Мондиал 2014: Самба и Бели слонове

/КРОСС/Възможно ли е напълно отдаден на вярата човек да се отрече от религията си? Да, ако заподозре, че Бог се интересува повече от материалното, отколкото от духовното. Нещо подобно в момента се случва в Бразилия.

Въпреки че южноамериканската държава чака от 64 години мига да посрещне световното първенство по футбол отново на своя земя, през последната година срещу домакинството на мондиала постоянно демонстрират различни социални групи и прослойки от населението на страната. Протестите са толкова чести, че емоциите преди първия сигнал на 12 юни в Сао Пауло все повече се поделят между очакването за празник или за напрежение и провал.

Правителството на Бразилия похарчи почти четири милиарда долара за строителство на нови стадиони и за ремонта на съществуващи. Общо 12 арени в огромната страна ще посрещнат мачовете от шампионата.

Напълно новите стадиони са шест 

Също заради мондиала малко по-рано бе завършен и националният спортен център „Мане Гаринча" в столицата Бразилия. Всички те не са какви да е стадиони, а едни от най-модерните и претенциозни съоръжения, които архитектурата познава. Най-скъпо - 450 000 000 долара, излезе националният стадион „Мане Гаринча". След завършването му той притежава най-голямата слънчева инсталация в страната - около 16 000 кв. м. Сложната система е в състояние да произвеждат около 2.5 мегавата енергия на ден. Построени бяха и басейни, които да съхраняват дъждовната вода през валежния сезон. Покривът на стадиона е направен от бели фотокаталитични мембрани, които неутрализират замърсяването от въздуха. Сто на сто от материалите за новия „Мане Гаринча" са рециклирани части от стария стадион в столицата, които бяха използвани отново.

Правителството нееднократно обяви, че парите за огромните съоръжения не са публични и не са взети от бюджетите на нито една друга социална дейност. Въпреки това много хора в Бразилия се питат защо са ни тези скъпи и излишни монументи?

Медиите в страната дори измислиха термина Бели слонове - така наричат стадионите, които ще останат без приложение от юли нататък. В град Бразилия дори няма голям футболен отбор, който да използва „Мане Гаринча" след края на мондиала. С капацитет 70 000 по време на мач и 27 000 в останалото време стадионът може да бъде добре натоварен и с концерти и фестивали. Но все пак близо 500 000 000 долара за една голяма концернтна зала...

На част от останалите стадиони в Бразилия в обикновени дни също не се събират повече от 3000 зрители за срещите на местните клубове. „Арена Амазония" в град Манаус например е построен в сърцето на джунглата и побира 43 000 зрители. За красивия обект бяха похарчени 290 000 000 долара. След Световната купа негов  собственик ще е отборът на „Насионал", който всъщност е член на бразилската дивизия D.
„Тези ни съдират кожите - възкликна преди година бившият футболист №1 в света Ромарио. В момента съотборникът на Стоичков в „Барселона" е ляв депутат в бразилския парламент. -  С парите, похарчени за стадионите за световното първенство, можеше да се построят 8000 нови училища. Само с парите, хвърлени за „Мане Гаринча", щяхме да изградим 150 000 жилища за хора с ниски доходи."

Други осем милиарда долара правителството похарчи за цялостна реорганизация на транспортната инфраструктура на страната.  Срещу този разход не се протестира. Обществото дори насърчава властите да направят реформата в транспорта. Част от бразилците обаче обвиняват кабинета, че е загърбил точно тази част от програмата си, която е била най-важната страна в проекта Мондиал 2014. Парите, вложени в инфраструктура, би трябвало да са от полза и след две години, когато Рио де Жанейро ще приеме следващите летни оимпийски игри. Планът беше заради двете грандиозни събития да се изградят много нови улици, пътища и магистрали, да се пусне бърз транзитен влак между Сао Пауло и Рио де Жанейро, да се открият нови линии на метрото в Сао Пауло (и особено линия 4 - от центъра до летището). Мотивът бе, че в момента собствениците на хотели в Сао Пауло предупреждават гостите си да освобождават стаите пет часа преди полета, за да са навреме на летището при нечовешките задръствания по 15-километровото трасе и при гигантските опашки на гишетата. Неотдавна реномирано списание за туризъм класира аерогарата в Сао Пауло като най-лошото от всички 26 големи летища в Южна и Латинска Америка.
Освен да оправи инфраструктурата на Сао Пауло, предварителните намерения на Бразилия бяха да разшири още 12 аеропорта и да построи няколко нови пристанища. Междувременно обаче президентът Дилма Русеф изостави първоначалния си план да създаде нов терминал на летището в Сао Пауло, който да заработи още преди световното първенство. Вместо това бе анонсирано, че увеличеният поток пътници през юни и юли и след две години ще бъде обслужван във временни модули. Загърбена бе и линия 4 на метрото в Сао Пауло. Това особено разстрои и ожесточи жителите на най-богатия бразилски град. От всички предварителни разчети и бюджети Бразилия не намали единствено парите, с които бърза да дострои изостаналите от графика Бели слонове. И към момента обаче има драма със строежа на „Арена Коринтианс" в Сао Пауло, където в четвъртък ще се изиграе първият мач между домакините и Хърватска. И властите, и организаторите на състезанието обаче успокояват медиите и туристите, че срещата ще се състои на мястото и в часа, които вече са известни.

Дали огромните средства, които държавите изливат в спортни форуми, са оправдани? Дали домакините наистина печелят, организирайки СП и олимпиади? Със сигурност не, ако се прочетат внимателно докладите на т.нар. организационен комитет на олимпийските игри (OCOG), твърди американският професор по икономика с профил спортен мениджмънт Андрю Цимбалист. Според него цифрите недвусмислено показват, че моделът за финансиране на елитен спорт е сбъркан и че страните, принудени да правят големи разходи по организацията на турнирите, впоследствие имат проблеми. Цимбалист твърди, че бюджетите на всички олимпиади от 1984 г насам - Лос Анджелис, Сеул, Барселона, Атланта, Сидни, Атина, Пекин и Лондон, са надхвърлили значително първоначалните разчети. Преподавателят предупреждава, че всъщност и данните на OCOG не са точни, тъй като обхващат само оперативните, но не и капиталовите разходи, където реално са големите харчове. Въпреки това Цимбалист достига до извода, че дори само оперативните разходи разбиват на пух и прах илюзията, че те някога може да бъдат наваксани.

През 2008 г. например общият бюджет на олимпиадата в Пекин прехвърля 40 милиарда щатски долара. Четири години по-късно в Лондон първоначално разходите се очакваше да бъдат четири милиарда долара, но де факто надхвърлиха двадесет. Не по-различно е положението и с мондиалите. Преди четири години ЮАР изхарчи почти 12 милиарда долара. Merrill Lynch пък прогнозира, че Катар ще похарчи над 65 милиарда, за да бъде напълно готов за първенството през 2022-ра.

Срещу всичко това мондиалът в ЮАР генерира едва 3.5 млрд. долара приходи, по-голямата част от които прибра ФИФА (по каква схема - вижте в следващия текст). Летните олимпийски игри пък привличат средно около пет милиарда долара, лъвският пай от които остава за МОК. Така простата аритметика сочи, че нетно домакинът на алимипиада или на мондиал винаги е губещ. Тенденцията може да се промени единствено ако държавата постигне последващ бум в туризма или ако издигне спортния си продукт на по-високо ниво и започне да печели от него. Нещо, което например направи Гърция в баскетбола, организирайки европейско първенство преди близо 30 години. До този момент южните ни съседи бяха средна сила в тази игра. След изненадващата победа в турнира и след като играчи като Никос Галис, Янакис, Фасулас и т.н. се прочуха, Гърция постепенно се превърна в междуконтинентална баскетболна сила, която играе редовно по скъпите турнири, произвежда качествени играчи и ги продава навън.

Третият начин страната да компенсира вложенията си е, ако построената спортна инфраструктура започне да връща пари в икономиката. Точно при Бразилия и трите компонента трудно биха заработили. За стадионите тип „Бели слонове" вече стана дума, а в останалите две направления  Страната на кафето като че ли няма къде повече да се развива. Бразилия и Аржентина и без това са най-големите износители на футболисти в света и мондиалът едва ли може да им помогне да станат още по-големи. Преди време агенция Ройтерс съобщи, че за две години кариоките са изнесли зад граница 1440 играча, а гаучосите - близо 1800.   

Що се отнася до туризма, ползите за Бразилия също са съмнителни. Със или без световни първенства и олимпиади Рио де Жанейро е най-посещаваният град в Южното полукълбо с годишен приток от около 2 800 000 туристи.
Специалисти смятат, че страната може само да загуби, ако нещо по организацията на мондиала се обърка. Ако през юни и юли там избухне голям скандал с уличната престъпност или се преекспонира темата за трафика, безбрежните й плажове и самбата едва ли ще го компенсират. След олимпиадата през 2008-а например Пекин не се превърна в по-туристически град, тъй като целият свят разбра, че смогът над китайската столица е ужасен и че в строителството страната не спазва никакви екологични норми.  

Кой тогава е достоен да организира световните първенства по футбол и олимпиадите? Държави, на които няма да се налага да залагат всичко на карта за един подобен турнир, биха казали анализаторите. Глупаво и непазарно е да се дава Световната купа на държава, която е нефутболна или която ще трябва да прави прекалено големи инвестиции в инфраструктурата си - спортна и урбанистична, заключава в изследването си споменатият Андрю Цимбалист. През 2006 г.  организационният комитет на мондиала в Германия отчете по немски точно и акуратно само месец след финала чиста печалба от 56.5 милиона евро. Няколко месеца по-късно следващият президент на местната федерация Тео Цванцигер коригира цифрата до 135 милиона евро. "Горди сме, че при бюджет от 430 милиона евро успяхме да реализираме такъв добър резултат", подчерта той. 430 милиона евро срещу над 12 милиарда долара, които Бразилия вече е похарчила?! Вероятно затова на местното правителство и на президента Дилма Русеф им е трудно да овладеят страстите.

Кой може да помогне

Със сигурност само шеста световна титла на Бразилия. Единствено триумфът би накарал Ромарио и останалите, които мислят като него, да прежалят похарчените реали и страната на самбата да потъне в любимите си фиести и карнавали. Затова задачата на Неймар и на компанията около него изглежда два пъти по-трудна и отговорна. Между 12 юни и 13 юли те ще трябва да играят не само за своята чест и за престижа на страната, но и за да осмислят онези 12 000 000 000 долара, които Бразилия похарчи за организацията на ХХ световно първенство по футбол. 

Източник: Temadaily