Ще сезирам Конституционния съд във връзка с договора за свободна търговия ЕС-Канада (СЕТА)

/КРОСС/ Интервю на Калина Андролова с ген. Румен Радев, президент на Република България

Списание a-specto, брой 31

Ген. Радев, вече сте президент на България, поздравявам Ви! Какъв ще бъде първият проблем, с който ще се захванете, когато заемете поста? Кой според Вас е най-неотложният проблем на България, в решението на който Вие като държавен глава можете да бъдете полезен?

Ще прозвучи банално, но това е съставянето на работеща администрация. Д-р Петър Дертлиев казваше, че сме малка страна, която трябва да бъде управлявана „с таланта на цялата нация". Президентът у нас с избира с всенароден вот. Затова с най-легитимната политическа фигура в България и в това е неговата сила. За разлика от правителството той не зависи от парламентарното мнозинство, а това му дава по-голяма свобода на преценката и изказа. До встъпването ми 8 длъжност остават два месеца, а ситуацията е много динамична. Трудно е да се прецени дали към онзи бъдеш момент президентът ще може да подхване дългосрочните си идеи, или да се справя с остра криза. Вече имаме оставка на правителството. Възможна е и ескалация на мигрантската криза. С г-н Плевнелиев вече установихме контакт и вярвам, че предаването на поста ще се извърши плавно. Що с отнася до моите планове, те предстои да се разпределят във времето и като приоритети. Да речем, националното помирение не е еднократен акт, а изисква системно усилие. Демографската катастрофа предполага пакет от мерки, за които ще настоявам. Поел съм ясен ангажимент да сезирам Конституционния съд във връзка с договора за свободна търговия ЕС-Канада (СЕТА). Той предвижда трансфер на суверенитет от България към корпорациите. Едип иск на чуждестранен инвеститор ще е в състояние да блокира намеренията на парламента да коригира минималната работна заплата, да ограничи вредна съставка в храните или да предприеме кампания срещу тютюнопушенето, да речем. Това е абсолютно недопустимо.

Предшественикът Ви системно и неграмотно разединяваше нацията. Вас от-сега Ви наричат обединител на нацията, защото получихте доверието на граждани от целия политически спектър. Хората гласуваха за Вас, тъй като силно се надяват да бъдете смел и да устоявате на външен натиск по казуси, които са в разрез с българския национален интерес. Имате ли воля за това?

Имам. Но държавният глава е говорител на народа. Неговата сила зависи от подкрепата на гражданите. Във всяко изпитание този пакт на доверие между президента и гражданите трябва да се подновява. Външният и корпоративният натиск намират юридически и медийни лостове да прокарват своите интереси. Те са в състояние да мобилизират и улицата. Да изолират държавния глава. Затова президентът трябва да съхрани постоянен контакт с хората. В следизбориото си изявление казах, че осъзнавам, че сега започва най-важната мисия в живота ми. Наясно съм. че ще е сложна. Президентът е изложен на много ветрове, но трябва да умее да казва „не". Права сте, че изборните резултати са изключително интересни, защото кандидатурата ми бе подкрепена от хора от целия политически спектър. Включително от десетки хиляди избиратели на ГЕРБ, ПФ, ДПС и РБ. Това е знак, че редовият български избирател мисли отговорно за родината, докато много партийци експлоатират различията и ги истеризират, защото имат интерес да създават гравитация около своите формации. В хода на кампанията аз избрах да говоря директно с хората. Те са здравата основа на България.

Мисля да го правя и занапред.

Господин президент, България има нужда от фундаментална промяна в политическия климат. Виждаме, че гражданите на САЩ избраха лидер, който им обещава да промени системата. В какъв аспект Вие разбирате подобна промяна у нас? Какво трябва да се случи?

Свидетели сме на особен феномен. Навсякъде нарастват настроенията срещу системата. На места те с материализират във вот. Във Великобритания това беше Брекзит, в САЩ същото наблюдаваме с избора на Доналд Тръмп. Въпросът е какво наричаме „системата". Британците очевидно гласуваха срещу ЕС, който ги кара да се чувстват зависими. Те са свикнали сами да определят имиграционната си политика например. В САЩ наблюдаваме бял, консервативен вот за Тръмп. В кампанията се говореше за изграждане на стена по границата с Мексико, много малцинства се почувстваха удавени и се групираха предимно зад г-жа Клинтън. У нас „системата", по-често наричана „статукво", е събирателно понятие за несправедливостите в обществото: блокирано правосъдие, корупция, несигурност и ниски доход. И ако погледнем от панорамна гледна точка, „системата" днес наричаме проявленията на глобализацията: миграцията с произтичащите от нея културни различия, отслабването на държавата, зависимостта на политиката от бизнеса, изнасянето на производствата в Третия свят. В разните страни проявленията варират, но дълбоката им причина е глобализацията. В българския случай глобализацията се изразява в присъединяването ни към ЕС. Ползите от него за някои българи са огромни, но за други - в малките градове и села, са почти неосезаеми. За тях членството в съюза се свежда до възможността да заминат на гурбет в ЕС. А това е повече драма, отколкото възможност. Разделят се семейства, хората живеят далеч от дома си. Появи с феноменът на скайп-родителството. Неслучайно нашите емигранти гласуваха толкова активно. Разочарованието на ощетените у нас е оправдано и ако искаме да не бъде употребено от популисти, трябва да работим тези българи да усетят реални ползи от членството в ЕС. Вместо това те често са клеймени, а елитът ги обсъжда с високомерие. Тези хора гласуваха и за промяна на политическата система у нас. Гласът им трябва да бъде отчетен, а волята им задължава законотворците да изработят прецизни правила, които да не породят нови проблеми.

Смятате ли, че една широка коалиция между двете най-големи партии в един следващ парламент (след оставката на Борисов) би спомогнала за един спокоен, стабилен и благоприятен климат за развитие, отколкото непрестанната конфронтация? Вие бихте ли съдействали за подобно споразумение от чисто практична и разумна гледна точка, въпреки че нямате никакви преки функции в тази посока...

Както правилно отбелязвате, президентът не разполага с правомощия да оформя коалиции. Той не „сватосва" партиите и трябва да е готов да работи с всяко легитимно избрано правителство. Важно е коалиционните споразумения да бъдат максимално прозрачни, с конкретна управленска програма, със срокове и цели. Президентът може да предложи свои идеи и да се надява те да бъдат Възприети от мнозинството. Коалиционните преговори не бива да се свеждат до разделяне на министерски портфейли. Партиите обаче сами трябва да преценят в какви коалиции встъпват, защото изтриването на границата между ляво и дясно подклажда популизма. Партиите трябва да съхраняват ценностната си физиономия. Иначе хората се отчуждават от „онези горе", спират да различават кой кой е, изборът става невъзможен и се появява хоризонтален разлом, който може да дестабилизира цялата политическа система.

Америка на Тръмп и Русия на Путин сякаш започват да общуват нормално. Очаквате ли това да успокои истеричния русофобски публичен дебат у нас, който от няколко години не стихва и доминира всички национални медии? Какво според Вас поражда русофобията в България? Специално ли се отглежда за политически цели? Както в Украйна...

Възможното сближаване на позициите между САЩ и Русия дава огромни надежди. Напрежението между двете страни беше достигнало критичен градус в Сирия и Украйна. Може да се каже, че това е най-острата конфронтация от Карибската криза насам. Очевидно е, че тя не може да бъде разрешена без координираните усилия на Москва и Вашингтон. Ние не знаем докъде ще стигне сближаването на позициите. С войната се настанява и военната икономика, която няма интерес от потушаването на конфликта. Има и други фактори, които усложняват диалога между официалните власти. Едно е ясно: санкционната война и мигрантската криза, от които страда цяла Европа, в частност и България, са преки следствия от конфронтацията между САЩ и Русия. Затова ние сме сред най-заинтересованите от това сближаване страни. Предстои да се избистри позицията на президента Тръмп относно НАТО.

В предизборния период той настояваше за по-голям принос на европейските страни в отбранителните способности на пакта. Това значи и повече финанси. Без военна мощ ЕС ще си остане „политическо джудже" и няма да има капацитет да провежда собствена външна политика. Що се отнася до русофобията, тя като всяка фобия играе деструктивна роля в българската политика. В хода на кампанията стотици пъти ми бе задаван въпросът „САЩ или Русия" или „ЕС или Русия". Той е абсурден, но се е превърнал в някакво неизбежно клише. Абсурден е, защото ролята на държавния глава не е да си избира враг. а да работи за установяването на партньорски отношения с всички държави, особено с основните политически полюси. Въпросът е неадекватен и защото представя международните отношения като прости дилеми с предпоставени отговори. Едва ли не като шофьорски листовки.

Каква според Вас трябва да е ролята на държавата в икономиката?

Важна. Регулираща. В годините на така наречената „неолиберална революция" се налагаше схващането, че държавата няма място в икономиката. Кризата от 2008 г. обаче показа, че държавата е последен стожер на стабилността, когато икономиката навлезе в труден цикъл. Без държавата пазарът проявява разрушителния си потенциал спрямо природата, формира картели. В слабите региони държавата трябва да стимулира икономиката. Виждаме как липсата на регионална политика доведе до обезлюдяване на части от България. Кой, ако не държавата, може да гради инфраструктура и да създава преференции за развитието на тези региони? Най-сетне в някои стратегически отрасли държавата може да е и инвеститор. Има много успешни истории в бизнеса, които започват с държавни инвестиции, като тази на европейското гражданско самолетостроене например. Важно е България да открие своите стратегически отрасли в икономиката, която в периода на прехода се развиваше по-скоро хаотично.