Как в Англия посрещат българското Съединение

Като изписах в Гугъл заглавието на книгата ми „Българите из Лондон", издадена на английски език, между появилите се страници с линкове случайно открих неизвестно английско издание със заглавие „Българите такива, каквито са". То е отпечатано в Лондон през септември 1885 г. от една британска патриотична организация.
Естествено заглавието ме заинтригува и отидох в библиотеката да си я поръчам за прочит. Там след няколкоминутно боравене с компютъра ме информираха, че от тази книга са запазени всичко на всичко четири екземпляра в четири научни библиотеки. И единственият вариант е да отида в отдела за редки книги в най-голямата библиотека в света - Британската, съхраняваща общо 170 милиона единици.

Аз съм клиент на тази библиотека и дори „Десант" публикува моя статия за изложбата й, в която са представени три средновековни български четвероевангелия.
Заявих книгата и зачаках - според действащата в институцията наредба трябваше да ми я доставят до три дни. След седмица обаче изданието все още го нямаше и служителят предположи, че се ползва някъде от научни работници.
Ангажирах за издирването му една българка, работеща в тази библиотека. Учудването ни бе голямо, че в течение на месец и тя не можа да го открие. След като още два-три пъти давам поръчки за книгата и след почти тримесечно чакане, най-после получих имейл, че тя е доставена в читалнята за редки екземпляри.

В тази библиотека се влиза като в самолет - проверки и сканирания още на входа. В читалнята следват още проверки и те следят няколко наблюдатели. А погледът ми установи, че и всяко читателско място се записва от видеокамерите, предаващи от три-четири различни ъгъла на наблюдение. Можеш да внесеш само молив и бели листове, нищо друго!
Още като прелистих първите страници, разбрах, че книгата е уникална.

Вече бях проверил, че в България никой не знае за съществуването й. Осведомих се, че след като от библиотеката са ми я доставили, могат да я задържат в читалнята цял месец. Вероятно затова съм чакал реда си два-три месеца - явно някой е правил проучвания какви сме ние, българите, тъй като събитията се разиграваха по времето, когато в Обединеното кралство се провеждаше широка медийна кампания срещу идването на още наши сънародници там.

Аз обаче помолих за копие. Информираха ме, че повечето редки книги са забранени за копиране. На следващия ден с радост научих, че въпросното издание не влизало в забранителния списък. Но можело да ползвам копието само за свои изследвания, без да го размножавам повече, за което подписах и съответната декларация. Платих предварително сума, десетина пъти по-висока от обичайно копиране, и получих електронно копие, на което на всяка страница е поставен воден знак с думите „Британска библиотека".

Въпреки декларацията обаче, принтирах предоставеното ми фотокопие в три екземпляра, два от които дарих съответно на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий" в София и на Пловдивската библиотека „Иван Вазов", а третото си оставих за мен.
Читателят сигурно се пита с какво е толкова интересна тази книга и какво пише за българите там?!

Оказа се, че изданието е отпечатано в огромен тираж само седмица след съединението на Княжество България с Източна Румелия и целта му е била да информира, или ако искаме да бъдем по-точни - да дезинформира, населението и го подготви психологически за евентуална нова „Кримска война" (цяла Европа срещу Русия). Макар че е издадено от патриотична организация, то отразява официалната политика на Англия по българския въпрос от средата на ХІХ век до Съединението. Включвано е сетне и в сборник от важни за английската политика документи.

Тази книга най-после ми обясни защо Русия е изтеглила офицерския си състав от българската армия при обявяване на Сръбско-българската война. Съединението на Княжество България с Източна Румелия е предизвикало огромна тревога в Британската империя. Както винаги, вдигнал се шум, че и то е дело на руския царски двор, който постепенно се стреми да постигне Санстефанска България с излаз на Егея.
Първата страница на книгата започва с едно огромно заглавие: „Истината за Източна Румелия" (!?!). И първото изречение гласи, че „революцията в Източна Румелия" (т. е. Съединението) застрашително подновява целия Източен въпрос!

Внушава се, че към коренното гръцко население между VІ до ХV век по тези земи се заселили някои варварски племена, между които и диваците - българи. Тия дивашки племена взаимно се изтребвали, докато в ХІV и ХV век дошли турците и въдворили ред и порядък в региона.
Подчертава се също, че турците са добре управляваща раса, но направили голяма грешка, че не форсирали потурчването на завареното местно население. Вследствие на това, през последния ХІХ век руски емисари развили сепаратистко движение сред родствените им славяно-българи, организирали и въстание, докато накрая след брутална война им създали и държава.

Интересна е пропагандната лъжа, твърдяща, че под покровителството на генерал Гурко диваците българи изклали, избесили и живи изгорили над един милион гърци и турци, за да може да добият превес по тези земи.
„В края на войната Русия се опита да изгради една Велика България..." - пише в книжката. Но Англия не позволила, защото „Гърция има законното основание да наследи турската власт южно от Стара планина". Междувпрочем в южната ни съседка и досега смятат, че Източна Румелия е била втора гръцка държава и на територията й и днес съществуват клубове „Източна Румелия", на чиито стени е окачена „нейната" карта.

„Тук жизнено най-важният въпрос е да не се допусне Русия да стъпи в Константинопол. Англия много добре знае това. Неслучайно похарчихме 100 милиона лири и 50 000 човешки живота през 1854 г. (в Кримската война, б. а.), за да я спрем!" - се изтъква още по страниците на любопитното издание.
Тук искам да допълня, че в много английски източници пише, че ако не е била намесата на Англия в Кримската война, Русия щяла да освободи България още тогава - четвърт век по-рано. В Добруджа се били разположили превантивно английски войски, край Варна били изградени военнополеви болници.

Цялата въпросна английска книга „Българите такива, каквито са" възхвалява гърци и
турци и внушава, че „ако се налага някой да измести турците между Стара планина и Егейско море - то това трябва да са гърците и в никакъв случай българите!". „Гърците са наши приятели и по инстинкт, и по традиция, и по интереси!" - твърди книжлето.
А ето и още един цитат от него: „Гърците са много по-висша раса в сравнение с българите и ще третират по-справедливо мюсюлманите, отколкото тях!".

Всеки знае как се третират мюсюлманите в днешна Гърция и как - в България! Само един факт бих споменал: докато у нас никнат като гъби нови и нови джамии, то в Гърция джамия може да се разруши (ако някъде е останала), но не и да се построи нова. А от личен опит знам, че там държавна работа на друговерци не дават и правата им са съвсем ограничени...
Едва по време на Балканските войни депутатите братя Чарлз и Ноел Бъкстон след продължителна обиколка, срещи и разговори с обикновени хора установяват истината и декларират в английския парламент, че на Балканите най-толерантни към друговерците и съседите си са българите, а не гърците.

Но ето че от споменатото вече прелюбопитно издание става ясно, че преди 130 години Великобритания е вдигнала в тревога целия Стар континент. В онези времена тя е най-мощната империя в света и като такава предупреждава Русия, че ако одобри това Съединение и остави руските офицери, то срещу нея ще воюва заедно цяла Европа. При опасността да се загуби дори допуснатото по размери Княжество България, какви други варианти са оставали на Русия, освен да изтегли офицерите си и да оголи войската ни срещу насъскваната Сърбия?

Героизмът на българските войници обаче, всеотдайността на капитаните и сержантите, ентусиазмът на целия народ от двете страни на Стара планина не остават скрити за многобройните кореспонденти и наблюдатели от цял свят. В крайна сметка Западна Европа се убеждава, че това Съединение не е дело на царските руски емисари, а стремеж за частично обединение на народа ни и го признава като свършен факт!

Източник: desant.net