Евродепутатът Илияна Йотова: Мониторингът на ЕК се ползва повече с политически цели

/КРОСС/ Трябва да обвържем охраната на границата с членство в Шенген, казва пред "Монитор" евродепутат от БСП, член на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП и зам.-председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в ЕП Илияна Йотова.
Очаква се до дни Йотова да реши дали ще се състезава за лидер на БСП

- Г-жо Йотова, вие сте сред организаторите на инициатива за отпадане на мониторинговия механизъм на ЕК за България. Защо е време за тази стъпка?

- От няколко години повтарям, че този механизъм зацикли. Не може да работи така, както е замислен през 2007 г. Да не говорим, че страната е изпълнила голяма част от първоначалните препоръки, записани в него. Обезкуражена съм от уклончивите и формални отговори на ЕК на моите парламентарни въпроси за края на този механизъм. От комисията казват, че трябва изпълнение на всички критерии, дори и на най-малките детайли. И тук влизаме в омагьосания кръг, защото конкретните препоръки липсват и се предявяват все нови и нови претенции към България. Последният доклад е категорично доказателство в тази посока. Работим съгласувано с колегите от ГЕРБ и ДПС. Наясно сме, че наблюдението на ЕК се ползва повече с политически цели, отколкото за реални резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност. Имаме нужда от дискусия как да продължим напред. Не искаме конфронтация с ЕК, искаме заедно да намерим изход. Затова решихме да бъдем едновременно домакини и посредници между българските власти и тези, които подготвят годишните доклади за страната. Така се роди идеята за кръглата маса, която ще се състои на 16 март в Брюксел.

- Имате ли сигнали от самата ЕК, които да показват, че наистина е възможно отпадане на този механизъм сега?

- Търсим съюзници. Намерили сме ги вече в лицето на наши колеги евродепутати от трите основни политически групи. Неслучайно ги включваме в този дебат - колкото повече гледни точки и аргументи се чуят, толкова по-добре. Часове преди да се състои кръглата маса по механизма, последните два доклада на ЕК за България и Румъния ще бъдат разгледани на редовното заседание на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE). Затова поканихме всички тези институции от България - ръководството на ВСС в лицето на главния прокурор, на ВАС, на Инспектората на ВСС, министрите на правосъдието, на външните и на вътрешните работи. Това наистина е едно много високо ниво - голям шлем, за да се чуе становището на всички. Защото самият начин, по който ЕК се информира за напредъка на България, е доста изкривен. Това е мое мнение. Основната информация за ЕК се дава от Министерството на правосъдието, а като част от изпълнителната власт то е политически обвързано. Показателен за това бе последният доклад, който смятам, че не е обективен и че е много по-слаб от всички предишни, като липсва частта за конкретни препоръки и всичко е на принципа „някой каза". Този доклад е направен повече по преразказ, отколкото по конкретни факти. Ясно е за всички обаче, а и за самата ЕК, че този механизъм ако не отпадне, то трябва да мине поне първи етап на категорична промяна, за да знае държавата какво има да изпълни и в какви срокове. Ужасно обидно и унизително ще бъде за нас да поемем председателството на ЕС и все още да сме под този мониторинг.

- Има ли други теми, които обединяват българските евродепутати от различните политически семейства?

- Да. Другата голяма тема, по която аз като зам.-председател на Комисията LIBE работя през този мандат, е миграцията. Между българските евродепутати, с известни нюанси, нямаме различия. България е в много опасна ситуация като външна граница на ЕС. Нашият интерес трябва да бъде защитен, защото оставаме встрани от европейските решения. Сега всички усилия са насочени към оцеляването на Шенган. От три държави - България, Румъния и Хърватия, които не са шенгенски държави и не влизат в европейските сметки, едновременно се очаква да бъдем гаранти на сигурността на Европа. Това е двоен стандарт. От друга страна имаме обща граница с Турция. ЕС е на път да подпише конкретно споразумение с Турция и трябва да сме много внимателни какви последствия ще има то за нас. Има голям риск, след като се прекъснат бежанските потоци през Гърция, те да се пренасочат през българска територия. Искаме допълнителни гаранции това да не случи. Вече заявих пред първия зам.-председател на ЕК Франс Тимерманс и пред комисаря по миграция и вътрешна сигурност Димитрис Аврамопулос, че предложените политики дискриминират трите държави и няма как да постигнат сигурност и солидарност в Европа.

- Смятате ли, че принципното решение, което се взе в Брюксел за затваряне на т.нар. Балкански маршрут и за задържане на бежанците в Турция, ще проработи?

- Няма да проработи. Какво означава затваряне на Балканския път, сякаш до този момент всички нелегални мигранти са минавали с разрешението на балканските държави? Нищо подобно. Говорим за почти 95% нелегална имиграция, с която граничните власти не успяват да се справят. Миналата седмица проведох широка конференция с представители от Македония, Сърбия, Хърватия, както и от БАН и Софийския университет и тяхното категорично общо становище бе, че най-голямата заплаха за тази част на Европа е да ни превърнат в буферна зона, в един гигантски бежански лагер заедно с Гърция. Това, което казах вече на комисар Аврамопулос, е, че подходът на ЕК е грешен с политиката на парче, на запълване на дупки и гасене на пожари. Когато имаше проблем в Италия, хвърлихме всички средства там, и потоците се преместиха през Гърция. Сега ще подпомогнем Гърция с всички възможни ресурси и финанси и бежанците ще намерят други пътища. Всички ни предупреждават, включително и служби като Европол и Фронтекс, че следващите наред сме ние - през българо-турската граница. Най-сериозният проблем и грешка на ЕС е, че Европа изостави лидерската си позиция при разрешаване на конфликтите, които са първоизточник на миграцията.

- Казахте, че българските евродепутати имат общо послание за решаване на бежанската криза. Какво е то, за какво трябва да настоява България?

- Първо, държавите, които са на външната граница на ЕС - страни като Гърция, България, Италия, Малта, да бъдат извадени пред скоба, да имат особен статут и да не участват в квотното разпределение, тоест да не приемат допълнително мигранти от другите държави. Второто и най-важно е да се промени действието на Дъблинското споразумение, което задължава бежанците да остават в държавите на т. нар. първи прием, там, където за първи път са влезли на територията на ЕС. Трябва да бъдем част от новата политика за охрана на границите, защото сега сме изключени като нешенгенска държава. И преди всичко, много воля и усилия на българските власти на всички европейски нива. За съжаление нямаме национална позиция. Президентът Росен Плевнелиев не пожела да свика КСНС, защото предложението дойде от БСП. Жалко!

- Какво ще се случи с Шенген, след като толкова време чакахме да ни приемат?

- Учудвам се, че точно на този Съвет на министрите премиерът на България не е поставил остро това условие. Спрямо нас се проявява двойнствен стандарт, защото новата агенция за охрана на границите няма да работи на територията извън шенгенските държави. Не е достатъчно някой да ни потупа по рамото в европейските коридори, че добре си браним границата, а в същото време да ни казва да чакаме за Шенген. Това наистина е Европа на две оси и е разделение, което прави хората по-големи скептици. Затова въпросът с охраната на границите трябва да бъде променен, новата агенция трябва да обхваща всички държави в ЕС и на второ място - сигурната охрана на границите трябва да се обвърже с нашето членство в Шенген.

- Предстои конгрес на БСП през май, ще се избира нов лидер. Ще се кандидатирате ли за поста?

- Имам номинации. Тези дни ще взема решение. БСП е на кръстопът и на този конгрес, повече от всякога в последните години, е важно кой ще бъде начело. Кризата в институциите и партиите у нас е стигнала критична точка. Проблемът не е само в реабилитацията на БСП, но и на цялата политическа система. Лидерът на партията трябва да има конкретни отговори на няколко въпроса. Как партията да си върне позициите в политическото пространство, защото в момента сме в изолация, не сме достатъчно силни и последователни, нямаме достатъчно съюзници. Второ, как си представяме обединението на лявото. И на следващо място, което е най-важното - как ще направим адекватна политика на лявото, далеч от лозунгите и кухите фрази. Не е достатъчно само партийното строителство, членският внос, преброяването на партийните членове.

- Има ли конкретна кандидатура, от която зависи дали ще се състезавате за поста?

- Ще разговарям с всички кандидати, които ще останат в състезанието. Ние не сме нито врагове, нито опоненти. Има много силни личности в БСП. Няма драма, има надпревара, нека да спечели най-добрият.

- Предстоят президентски избори наесен. На какъв кандидат трябва да заложи БСП? Чуха се гласове от АБВ за обща кандидатура?

- Първо да кажа от какъв кандидат има нужда България - от обединител. За последните пет години президентът Росен Плевнелиев раздели българите, изправи ни едни срещу други. Искаме човек, който мисли за националното, който мисли за България, който мисли как от българското общество да направи единен юмрук, а не човек, който ни конфронтира, разделя и на практика съсипва държавата. А що се отнася до АБВ - смятам, че лявомислещите хора трябва да имат единна кандидатура, около която да се обединят.