Италиански фестивал изгражда мостове между българската наука и култура и италианската

/КРОСС/ За 13 път тази година в София се провежда Италиански фестивал.

Италианският фестивал , който тази година се провежда в по-широката рамка на честванията на Националния празник на Република Италия 2 юни, започна на 17 май и ще продължи до 25 юли.

Програмата включва различни събития, представящи италианската култура и икономиката.

На 30 май се проведе семинар на тема „Съхраняване и реставриране: от декоративни повърхности до исторически сгради". Семинарът откри Чинция Бруно - директор на ИЧЕ - Агенция за подпомагане и интернационализация на италианските фирми в чужбина. В словото си, с което приветства участниците и гостите, тя каза, че се радва, че за пореден път чрез подобни срещи се изграждат мостове между българската наука и култура и италианската.

Специално за читателите на КРОСС Чинция Бруно сподели:

Това е тринадесетото издание на фестивала, провежда се ежегодно. Това представлява една поредица от инициативи, които се групират около 2 юни - националния празник на Италия. Днешната е организирана от агенция ИЧЕ с цел насърчаване интернационализацията на италианските предприятия в чужбина. Това е една поредица събития с културен и търговски характер. В края на сутрешната дискусия излезе предложение как съвместно да се участва в европейски проекти, в които Италия и България да са две от трите страни.

- Смятате ли че, чрез този фестивал поставяте мостове между България и Италия в този бранш и не само в него?
- Със сигурност да, защото утре ще се занимаваме с различните форми на сътрудничество. Една друга форма, която не беше засегната, е обучението, например: да се създават стажове и обмен между италиански и български специалисти.

- Какви са резултатите в сътрудничеството между двете страни Италия и България, благодарени на фестивала?
- Едно от събитията на фестивала, което вече за осми път се провежда, е Dolce Vita. Това е едно събитие с дегустация на типични италиански качествени продукти. То въвежда на българския пазар продукти, които са непознати до момента в страната. На тазгодишното издание, което ще се проведе на 7 юни, ще се представят двадесет и седем италиански фирми. Всички те ще представят нови продукти. Деветнайсет от фирмите са винопроизводители. Тези събития привличат интереса не само на крайния консуматор, но и на ресторантьорския бизнес, който все повече изисква висококачествени продукти. Друг важен факт е, че през 2015 година Италия възвърна първото си място като вносител на вино в България.

По-нататък в семинара взеха участие видни български и италиански специалисти, които обсъдиха иновативни методи за консервация и реставрация.

Много силно впечатление направи с изказването си Паоло Клини - преподавател в Политехническия университет в Марке. Той представи на българските специалисти иновативна технология, базирана на 3D-сканиране, чрез което се получава виртуален образ на археологическите и архитектурни обекти. Италианският специалист демонстрира пред участниците в семинара способ, чрез който от скица може да се стигне до холограма и по този начин да се разгледат и най-малките подробности, преди да се започне работата на терен. Така може да се вникне в най-малките детайли, които са определящи за консервирането или реставрирането на даден обект.

Втория ден от семинара откри Стефан Белишки - завеждащ катедра „Реставрация" в Националната художествена академия. След неговото изказване бе поставен въпроса за нуждата от финансови средства. В отговор на това мнение бе изказването на Таня Сакарова от Министерството на регионалното развитие, отговаряща за управлението на европейски проекти. Тя разясни няколко варианта за финансиране на европроекти, свързани с култура и по-конкретно - реставрация и консервация на архитектурни и исторически обекти. Г-жа Сакарова разказа за програма „Региони в растеж", която е в подкрепа на инвестициите в културният туризъм. Проектите могат да бъдат два вида: приходогенериращи (получава се нисколихвен заем) и неприходогенериращи (безвъзмездна финансова помощ). Допустимите проекти са всички културни обекти, а те са 2500. Бенефициентите на тези проекти могат да бъдат: Министерство на културата, общини и институции на вероизповеданието. Цялостното финансиране е в размер на 197 милиона лева. Тя разказа още за трансграничните програми за териториално сътрудничество, тяхната цел е опазването на историческото наследство на България. Те включват най-малко двама бенефициенти.
След това експертът Иво Костов даде за пример италианската програма Love Italy, чрез която всеки турист може да дарява по едно евро за реставрация и консервация. Той предложи да се направи същата програма в България с цел опазване на културното ни наследство. Г-н Костов заедно с Министерството на културата поставят началото на трансграничните програми с Румъния с бюджет 2,6 милиона евро. Той също се изказа в полза на дигитализирането на културните паметници.

България притежава изключително много археологически обекти, които не са дотолкова познати в света. Поради тази причина реставрирането и консервирането са едни от най-важните приоритети на правителството. Европейските програми 2014-2020 имат за цел окачествяването на културно-историческото богатство, което нашата държава притежава.

Общото впечатление от семинара остава, че международното сътрудничество, както в случая между Италия и България, би могло да бъде пример за качествено сътрудничество и обмяна на опит между специалисти и експерти в сферите на науката и културата.

Изготвил: Николай Нидал Алгафари