Държавата прибира 216,10 лв. от 1000 лева заплата

/КРОСС/Точно 216,10 лв. прибира българската държава от служител, получаващ 1000 лв. заплата. Отделно от това работодателят внася още 178 лв. Това показват данните за данъчно-осигурителната тежест у нас.

Така сборът на данъчните и осигурителни плащания е равен на 394,1 лв. или 33,46 на сто от 1178 лв. (сумата от заплатата и вноските на работодателя), показва доклад на „Индъстри уоч". В сметката не влиза облагането на потреблението. То зависи и от фактори като склонността към спестовност.

Ситуацията с данъчната тежест е почти без промяна от 2011 година насам, тъй като няма значителна промяна в данъчните ставки, пише "Преса".

Според анализаторите именно 783,90 лв. заплата реално получават две трети от работещите на трудов договор у нас.

Много или малко ни взема правителството?

Правилният отговор е - зависи. 394 лева не са малко в икономика, характерна с ниските доходи от труд. Обаче всичко се познава в сравнение. А то показва, че процентът на облагане на доходите е сред най-ниските в Европейския съюз.

Половината от данъчните приходи в ЕС идват от облагането на трудовите доходи. Най-много тежат налозите върху заплатите в Швеция (58,6%), Холандия (57,5%), Австрия (57,4%) и Германия (56,6%). Само в България, Малта, Кипър и Великобритания делът е под 40 на сто от доходите от заплати.

Още един показател ни нарежда сред държавите с ниско облагане. Статистиката на Евростат мери и данъчното бреме върху населението на държавите членки като процент от произведения брутен вътрешен продукт. У нас то се оценява на 27,9 на сто от БВП спрямо 39,4% от общия БВП на съюза. Най-нисък е процентът в Литва - 27,2 на сто.

Според последните данни на Европейската статистическа служба от плащането на всички видове преки и непреки данъци и осигуровки у нас държавата е събрала 22 милиарда лева през 2012 година. Месечното облагане при среден доход от 1156 лв. на всеки член от домакинството е 253 лева. Да, но децата, безработните и пенсионерите не плащат данъци.

Цялата тежест пада върху работещите българи

А те са 2,952 млн. души през този период. Излиза, че държавата прибира много повече от доходите на всеки зает в икономиката (в това число от заплата, наеми, помощи и дивиденти).

Според експерти широко рекламираното ниско данъчно облагане у нас не успява да привлече сериозни чужди инвестиции. Според Калоян Стайков от Института за пазарна икономика проблемите с политическата несигурност, които изпитваме напоследък, както и несигурната бизнес среда ще продължат да отблъскват чуждите инвеститори. „Колкото и ниски данъци да имаме, няма да успеем да привлечем никого, без стабилност", добавя той.

През 2015 г. данък лихва остава 8%, ще има облекчения за семейства с деца

Следващата година няма да се запомни с много изненади в данъчните закони у нас. През изминалата седмица парламентът прие промени, с които въведе само една новост. Семействата с деца ще ползват намаляване на годишната данъчна основа догодина. За двойките, които имат едно дете, отстъпката ще е 200 лв. за година, за две деца - 400 лв., а за три и повече тя ще е 600 лв.

Това на практика означава, че при семейство с едно дете единият родител след приспадане на осигуровките ще спестява 20 лв. (10% от 200 лв.) годишно от налозите, които дължи.

Другата промяна за догодина е отстъпката за хора с дете с увреждания. Там годишно данъчната основа ще може да се намали с 2000 лв.

Държавата дава с едната ръка, но с другата взема. Депутатите решиха да премахнат възможността хората, работещи на минимална заплата, да могат да си възстановяват 10- процентния данък върху доходите. Мярката бе гласувана от кабинета „Орешарски", но правилото остава в сила само за доходите, получени през тази година.

С данъчните промени бе решено и догодина налогът върху лихвите от депозитите да остане 8 на сто и да обхване всички видове влогове. От ГЕРБ настояваха той да нарасне до 10%, но народните представители от другите политически сили в парламента не ги подкрепиха.

България и още пет от ЕС имат 20% ставка за ДДС

България е сред държавите със сравнително ниска ставка на ДДС в Европейския съюз, показват данните на статистическата служба Евростат. Страната ни и още пет членки на ЕС - Словакия, Австрия, Великобритания, Франция и Естония, се нареждат на четвърта позиция от всичките 28 държави по най-ниска стандартна ставка. Тя е 20 на сто. Най-висок налог плащат в Унгария - 27 на сто, в Швеция, Дания и Хърватия ДДС е 25%. Под нашите 20 процента е налогът в Германия, Кипър, Малта и Люксембург.

Дания и България са държавите, в които стандартната ставка се прилага почти за всички икономически браншове. У нас все пак има отклонение - налогът е диференциран само за туризма - 9%. В същото време освен в България и в още пет държави в ЕС няма по-ниска ставка за хранителните продукти - Дания, Естония, Латвия, Литва и Словакия. Отново шесторка, но този път без Словакия, държи високи налози и за лекарствата. Групата се допълва с Швеция.

В България понижаването на ставките за тези стоки от години е обект на дискусии, но досега никой не е посегнал на 20-те процента. Основният аргумент е, че различните ставки ще доведат до бум на заявките от другите сектори и приходите в хазната ще се стопят. Някои държави може да се похвалят със силно намален ДДС - под 5% за някои продукти.

В Люксембург например храната, медицинското обслужване, лекарствата, книгите, водата, че дори и обувките за деца се облагат само с 3% при стандартна ставка 15 на сто. В Испания, в която ДДС е 21%, данъкът за храната, лекарствата и книгите е 4%.

Бизнесът плаща ниски налози, но бюрокрацията е много

България е сред страните в ЕС с най-ниско данъчно облагане за бизнеса, показва доклад на „Прайс Уотърхаус Купърс". За сметка на това обаче плащането на налозите е съпроводено с много бюрокрация и отнема доста време.

Анализът взема предвид данъците и задължителните осигуровки, които едно средно предприятие трябва да плати за година, както и административната тежест, с която е съпроводено плащането. Изчисленията на компанията се базират на корпоративния данък, социалните осигуровки и трудовите данъци, платими от работодателя, данъците върху имущество и при прехвърляне на имоти и коли, ставки за дивиденти, капиталови печалби и върху финансовите трансакции.

Общата тежест за бизнеса в България се равнява на 27% от търговската им печалба. В Хърватия например процентът е 18,8. Средно за ЕС данъчната тежест за фирмите, пресметната по тази методология, е 40%.

Необходимото време за плащане на налози у нас е 454 часа и е най-дългото сред страните от ЕС. Средното е 264 часа. По леснина на плащането като цяло България е на 89-о място в света сред 189 държави в проучването.

В големите градове
Само Варна намалява местните такси

През следващата година големите градове в страната масово запазват ставките по местните данъци. Само варненци ще бъдат облагодетелствани с намаления на два местни налога, показва проверка на „Преса". В София, Пловдив и Бургас промени няма да има.

Варненската местна власт е решила от догодина да смъкне с 10 на сто ставката за данъците на товарните моторни превозни средства. В момента той варира от 75 до 2625 лв. в зависимост от товароносимостта и осите на камиона. Предложението е на варненския кмет Иван Портних и е мотивирано с практиката работещи в града фирми да регистрират камионите си в съседни общини заради по-ниските налози там. Таксата за битови отпадъци за нежилищните имоти на физически лица да падне с 0,2 промила - от 3,9 на 3,7 промила, предвижда още кметската администрация. Миналата година такса смет също бе намалена с 0,2 промила. Сега за жилищни имоти тя е 0,98 на хиляда пропорционално на данъчната оценка. Всични останали налози ще запазят размера си.

Проверката на „Преса" показва, че в Пловдив и догодина такса смет остава 1,5 промила върху данъчната оценка на имотите за граждани. Фирмите ще плащат 5,3 на хиляда. Данък сгради остава 1,8 промила. Няма да има промяна и при налозите върху колите, въпреки че опозицията има предложения те да бъдат намалени. В София също няма да има промени. Местните данъци и такси в Бургас остават замразени през 2015 г. Те бяха намалени още през 2014 г., когато общината разработи бюджета въз основа на намаляване на такса смет за юридическите лица и офисите. От 10,5 промилите паднаха на 7,9 за юридическите лица, а от 10 на 7 - за офисите.