България може да бъде опазена

/КРОСС/ Европа - залязваща сила или пред нов ренесанс

Несигурност и терор. Вълна от мигранти. Опасността е надвиснала над всички. Коренните причини за нея са две - социалната поляризация и поредицата военни интервенции на натовски държави в Близкия изток. Все още България може да бъде опазена. Не с антитерористичен закон, а с далновидна политика, която не ни въвлича във военно и политическо противопоставяне.
След "Брекзит" ЕС никога не е бил така разколебан, а европейската перспектива - толкова неясна. Ние не се отказваме от нашето членство в съюза и от отношенията със западните партньори, но се налага да потърсим повече упование в собствените сили и да отправим отново поглед на изток, включително към Далечния изток.

България - в енергиен капан

Трябва да платим над 1 млрд. лв., без неустойките за забава, по арбитражното решение за поръчания атомен реактор.
Над 1,4 млрд. лв. струват на страната вложените средства за площадката на АЕЦ "Белене".
Толкова е и взетият наскоро от БЕХ заем за покриване на дефицита в енергетиката.
Пак 1,4 млрд. е стойността на исковете на трите ЕРП-та.
Ако и те бъдат уважени, в близко време заедно с другите споменати задължения България понася загуби от около 5,5 млрд. лв.

Финансовата примка се затяга

Между 3 и 4 млрд. лв. са щетите от фалита на КТБ, покрити от държавата и в крайна сметка от всички нас. С тях отбелязаните дотук загуби, по-голямата част невъзвратими, стават между 8 и 9 млрд. лв.
Новият външен дълг надхвърля 16 млрд. лв., а държавният дълг вече наближава 30% от БВП.
На какви постъпления разчитаме?
На преките плоски данъци - на физическите лица и корпорациите. Те са само около 3 млрд. годишно, което е три пъти по-малко от косвените. Годишният принос от концесионни такси едва надхвърля 100 млн. лв.
Вторачили сме се главно в европейските фондове. До 2020 г. оттам могат да постъпят между 15-20 млрд. лв., включително субсидии за селското стопанство. Налагат се обаче три уточнения. Първо, следва да приспаднем около 4,5-5 млрд. лв. - годишните вноски на България в бюджета на ЕС. Второ, значителен дял от европейското финансиране се ползва от частни субекти и не увеличава държавните постъпления. Отделен въпрос е, че усвояването на средствата по някои проекти не носи осезаем икономически или социален ефект. Трето, делът на използваните досега средства е много нисък и най-вероятно те няма да бъдат оползотворени в максимално предвидения размер.
Накъде и как след "Брекзит" и след 2020 г. са въпроси без отговор. Няма как да си сериозен политик, без да поставяш тези въпроси. Няма как да си държавник, ако не намираш техните отговори.
Пита се какво още ще продаде и концесионира правителството, за да покрива своите задължения. Това могат да са останалите възлови сектори като енергетика, товарни жп превози, летища и пристанища.
Следователно за демографски замиращата българска нация, с отслабена икономика и тежко финансово бреме, предстоят трудни, дори критични години!
Това са изключително важни въпроси преди всичко от компетентността на правителството и парламента, но те не бива да останат извън дебата за президентските избори. В противен случай тяхното обсъждане може да се окаже непоправимо закъсняло.

* * *

В предстоящата кампания БСП не е достатъчно да критикува дейността на досегашния президент, а да я разглежда като част от политиката на ГЕРБ и начина, по който тази партия упражнява властта.
"...Няма да мислим за богатите, а за вас. Когато приемаме новите закони, няма да се ръководим от силните. Когато стигнем до данъците, няма да даваме предпочитание на заможните, а на вас. Когато мислим за възможностите, няма да засилваме предимствата на сполучилото в живота малцинство. За едно обикновено семейство от работническата класа животът е много по-труден, отколкото могат да си представят управляващите." Последните изречения не са извадени от в. ДУМА, а от "Daily Telegraph". Не са казани от социалист, а от новия британски премиер и лидер на консерваторите на излизане от Бъкингамския дворец. Това показва, че част от европейската десница ни задминава отляво. Да не се окаже, че докато ръководството на БСП търси коалиционна подкрепа и някакви много широко скроени кандидати, може да загуби леви гласове, гласовете на разочарованото от прехода мнозинство.
Светът изживява политически трусове. Осуетеният опит за преврат в Р Турция е само кратък епизод в нестабилната международна среда. При разместването на геополитическите пластове и в кризата на ЕС първият държавник трябва да очертае следпреходната българска държавност. Той трябва да използва и олицетвори политиката, която БСП утвърди на последния си конгрес. Да се застъпи за активна роля на държавата като регулатор, собственик и инвеститор.
Да отстоява конституционализма и развитието на България като демократична, правова и социална държава.
Върховният главнокомандващ трябва да мисли за сигурността и отбраната на българската държава, за подготовката и въоръжението на Българската армия, но преди това трябва да е загрижен за хляба, достойнството и единството на българската нация. За Р България като суверенна, справедлива и просветена държава.
БСП - не само заради консултациите с политически партии и други организации, трябва да предложи ясни позиции и ангажименти пред своите избиратели:
* Отстояване на българските национални интереси от леви позиции, т.е. да изразява интересите на мнозинството български граждани;
* Защита на парламентарното управление срещу авторитарната власт - фактическа или под формата на полупрезидентска република;
* Членството ни в НАТО не бива да се използва за въвличане на България във военното противопоставяне срещу други страни и особено срещу Русия. Стигнали сме дотам в минимизирането на националните си амбиции, че се налага поне да заявим: Заедно с всички, никога срещу България;
* Превръщане на България в равностоен член на ЕС, с активна позиция на Балканите, като развива политически и икономически отношения както на Запад, така и с Русия, Китай и с други важни за нас страни и региони;
* Резултатно съдействие за привличане на големи чужди инвестиции в България - икономически взаимноизгодно и без политически условия;
* Отхвърляне на трансатлантическото и подобни на него споразумения за търговия и инвестиции в сегашния им вид;
* Спиране на по-нататъшното задлъжняване на страната, освен ако то не е за кредитиране на инвестиции в икономиката;
* Обвързване на разходите за военни цели с конкретни ангажименти от други страни за влагане на средства за индустриално и инфраструктурно развитие на България.

На какви изисквания трябва да отговаря кандидатът на левицата?

"Личностите в нашата партия са ценни и се издигат не със своя фалшив блясък, с непроверени заслуги, а чрез своята преданост на началата й, чрез своите познания, енергия, ум." Казал го е Димитър Благоев. Дали днес е така? Не виждам причини да отстъпваме от тези високи изисквания, особено за държавен глава.
Президентът е политическа личност, която има своя представителна власт. Той не бива да изменя на политическите си възгледи и на подкрепата, която е получил.
Кандидатът за президент трябва да бъде обществено популярна, международно разпознаваема и професионално и политически изградена личност. С биография, която респектира и вдъхва доверие.
Ако се търси човек, удобен за множество партии, най-вероятно след изборите той може да си намери други господари и да се окаже ненужен за хората, които са го подкрепили. Затова кандидатът трябва да има характера и волята да устоява на външен натиск и да се противопоставя на олигархичните групи. Да даде увереност на мнозинството от гражданите, че техните интереси стоят над тези на облагодетелстваното малцинство.
Този човек трябва да е доказал покритие между думи и дела, последователност в политическото си поведение. Той не трябва да е разочаровал тежко членовете и избирателите на БСП. Той не може да е човек, който в преследване на личните си амбиции е допринесъл за отслабване на влиянието на партията.
Могат да се водят преговори, но при ясни условия. Съмнявам се обаче, че от разговорите на някогашни сътрапезници може да излезе обществено полезен резултат. А единственият сигурен резултат от досегашните преговори е, че БСП направи добра реклама на част от вероятните си конкуренти в предстоящите избори.
Аз съм против на партията да се насажда комплекс за политическа малоценност. Да допуска почти всеки, който я е напускал, да й бъде ментор и да се оказва по-важен от хората, които години наред я поддържат. Ако се подценят тези опасности, може да не стигнем до втори тур.
В случай, че не се постигне споразумение за общо участие в изборите с партии извън формата БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ, следва да настояваме при втори тур да се подкрепи кандидатът, достигнал до него.
Нека да предупредим ръководството на партията, че ако кандидатите на БСП не изразяват въжделенията на хората, които имат нужда от нас, ако не са носители на очакването за прелом в досегашната политика за друга България - сигурна и просперираща, едва ли ще постигнем успех. Ако не излъчим такива кандидати до края на този месец, рязко намалява възможността за подготовка и провеждане на успешна предизборна кампания.
Резултатите от президентските избори ще отговорят на въпроса ще има ли предсрочни парламентарни избори. Предстоящите избори силно ще повлияят на съдбата на БСП, а и на България. Затова е важно да ги спечелим, колкото и трудно да е това сега. Трудно, но не невъзможно! Тези избори могат да завършат с различен резултат, но при всички случаи той трябва да е такъв, че БСП да запази политическо достойнство и обществена перспектива.

Изказване пред конференцията на Лявото крило в БСП, състояла се на 17 юли т.г.
Източник: Дума