Костадинка Кунева: Службогонци опорочиха протестите в България

/КРОСС/ - Шест години минаха, г-жо Кунева, откакто името ви се чу по цял свят българка, имигрантка, завършила история, но принудена да работи като чистачка, борила се за права и затова изгорена е киселина. Кое е най-важното, което ви се случи оттогава - че станахте евродепутат ли?
- Най-важното е, че успях да се върна към живота, който се опита да ме напусне, и то 2-3 пъти след тежкото изгаряне. Претърпях 31 операции. Добих по-човешки облик, болките намаляха. Вече пак успявам като преди атентата да помагам на сина си, на майка си и на други хора даже.

- Какво ви води тия дни в България?
- Имах 40 дни отпуск от Европарламента. Използвах ги за лечение и да видя близките си в България. Имам тук сестра, племенник, чичо, вуйчо, братовчеди. Баща ми неотдавна почина за съжаление... Има и един лекар във Варна, който много ми помага.

- Вие поделяте живота си между четири държави, доколкото знам?
- Аз съм родена и израсла в Силистра. В Гърция отидох навремето на гурбет, детето ми беше болно и ми трябваха средства за лечение. Прекарах там по-дълго, отколкото очаквах. С майка ми и сина ми сега живеем във франция, там ме лекуват от изгарянето. Но след като започнах работа в Европарламента, търся квартира в Брюксел. Синът ми остава да учи в Париж - в 11-и клас е там, в английско училище. Пътят до Брюксел е час и половина с влак. Не е много, аз в Париж от нас до клиниката по физиотерапия пътувам 2 часа. Но три часа път на ден - отиване и връщане, не мога да си позволя. Програмата ми в Европарламента е натоварена. Сутрин в 8 ч съм там, сесиите почват от 9 ч, има час почивка по обяд, следват сесии до 19 ч, а след това - срещи с колеги от СИРИЗА и сътрудници, разбор, планиране. Често се налага до зори да чета, готвя се за следващия ден. Много тежка и отговорна работа. Но и много интересна.

- Позволява ли ви здравето да се справяте? Последния път, като се видяхме, не виждахте с дясното си око, хранопроводът ви беше изгорен, едва преглъщахте, говорехте трудно...
- Малко преди евроизборите ми бе премахната трахеостомията (хирургичен отвор на шията - б.а.). Много по-леко се живее без нея. Гласът ми е малко по-силен, издържам по-дълго, като говоря. Зрението ми се увеличи, макар да е слабо. В Европарламента се движа с придружител, не виждам табелите, не мога да разбера къде съм. Сътрудниците ми помагат много - и в ориентирането, и в четенето, и в превода. Но не се оплаквам! Имам сила. Някой от колегите клюмва надвечер: ох, уморих се, не издържам повече. А аз, за разлика от него, не съм разбрала как са минали часове, не усещам умора. Готова съм да чета, да слушам, да обсъждаме...

- В Европарламента ще говорите от името на гръцката СИРИЗА (коалиция на радикалната левица - б.а.).
- Аз съм синдикален деец, затова моето място е в СИРИЗА, при работническите движения, които се борят за права. Участвах в евроизборите със законодателни идеи относно хората, изгорени с киселина, трудовоправните отношения и профсъюзите. Участвам в три комисии в Европарламента - за заетостта и социалните проблеми, за жените и за жалбите. Ще работя в полза на онеправданите съсловия.

- Какво от това, което правите, се отнася и за България?
- Всичко. Ние сме трима евродепутати от Силистра - аз, филиз Хюсменова, Момчил Неков. Трябва да помогнем на този край с изоставени къщи и хора, които живеят в крайна бедност. Навремето Силистра имаше над 86 000 жители, сега са 10 000-15 000. Разбягаха се, защото затвориха предприятията. Имаше мебелен, металургичен, машиностроителен завод, за месопреработка, за хартия, химкомбинат, консервен комбинат, тъкачна фабрика, за каучук, за играчки, за тухли. Сега има само дребна търговия - сергии с джуджурии. А наоколо - села без кметове, с по 4-5 къщи населени.

- Може ли от големия Европарламент да се помогне на едно малко градче?
- Вярвам, че може. Чрез програмите на Европа. Защо един от мостовете на Дунав да не мине през Силистра? Това е най-краткият път за Украйна и другаде. Сега пътят от Силистра е път за никъде! А е древен път - като историк ще ви кажа, че прабългарите оттам са влизали в България.

- През миналото лято, когато улиците на София бяха пълни с протестиращи, вие заявихте: „Много се радвам, че хората в България са преодолели страха от властта." Сега във властта виждаме лица от протеста. Радвате ли се и на това?
- Аз наблюдавах протестите в България и видях, че те се изродиха в нещо, което хич не е радостно. Започнаха да използват протестиращите за лични и корпоративни цели. Българите усетиха това и се отчуждиха от протестите - от този инструмент на демокрацията, при който хората излизат на улицата да си кажат проблемите. И сега, когато има толкова много проблеми в България, този инструмент е компрометиран и опорочен от службогонци и други контролирани личности. Той вече не върши работа в политиката. Не познавам добре тези хора от протеста, които влязоха в служебното правителство, но се опасявам, че има службогонци сред тях. Тия, които ги накараха да излязат на преден план, не ги е грижа за обикновените хора. И доколкото чувам, контролирани личности във властта правят неща, срещу които са протестирали.

- Какво имате предвид?
- Ако това, което чух по телевизията, е вярно - че хората, които излязоха на преден план в протестите, са получавали пари от фондации, свързани с чужди държави, то е много опасно. Политиците в България са много зависими от чужбина. Те не вярват на себе си сигурно, не се стараят за собственото си израстване в политиката. Предпочитат да се подмазват на външни сили, които да ги държат на върха, където трупат мате- . риални богатства за себе си и за своите деца. Това няма да доведе до добър край.

- Надяваме се служебното правителство да осигури честни избори.
- И аз се надявам. Но като историк знам, че служебните правителства често са били вредоносни за България. Четох, че един министър дал съгласие за трансатлантическото споразумение за търговия. Как така еднолично! Това е сериозен въпрос, трябва да се обсъди! Ами военният министър, който едва ли не обяви война на Русия?! За да върви американският военен бизнес, ли? Добре, че премиерът се обади, че не може така! Това е под всякакво достойнство на държавник. Вероятно определени хора са пратени в правителството с определени задачи, но все пак човек трябва да пази достойнството си във всякакви ситуации.

- Вие имате право да го кажете. Защото запазихте достойнство в извънредно болезнена ситуация. Но не платихте ли твърде висока цена?
- Как да ви кажа... Човек така е устроен, че силата на болката се забравя. Помня само, че много болки изтърпях и търпя. Отплатата е, че духовно станах по-богата.

- А синът ви? Той смята ли, че страданието си заслужава?
- Трудно му беше на Емануил да ме придружава - от болница в болница, от държава в държава. Седем училища смени, различни езици. Но той ме накара да приема предложението от партийните централи - да се кандидатирам за евродепутат. Аз се колебаех, винаги съм се отнасяла критично към партиите. Но синът ми ми каза: „Мамо, съгласи се. Това е работа за тебе. Ти си силна, ти можеш да направиш нещо за хората."

- Да не би и той да стане политик?
- Той се интересува от биофизика. Впрочем историята показва с по-късна дата кой е бил посмешище и кой политик. Една крачка дели посмешището и политика.

- Това крие опасности и за вас самата.
- Не се смятам за политик. Аз съм синдикалист. Сигурно не виждате разлика между двете. Тя е в това, че аз не играя в политическа игра. И идеологиите не ме интересуват. Интересуват ме житейските проблеми на хората и как те да бъдат решени. Като синдикалист се запознах в Гърция с една 60-годишна жена с 40 г. трудов стаж, отгледала две деца. Тя се разплака пред мен нямала осигуровки и оттам право на пенсия. Не може това безправие да продължава!

- Гръцкият министър на полицията заяви навремето: за мен е облог да хванем този, който хвърли киселина по Кунева и поръчителя му! Печели ли облога?
- Губи го засега.

Костадинка Кунева, евродепутат от Гърция и синдикален лидер

„Труд”