Къде е "у дома" за българите в чужбина?

/КРОСС/За много от българите в чужбина България и ваканцията са почти синоними. Лятото е предпочитан сезон да се приберат "у дома" и те често го очакват с нетърпение, да се видят с роднините и приятелите си, да отидат на нашите плажове, дори понякога, когато живеят на брега на океана.

Децата им обаче рядко наричат България "у дома", дори да им харесва да идват тук, а се оказва, че понякога и за родителите им въпреки носталгията почивката тук не е съвсем като в мечтите им и "вкъщи" вече има различно измерение.

Калина Нончева, която живее в Германия, разказва, че българите около нея, без значение дали са женени за германци, или не, обичат да се прибират в България. Съчетават виждането на близките си с почивка там. Летният сезон е предпочитан за пътуването заради лятната ваканция и топлото време. Тази година нейното семейство не е ходило на море в България, но впечатленията й са, че българските плажове се харесват на чужденците.

Децата й все още се прибират с голямо удоволствие тук. Харесва им да се видят с братовчедите си, да бъдат малко поглезени от бабите и да усещат мириса на летните вечери у нас. Дъщеря й казва, че летните вечери в България имат специален, особен мирис. На децата им харесва, че не се налага да обличат дебели дрехи след скриването на слънцето. Харесва им, че е топло, дори след дъжд. Обичат да ходят боси. Харесват българската луканка и сушеница.

Когато идваме за ваканцията, не виждаме и усещаме недостатъците в България, макар че ги има, споделя Калина. Тя обаче признава, че, макар да им е мъчно за близките им, тяхното "у дома" в момента се оказва на 2000 км от родината, а децата се чувстват само наполовина българи, макар че и двамата им родители са родени в България.

Петя Чакърова е от тези наши сънародници, които, макар да имат на разположение целогодишно плаж на океана, се прибират през лятото в България и обичат нашето Черноморие. Петя заедно със съпруга си и петгодишната Лора живеят във Флорида, САЩ, но все още изпитват носталгия по нашите плажове, където можеш да отскочиш до близкото капанче за шкембе чорба и цаца и да ядеш царевица на пясъка. Понякога им липсват дори дразнещите неща като заяждането на съседа и възпитателните подвиквания на майките след децата.
На Петя й е много мило да се прибира в България. "Кажа ли на детето, че съм купила билети, непрестанно ме пита кога ще дойде моментът да се върнем, да си ходим вкъщи", разказва тя. Най-тъжно й е, когато след края на ваканцията се качат на самолета и наблюдават смаляващите се сгради на София.

29-годишната Мария Кърбанова живее в Лондон от една година и не съжалява за това, че е емигрирала там. Родината обаче й липсва и винаги с радост се прибира, като понякога, като тази година например, се е връщала и през пролетта, и през лятото. Основната причина за това са роднините и приятелите й тук. България не я привлича през лятото заради курортите, а защото има повече време да види близките си, а и се опасява, че след Брекзит ще стане по-трудно да я посещават.

За Ивета Иванова емоциите с всяко идване са доста разнообразни - от крайна еуфория, националистични чувства, желание да предаде на децата си гордостта, че са българи, до възмущение от прояви на простащина и болка от бедността и разрушени къщи в малките села.

"На децата им харесва като цяло в България, но тяхното "вкъщи" не е там. За тях "у дома" си е в Германия", разказва Ивета. Разни неща им правят впечатление. Малкият Никола например не може да разбере как така има кучета и котки, които си нямат дом, а живеят на улицата.

България всъщност не е точно най-добрата почивка за семейството й, защото престоят тук се оказва доста уморителен. Времето е ограничено и не стига за море и за среща с всички, които искаме да видим, казва Ивета, която живее в Германия със съпруга си и двете си момчета на осем- и петгодишна възраст.

В крайна сметка ваканцията в България е по-скоро стресиращо изживяване, едно безкрайно бързане, отколкото почивка. Но макар всеки път да се заричат да отидат другаде през лятото, им домъчнява за дома и още от пролетта започват разговорите: "Абе дали все пак да не си отидем до България...".