Георгий Толорая: Световният ред не може да се диктува от Запада

/КРОСС/ Държавите от групата БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) обявиха учредяването на банка за развитие с капитал от 50 млрд. долара, както и на резервен фонд за спешни реакции при валутни кризи от 100 млрд. долара.

Страните със стремително развиваща се икономика, подписаха заключителна декларация на Шестата среща на върха на БРИКС в бразилския курортен град Форталез, където лидерите им постигнаха редица важни споразумения в сферата на сигурността, икономиката и финансите,- коментира изпълнителният директор на Националният комитет за изследвания БРИКС проф. Георгий Толорая.

Проф. Георгий Толорая е началник на Управление на регионалните проекти на Фонда „Русский мир", изпълнителен директор на Националния комитет за изследвания БРИКС и Извънреден и пълномощен посланик към МВнР на Русия.

- Георгий Давидович, как оценявате резултатите от срещата на върха на БРИКС в Бразилия?

- Доста неочаквано, тази среща на Лидерите се оказа изключителна! Тя поставя едно начало на втория цикъл на върховете, което за пореден път подвърждава зрелостта на БРИКС.
За разлика от други подобни срещи, тази се отличава именно с това, че се проведе в един доста остър период на конфронтация на някои от страните от БРИКС със Запада: в частност имам предвид Русия, въпреки че и отношенията между Китай и САЩ би могло да бъдат и по-нормални. И въпреки всичко, предвид тези условия, страните от БРИКС изразиха солидарни позиции, именно това обединение на позициите от своя страна е показател за един нов център на силата, който включва алтернативни на западния модел държави , като твърдо и недвусмислено заявява готовността си да отстоява своите интереси и да не се съгласява на диктата от Вашингтон.
Освен това бяха предприети важни практически крачки по реализацията на концепцията на БРИКС в качеството му на нов център на силата: постигнати бяха споразумения за учредяването на нова банка за развитие на валутни резерви. Независимо от това, че процесът на създавене на банката едва започна, тя трябва да бъде не само финансова институция, но и координиращ център на икономическата политика на страните - нещо, което преди не съществуваше. Разбира се, че банката за развитие е важна също така за предоставяне на възможност на независимите инвестиции да се реализират в проекти, от които са заинтересовани страните на БРИКС, но не представляват интерес за Световната банка или други инвестиционни банки, където силните позиции заемат западните финансисти и правителства.

- Как тези институти, за създанието на които се договориха страните от БРИКС, ще повлияят на съществуващата глобална финансова архитектура?

- Не трябва да се преувеличава реалното глобално значение на тези институти, тъй като те са в самото начала на своето развитие, но тяхното създаване е много важна символическа крачка напред.
Банката за развитие - това е потенциално важен координационен център, също така и вероятен център за съгласуване на икономическата политика и подбора на проектите, което ще създаде възможност за предоставяне на финансиране за тези проекти, които другите международни банки не желаят да подкрепят. Фактически банката БРИКС - това е алтернатива и един вид конкуренция на съществуващите банки. Въпросът е - ще изградят ли те помежду си отношения на сътрудничество, или на конфронтация? Има много проекти, неинтересни за Запада, но доста важни за страните на БРИКС, които може да бъдат финансирани от банката за развитие.
По този начин определена коректива във финансовата архитектура ще се наложи, но не веднага.
Относно фонда на валутните резерви - това е една тема, много сериозна от психологическа гледна точка, показваща, че страните на БРИКС са способни да създадат източник на финансиране, необходим за предотвратяването на финансовата нестабилност в тези страни. По този начин няма да има необходимост да се прибягва до МВФ, който налага доста корави, понякога неприемливи за правителствата условия. Създаването на фонда на валутните резерви е изключително важен психологически момент не само за страните от БРИКС, но и за всички развиващи се страни, на които ще бъдат предоставени алтернативни източници и методи за решаване на икономическите проблеми.

- Във Форталезската декларация страните от БРИКС оповестиха своите намерения : със съвместни услия да се въведат реформи в МВФ и Световната Банка, а също така и за провеждане на реформи в Съвета за Сигурност на ООН. Значат ли тези изявления, че в бъдеще едно от основните направления на работата на БРИКС ще бъде борбата за по-справедливо световно устройство?

- Това не е просто направление на работа, а една от причините за създаване на БРИКС и смисъл на неговото съществуване, а именно да се реформира международната архитектура - и в геополитически смисъл, и във финансово-икономически.
Относно реформата на МВФ - бяха постигнати определни уговорки за изменение на квотите и други структурни изменения, но засега са нереализуеми, тъй като Конгресът на САЩ отказва да ги ратифицира. Страните от БРИКС заявиха, че ще се борят за реализацията на съгласувани позиции, ще поддържат курса, насочен към реформиране на МВФ. Това не означава, че съвместната им дейност ще е успешна, предвид, че отстрешната страна ги игнорира и не прави компромиси.
Относно реформите в ООН - това преди всичко е желанието на Индия и Бразилия да станат постоянни членове на Съвета за Сигурност на ООН. Аз лично мисля, че това е напълно оправдан стремеж.

- Русия, Китай, Индия, Бразилия и ЮАР изразяват своето единомислие по редица важни международни въпроси. Ще посегнат ли САЩ и техните съюзници да разрушат това единство посредством двустранни споразумения и натиск?

- Смятам, че опитите за вътрешно разпокъсване на БРИКС тепърва ще набират скорост. Ще има опити за разделяне на страните една от друга, подклаждане на противоречия, ще се опитат да ги подмамят в други алтернативни съюзи. Ще провеждат работа с правителствата, за да им разклащат земята под крата. Към това трябва да се отнасяме напълно спокойно и разумно, световният ред никога не се е променял лесно,без сътресения. Важното е да протичат цивилизовано - не под формата на остра конфронтация, която е преход към насилствени действия, а под формта на сблъсък на идеи и концепции, изработване на компромисни решения, които да са в интерес на цялото човечество.

Оля Ал-Ахмед
„Стандарт"