС. Откакто се върна на власт, Борисов търси панически да угоди на отвъдокеанските си опекуни по въпроса за разходите за отбрана. Обещал е парите да отидат към американски фирми, а българските военни му мътят водата с техните препоръки за шведски „Грипен"-и. Затова се хваща за всяка идея, която може да го избави от неловкото положение. В случая - за груповото членство на ЕС в НАТО. Или както го обясни простонародно той: „Тогава като колективно членство, с парите, с които разполагат всички държави, да преценим на кой му трябват повече самолети, кораби. В зависимост от това, както ние сме на Черно море, ни трябват повече кораби или сухопътни войски. Така мисля, че пъти пъти ще излезе по-евтино, отколкото това милитаризиране в момента, в което само милиарди трябва да се изсипят само от България, камо ли за целия ЕС". Тоест - дайте да оставим на натовските лобисти в ЕС да ни оборудват армията! Трябва ли да уточняваме как се нарича подобно разгащване?

Както я е подкарал, Борисов скоро ще продаде под масата цялата държава срещу някой контрабанден канал за цигари или петролен танкер. Което, впрочем, е на път да стане...

Източник: Атанас Добрев, glasove.com