Кристалина Георгиева: Брюксел ще помогне и на Мизия

/КРОСС/ Интервю на Наделина Анева за в. "Преса" с Д-р Кристалина Георгиева, еврокомисар с ресор „Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи".

- Г-жо Георгиева, днес отивате на заседанието на МС. Какво ще кажете на министрите от служебния кабинет?

- Първо ще им благодаря за доверието и за номинацията ми за еврокомисар. Ще направя всичко по силите си да работя за всички европейци и особено за българите. Ще имам възможност да ги запозная малко повече с програмата на новоизбрания президент на ЕК Жан-Клод Юнкер, как тя се връзва много добре с интересите на България. Ще говорим и за една много важна за България тема - последиците от бедствията. С министъра на вътрешните работи Йордан Бакалов ще отидем в Мизия, един от най-бедните региони на страната ни, с много социални проблеми, където основният поминък на хората е селското стопанство. Да видим как можем всички да помогнем на хората там.

- Избрахте да прекарате рождения си ден в наводнена Мизия. Хората имат нужда от съпричастност и разбиране, но сигурно ще ви попитат - а ЕС как ще ни помогне?

- На този въпрос имам много ясен и категоричен отговор. ЕК ще намери начин да помогне. Какъв точно ще бъде той, ще разберем в съвместната си работа през следващите седмици. Само да припомня, че след наводнението в с. Бисер ЕК направи три неща. Беше ни поискана помощ по линия на Гражданска защита и ние я оказахме. След това много внимателно прегледахме програмите с европейско финансиране и намерихме възможност да подкрепим проекти с пари, които България щеше да загуби. Много активно съдействахме да се пренасочат 50 млн. евро за купуване на спасителна техника. Част от тази техника помогна в Мизия да се спасят хора. И третото нещо - засилихме работата по превенцията като например почистване на речните корита и засилване на капацитета на страната ни да се справя с бедствия. Конкретно за Мизия - когато разберем какви са щетите, а такава оценка се прави, ще видим дали те са толкова значителни, за да може регионът да кандидатства за помощ от фонда за солидарност. За да има право, щетите трябва да надхвърлят 1,5% от регионалния брутен продукт. За най-бедния регион в България това са над 45 млн. евро. В момента пред фонда кандидатстват Варна и Добрич.

- Те имат ли шанс да получат европейска помощ?

- Буквално в следващите дни ще представят своята апликация. От това, което сега виждам, голяма е вероятността да получат средства от фонда за солидарност. Да припомним, че България досега е получавала два пъти помощ. Но ще видим и каква част от проектите на тези общини може да бъдат финансирани от структурните и от Кохезионния фонд.

- Тоест възможно е отново пари по европроекти, които можем да загубим, да се пренасочат към Мизия?

- Точно така. Или пък да се ползват пари от новата програма. Виждаме, че за седемгодишен период са повече, отколкото за предишния. Стига да има добри проекти, финансиране обезателно ще се намери. В Мизия инфраструктурата изцяло е разрушена. Възстановяването й не може да бъде финансирано от фонда за солидарност, защото той е за спешни мерки. Но дългосрочното развитие на региона може да бъде подкрепено от европейските програми. Мога да кажа, че ЕК ще се отнесе много позитивно към проекти и предложения на Мизия.

- Обмисля ли Брюксел да увеличи бюджета за подпомагане при бедствия? Предизвикателствата са много.

- В новата 7-годишна финансова рамка вече имаме увеличение на бюджета за хуманитарна помощ. Тя отива за страни извън ЕС. Както и на механизма на Гражданска защита - системата за взаимопомощ в Европа при бедствия. Новото, което въведохме в законодателството на комисията, е изискването страните членки да оценят риска си от бедствия и капацитета да се справят с тях. Там има много възможности за помощ от европейските фондове. И моя съвет към България е колкото може по-бързо да направи тази оценка, за да има достъп до еврофинансиране.

- В Мизия ще ви обяснят как скъсани стени на два язовира са ги удавили. Има ли според вас известна доза управленска немощ и нехайство на правителствата у нас?

- Искам да кажа, че това не е само в България. Навсякъде по света, където ходя, системата за превенция и реакция при бедствия е нагласена към миналото, а не към настоящето и бъдещето. Рисковете се увеличават. И нашата страна изостава. Това е универсален въпрос. Дори страни като САЩ и Япония имат проблеми за решаване. А у нас са още по-сериозни в контекста на общото институционално изоставане в България спрямо равнището в ЕС. И затова ние трябва да положим повече усилия да доизградим системата за защита на населението и да я направим по-ефективна. Това, което видяхме през 2014 г., няма да бъде изключение. Това не е една случайно лоша година.

- Какво трябва да се направи като първа стъпка?

- Добре е институцията, която трябва да се занимава с бедствията, да е на пряко подчинение на министър-председателя. Не да бъде министерство, защото ние сме малка страна. Но да бъде агенция. В момента системата за съжаление не е добре координирана и няма капацитет да оценява риска.

- Наскоро казахте - „малко тъжно е, че само в София се твърди тезата, че нямам шанс за позицията върховен представител на ЕС за външната политика". Заболя ли ви от позицията на предишните управляващи?

- България е прекрасна страна. Ние, българите, сме талантливи, но понякога допускаме цялото да е по-малко от съставните части. Не сме осъзнали, че успехът на всеки от нас е успех за страната. И е добре за репутацията на България да се отдели от дъното, от положението на най-бедната страна в ЕС. Ще ви призная - не ме боли за мен боли ме за страната ни. Можем да постигнем повече, когато сме единни. Както се радваме, когато Григор Димитров играе на терен и сме зад него, така трябва да се научим да се обединяваме и да подкрепяме успешните българи и в бизнеса, и в политиката. За да не излезе, че сами дърпаме чергата под себе си.

- Дали атаката срещу вас беше продиктувана от тънки политически сметки, или това е комплексът на малките държави в ЕС?

- В ЕС има прекрасни малки държави, които умеят да защитават единно и силно националния си интерес. Имам предвид балтийските страни, северните - като Швеция, Дания, Австрия. Ние в България имаме поговорката „Не е важно аз да съм добре, а Вуте да е зле". Тук е ролята на лидерите. Да водят народа ни към единство и успех. Аз съм благодарна за голямата подкрепа, която сега получавам в България. И тя не е само от правителството и президента, но и от партии, които застанаха зад мен. Това не е подкрепа за мен, а за страната ни. Малките страни се стремят да компенсират в ЕК, като пращат силни комисари, и ако са успешни, повтарят мандата им. Защо го правят?

Защото старшинството в комисията има значение.

- За евровота се очакваше да водите листата на ГЕРБ. Но изведнъж се отказахте. Помоли ли ви за това премиерът Пламен Орешарски, или някой от негово име? Още тогава той заяви, че вие бихте били много добър избор за еврокомисар, а след това се разколеба.

- Никога не съм била кандидат за листата за ЕП. Това бяха спекулации в медиите. Нито пред мен, нито пред ГЕРБ е стояла задачата да оглавя тази листа. Никой с мен не е говорил, нито ме е молил да се включа, нито да се изключа.

- Служебният кабинет ви номинира и вече сте „в играта". Може ли да кажете какви са шансовете ви спрямо другите кандидати за поста? Каква е вероятността ЕНП да получи тази позиция?

- Най-авторитетните вестници и списания в Европа като „Файненшъл таймс", „Монд", „Шпигел", „Ел Паис", коментират имената на Федерика Могерини от Италия, представител на социалистите, Радек Шикорски, министър на външните работи на Полша от ЕНП, и моето име. До 30 август може да се появят и други кандидати. Кой ще бъде избран, зависи не само от един фактор. Защото в оборот на масата са няколко позиции - тази на Ван Рьомпой, на Катрин Аштън, както и на водещите икономически ресори. Трябва да се реши и кой ще бъде шеф на еврозоната. В различни конфигурации моите шансове са по-големи или по-малки.

- Ако не получите този портфейл, кои са другите възможни ресори, които ще ви бъдат предложени?

- Това ще бъде въпрос на преговори между нашето правителство и президента Юнкер. Но аз съм била директор по околната среда на Световната банка. В моя екип се родиха най-важните идеи, свързани с борбата с климатичните изменения. Отговаряла съм за десетки милиони социални програми. Работила съм на всички континенти и в над 100 страни. Готова съм да служа в какъвто и да е капацитет на Европа.

- ЕК ще обезщети по някакъв начин европейските земеделци за пропуснатите ползи заради руските санкции. Има паника в Гърция и Кипър, недоволстват във Франция. Но и българските производители искат да получат обезщетение. Ще бъде ли възможно?

- В ЕК е създадена работна група с експерти, която започна работа на 11 август. Те ще оценят ефектите от това решение върху европейските производители и дали е необходимо да се намери начин да бъдат компенсирани, как и с колко. По това вече се работи, но решението на ЕК няма да се вземе тази седмица. В четвъртък предстои среща на националните експерти. Много е важно да си спомним, че общата земеделска политика на ЕС има кризисен резерв.

- Идват избори, а страстите са нажежени, все едно че отиваме на война. Какъв е вашият съвет към политиците?

- Като човек, който много често е бил в условия на война, мога да кажа - не е толкова страшно у нас. Следващите избори ни дават нов шанс - да потърсим друг начин, по който да се конкурират политическите партии. Да се надяваме, че след изборите правителството, което ще дойде, ще има мандат, по-силен от този на последното правителство. За да може да решава трудните задачи пред страната.